трънки и блогинки

Емиграцията на данните

Написано на: 22.06.2010 · 13 коментара

Вися по нощите и емигрирам. Не физически — емигрирам всякаква полезна информация далеч, далеч от тук. Далеч от своеволието на произвола в България, далеч от застаряващата полицейска бюрокрация на Европа, далеч от САЩ, където всичко може да се оправдае с анти-тероризъм и национална сигурност. Данните са много по-подвижни от хората и изборът за тях е много по-лесен. Информацията емигрира в страни и места, където сигурността ѝ не се поставя под условието на разширяващи се законови формулировки, без гаранции за спазването им. Не зависи от настроението на неграмотни полицаи и финансовите или властовите възможности на всеки заинтересован.

Пускат се VPN-и, обменят се ключове и пароли, подбират се крипто-алгоритми, шифрират се дискове, всеки компютър се превръща в куха станция, която е само придатък на система, намираща се някъде, където посегателството е трудно възможно. Явлението не е ново, но е показателно. Помня колко бързо руските компании изнесоха всичко в дейтацентрове в Германия, когато спецчастите на Путин започнаха да влизат с тарани в офисите им. Напоследък все повече български фирми взимат подобни решения. Калкулацията на риска е елементарна – нека баретите да изземат съдържащи нищо компютри за по 300-400 лева, но да се запази информацията, от която зависи бизнеса и вероятно струва стотици пъти повече.

Данните се махат, движени от трезвата преценка къде ще се чувстват по-добре. За тях е още по-лесно, защото могат да са на колкото си искат места – навсякъде и никъде. Спирани от силата на навика, емоционалните човеци засега остават, за да се ползват от познатия климат, относителния битов комфорт и възможността за лични разговори на майчин език. Хората пращат надалеч всичко ценно, докато не настръхнат достатъчно, за да последват емиграцията на информацията, която осмисля живота им.

Категория: всякакви

13 коментара ↓

  • Хубаво ми е, когато хората коментират. Чета внимателно всеки коментар и отговарям, когато имам какво да кажа.

  • Милен на 22.06.2010г. в 09:45ч.

    Имам чувството, че чета Артър Кларк :)

  • И.Е. Станков на 22.06.2010г. в 12:08ч.

    „Информацията емигрира в страни и места, където сигурността ѝ не се поставя под условието на разширяващи се законови формулировки“

    Сериозно, има ли такива страни и места?

  • ssk на 22.06.2010г. в 13:20ч.

    Явор Колев днес спомена как му отказали спирането на нацистки сайт от американски сайт, позовавайки се на втората поправка и правото на свобода на словото.

  • Лъчо на 22.06.2010г. в 16:00ч.

    @И.Е. Станков: Норвегия, например.

  • пейо на 22.06.2010г. в 16:09ч.

    @ И.Е. Станков
    Както каза Лъчко – Норвегия е отличен пример. Още такива са Исландия, Сингапур и Бразилия. Всякакви острови и офшорни юрисдикции също са добър избор за хостване или просто транзитиране на vpn трафик.

  • на вниманието на изпращачите на 22.06.2010г. в 17:34ч.

    товарните влаци с данни, за пейопосочените дестинации, отпътуват от трети челен на 24 часа

  • sifon4o на 24.06.2010г. в 09:49ч.

    Не е никак хубаво, когато си прав.

  • He може да бъде на 24.06.2010г. в 14:34ч.

    a sifon4o станал

  • yovko на 24.06.2010г. в 15:42ч.

    + Панама (за хостинг) и Люксембург (за транзит)

  • Mo на 09.07.2010г. в 13:59ч.

    @yovko и хората с опит

    Препоръчайте моля някоя стабилна VPN услуга от компания в Люксембург или някъде другаде.

    Не знам защо споменавате Люксембург в контекста на поста, при положение, че там важат вскичи ЕС закони и норми, т.е. със същия успех може да се ползва и VPN в Германия или Франция например. Или греша?

  • Валентин на 15.07.2010г. в 08:57ч.

    Съществуват фирми, регистрирани в офшорни зони, които наемат сървъри в САЩ и ЕС и продават на клиентите си услуга „достъп до Интернет през VPN“. Обаче на сървърите не пазят логове (освен за размера на трафика, което е необходимо за установяване дали потребителят не е надвишил платения лимит на трафика). А дали доставчикът на Интернет за тези VPN сървъри пази логове е отделен въпрос. Но дори и да пази такива е много трудно да свърже някакъв трафик между VPN сървъра и уеб сървъра на сайта piratebay.org примерно и трафика (който е криптиран!) между VPN сървъра и потребителя на услугата. А ако трафикът минава през два VPN сървъра последователно е още по-трудно (като втория е някой от безплатните – при тях даже не се оставят следи при плащане за услугата, защото няма плащане).

    Това, което правят тези фирми доколко е легално?

  • Mo на 17.07.2010г. в 12:21ч.

    Въпросът е, ако говорим за privacy, значи има 2 възможности

    1. фирмата, предлагаща VPN е офшорна по регистрация, a сървърите (т.е. изходните точки към интернет) се намират в страната USA (примерно).

    2. фирмата е регистрирана в USA (пак примерно), а сървърите ѝ са off the shore, Панама примерно.

    Да приемем, че логове не се пазят и т.н.

    Все пак ми е любопитно – на чии закони се подчинява в случаите услугата – на тези в страната, където е регистриран доставчика или на тези, в които е сървърът… T.e. къде е bottleneck-ът на цялата работа…

  • shadrik на 15.01.2011г. в 10:06ч.

    Привет :)
    Можеш ли да споделиш къде е твоят хостинг :)
    Мерси предварително :)