трънки и блогинки

Ефектът на пръднята

Написано на: 16.04.2006 · 11 коментара

Какъв е ефектът на пръднята? На теб ти олеква, а на другите им мирише лошо. Същият е и ефектът от писанията на българите в чужбина, в които се казва „Избрах и съм доволен да живея в чужбина, защото в България се случи еди какво си“. Нямам предвид конкретен текст, но съм убеден, че всички сте виждали такива.

Напълно разбирам българите, които са избрали да се установят в чужбина. В полза на решението им може да се преведат много аргументи. Но въпреки, че уважавам качествата, които са им позволили да последват това свое решение, не мога да изпитам уважение към хората с позиции, подобни на горната. Те сами плюят на своето достойнство, като принизяват родината си.

Добре, нека новата ви страна да е по-хубава, по-уредена и всичко. Бъдете благодарни за това, което сте получили, но недейте плю мястото, от където идвате. Името и престижа на България вие не може да ги уроните. Като говорите и пишете такива неща, вие единствено вашето име и престиж мачкате, защото в очите на чужденците вие сте България. И не – чрез подобни приказки, вие не се разграничавате от тези лоши неща, които са в родината ви. Човек не може да понася своите недостатъци у другите и това поведение разкрива ясно какви сте в действителност вие самите. Допуснете, че сте мрънкала с късмет (дори и да не сте) и преосмислете думите си.

А наистина ми е забавно, когато българи, установили се и наистина успели в чужбина се напият или просто останат сами със себе си. То не е рев, не са спомени и истории, не са обаждания по нощите и заклевания, че хващат следващия самолет. Явно им липсва нещо от презряната страна, но някога са избрали, че другото е поне малко по-важно. И колкото и да се опитват да затвърдят избора си с безкрайни обяснения колко е лошо в България, толкова повече сами се унижават и излагат.

Стига рева, дръжте се мъжки малко. С достойнство, като истински българи. Светът става все по-малък – летище „София“ е на по-малко от ден път от потчи всякъде.

Категория: всякакви

11 коментара ↓

  • Хубаво ми е, когато хората коментират. Чета внимателно всеки коментар и отговарям, когато имам какво да кажа.

  • kvo ti puka на 16.04.2006г. в 22:48ч.

    Хм, абе имаш право за ефекта на пръднята. Точно от тия мозъчни поизпръцквания няма много смисъл. За съжаление не можеш го погледна от гледна точка на „златната среда“(препратка-Лао Дзъ). Щото тогава пък щеше да ги оставиш да си се наакват там, сами и незабелязани. А сега яко им го забиваш.
    В крайна сметка хорицата са се облекчили (някои , знаем, попрекаляват) и единственият наел се да седи в тази стая с лошо проветрение си ти. Гледната ти точка ми допада. Форсажът който си даваш-не.

  • пейо на 16.04.2006г. в 23:43ч.

    Емоциите имат отношение към това доколко е значим за всеки от нас въпроса.

  • kvo ti puka на 17.04.2006г. в 09:55ч.

    Mожеби няма да е лошо да напишеш накратко и защо за теб е толкова значим въпроса. Мисля, че ще излезе нещо интересно.

  • пейо на 17.04.2006г. в 13:04ч.

    Не мисля да пиша защо. Няма начин да се даде отговор на този въпрос.

  • Дончо на 18.04.2006г. в 11:48ч.

    Понеже и аз съм от попръцкващите, не мога да стисна виртуални задни бузи и смятам да се изрежа тук и сега.
    Пейо, имаш право да си мислиш каквото си искаш. Но пък тоя материал по-горе ми прилича на „теоретична експертна оценка“, ша прощаваш. Да, ти си пътувал и за повечко от 3 месеца вън от БГ, но и представа си нямаш какво е да приемеш отсъствието ти от родината като постоянен фактор.
    И понеже си нямаш тази представа, критиките ти малко увисват. Още повече, че са си откровена покана за (авто)цензура към всички нас.
    Аз не смятам да спра да пиша за това, което ме дразни. Независимо как ще се определя то от четящите го. Мнението е като задника – всеки си го има. Нъл тъй :) ?

  • пейо на 18.04.2006г. в 14:17ч.

    Дончо, накратко и по точки, защото така ми върви днес:
    1. Да, попръцкваш
    2. Да, имам право да си мисля
    3. Не, лично мнение е
    4. Нямам представа. Обясни как има отношение към темата.
    5. Не е покана за автоцензура, но е интересно, че си се сетил за това

    И въпрос от мен. Би ли обяснил кое те накара да се почувстваш лично засегнат в това, което съм написал?

  • Дончо на 20.04.2006г. в 17:23ч.

    Понеже попита, ще ти кажа. Ами почувствах се, защото:

    * Ненавиждам все още простотиите, които гледам че стават в държавата. И като ненавидя, пиша (попръцквам, да спазим тона на материалчето)
    * Не живея в България засега/вече

    Като приложим логическа индукция в/у горните 2 факта, се почувствах че си писал това все едно провокиран от мен :).

    Не съм оспорвал никога правото ти да мислиш (пази Боже). И ако някога ме видиш да оспорвам такова право, метни някоя тухла (само внимавай детето да не е около мене).

    Точка (4) не я разбрах. За автоцензура се сетих, щото отсега-насетне, като ми дойде следващото недоволство, ще се сетя за този материал (и обещавам – ще го линквам още в началото, като форма на протест, ако щеш :)).

    Пак да кажа – не съм засегнат. Просто ми го накриви малко [съзнанието], като прочетох това отгоре.

  • пейо на 21.04.2006г. в 19:14ч.

    @ Дончо
    Ами добре. Важното е да сме се разбрали правилно.

  • Дончо на 21.04.2006г. в 23:12ч.

    No offence, Пейо! Никога и за нищо. Дори и само да беше поради факта, че си малко по-големичък от мене ;)…

  • пейо на 22.04.2006г. в 12:54ч.

    Виж как (май) Марко Семов се е опитал да го каже:
    http://venera.terix-ltd.com/blog/wordpress/index.php?p=76

  • Дончо на 23.04.2006г. в 22:43ч.

    @Пейо: Благодаря! Силен текст, хваща за сърцето. Т.е. – верен е!
    Може би ако човек намери средата и съдбата си в чужбина, ако успее да стане „един от тях“, той представа да бъде емигрант. Но така написан, текстът е 100% верен за тези, които цял живот остават емигранти.
    Защо казвам това, Пейо? Защото познавам и хора, които (поне в моите очи) са щастливи. Хора, дошли от България.