Днес е рожденият ден на Бойко Борисов, формален премиер и неформален лидер на страната. Рожденият ден е чудесен повод, за да се демонстрира отношението и значението на дадена личност и считам, че публичните прояви ще бъдат показателни. Ще се опитам да събера по-важните прояви на внимание към премиера, за да съставя картина на отношението към него. Моля, допълвайте, защото няма да успея да видя всичко.
Подаръците
Всеки свързва рождения ден с подаръци. Какво е казано и направено досега:
Искра Фидосова, за която се разказва вица, че се е отказала да изскочи от торта след като е установила, че е по-лесно тортата да изскочи от нея, планира жив ягуар за подарък. Ягуар за подарък може да е подходящ за някой азиатски диктатор, африкански канибал или български арестант, но съм убеден, че на Фидосова това не ѝ е сведено до съзнанието. Допълнено: ГЕРБ са се осъзнали – парламентарната група е по-разумна от председателя си.
Вътрешният министър Цветанов може би не се шегува, че вместо празнична заря ще организира зрелищна шоу-акция и ще поднесе букет от арестанти в краката на лидера. В този дух Дянков може да му подари 2% допълнителен дефицит, Плевнелиев – отсечка от магистрала, а Вежди Рашидов ме е страх даже и да предположа.
Подаръци като портрети, икони, мечове, препарирани животни, пури, малки пластики и подобни са дреболии на фона на предните, но като станат ясни, ще ми е любопитно да науча що за кич се е придвижил към премиера. Моля, пращайте новини, когато личните подаръци бъдат обявени.
Гостите
Гостите и черпнята са следващото важно нещо след подаръците. Борисов няма да черпи тежко, но за гост си е поканил Берлускони – най-големия европейски приятел на Путин, който е започнал да го уважава след като му е премерил гърба с педи. Център на честванията ще е площад Гарибалди, където бутафорията е забавна. Рушащата се фасада на отсрещната сграда, покрита с опит за нещо като фото-тапет на оригиналната сграда. Улиците, не само са опразнени, но дори са измити. Има сцена, окачени са знамена, сергиите са разкарани, фасадите, които ще влизат в кадър са или измазани или прикрити със саксии, а истинската празнична обстановка се осигурява от ясно забележимо полицейско присъствие. Конят от Паметника-повод е получил много добре, но самият Гарибалди може да се дава като илюстрация на думата „натопорчен“. Ето малко снимки:
Сигурен съм, че всенародната радост тепърва започва. Моля, пращайте каквото ви впечатли.
Допълнено:
Дневник разказва и показва как е минала церемонията. Обновяването на площада е пък подаръкът на Йорданка Фандъкова, нищо че други са платили… Напомня британската кралица, която е подарила връх Килиманджаро на кайзер Вилхем.
3 коментара ↓
Хубаво ми е, когато хората коментират. Чета внимателно всеки коментар и отговарям, когато имам какво да кажа.
Иван на 13.06.2010г. в 14:18ч.
Гарибалди, яхнал коня, ми напомня на повечето лидери, яхнали дадена нация – докато лидерът гордо гледа някъде встрани (към изсмукани от пръстите приоритети), нацията гледайки напред със страх (виж трагичната поза, и особено краката, на коня) очаква отреденото ѝ бъдеще.
А за произведението на изкуството мога да кажа това: „Без да съм ветеринарен специалист, съм сигурен, че е хардуерно невъзможно един кон да свие или изправи краката си толкова.“
габи на 14.06.2010г. в 00:54ч.
Перник подарява докторска титла на Бойко: http://www.mediapool.bg/show/?storyid=166424&p=3
p на 20.06.2010г. в 16:37ч.
..а Вежди Рашидов ме е страх даже и да предположа…
Вероятно се е колебал между българският Музеуминзел или новия български Прадо..