трънки и блогинки

Правни реплики

Написано на: 19.04.2006 · Един коментар

Вчера публикувахме становище на фондация „Отворени проекти“ по повод проекта за закон за ел. търговия. Критиката е най-вече към отговорността на доставчиците на услуги за „незаконното“ съдържание и регистъра „против“ спам. Ето накратко аргументацията:

В Република България единствено съд може да се произнесе дали публикуването и разпространението на определено съдържание противоречи на действащото право. В същото време в наказателното право действа презумпцията за невинност и до завършване на съдебното производство една информация или дейност не може да бъде определена като незаконна.

Настоящата формулировка на чл. 16 може лесно да се използва за сплашване и ограничаване свободата на словото, независимите информационни интернет-медии и изобщо публикуването в Интернет. От друга страна тя е излишна, защото Наказателния Кодекс предвижда процедура и санкции за изпълнение на постановленията на съда и доставчиците на интернет услуги не са изключение. Разширяването на обхвата и към постaвянето на връзки към такова съдържание, което като се има предвид природата на интернет прави реалното приложение на разпоредбата близо до практически абсурд.

Против спам регистъра не ми се препубликуват аргументите, защото идеята за регистъра е просто тъпа, но практически безвредна, докато от горното може да последват не ми се мисли какви простотии. Прекрасен пример за абсурд е как едно число може да е незаконно (през Антония).


Еленко е повдигнал темата и ето още един от мен със същата Пощенска банка. Преди няколко дни получих лична оферта за тяхната кредитна карта на мястото, където работя. Проблемът е, че никога не съм имал общо с банката, нито фирмата има споразумение с нея и не е съобщила името ми. Въпросът е от къде банката знае моята месторабота, след като нито аз, нито работодателя ѝ е съобщавал (нито закона му дава право). Единственият друг субект, които официално знае за това, е НОИ. Не искам да кажа, че информацията със сигурност е изтекла от тях, но пък няма откъде другаде.


Мисля, че сега е подходящото да спомена любопитния факт, че ЕГН-тата на всички самоосигурявящи се може да бъдат извадени примерно от АПИС Регистър. И да – това не е единствената подигравка с Закона за личните данни. По-скоро е трудно да се намери пример за практика или дейност, която го спазва изцяло.


Тъй като съм набрал скорост, ето и още една задочна реплика. Тази е към Даниел Панев. Става въпрос за това колко трудно е чужденец да дойде на по работа, поканен от българска компания. Ето част от необходимите документи:

  • Покана-декларация за бизнес пътуване на чужденец в РБ
  • Съдебно удостоверение за актуално състояние
  • Удостоверение за наличието или липсата на задължения от НАП
  • Удостоверение от банката, че има движение по сметката
  • Копие от регистрацията и печат от БТПП

Важи за 6м.

Категория: всякакви

Един коментар ↓

  • Хубаво ми е, когато хората коментират. Чета внимателно всеки коментар и отговарям, когато имам какво да кажа.

  • Симион Патеев на 22.04.2006г. в 00:40ч.

    По всичко личи, че въпросната банка не е взела никаква поука от случая „Еленко“.
    Абсурдно!

    Дали не е време, питам се аз, да бъде поставен дебатът за личните данни и тяхната неприкосновеност, както и неефективността на половината закони за достъп и защита на информацията? Поставен, но не фиктивно, както досега…

    Препоръчвам на Пейо да действа така, както е направил и Еленко! Важно е подобни своеволия от страна на институции, считащи себе си за уважавани, да бъдат сериозно санкционирани от страна на гражданите!