Магазинът на „Andrews“ на ъгъла на Раковска е едно от местата, където съм по-склонен да пробвам как ми стоят разни неща. Причината не е, че съм почтитател на дрехите им, а че имат прекрасна пробна. Пробна не само с кожено диванче и огледало на цялата стена, но и пробна, която е колкото четири други в подобни магазини. Няма нужда да се опираш на стената, докато си на един крак и да се притесняваш да не си бутнеш дрехите от закачалката. Прекрасна означава с повече пространство.
Това не е само защото съм по-големичък. Аз съм си по-големичък не от вчера, но от няколко години забелязвам как въпреки, че съм престанал да раста, то расте пространството, от което имам нужда. Примерно, винаги съм избягвал първа класа във влаковете, защото тя не пристига по-бързо, но някои плащат за малко повече пространство за времето на пътуването си. Или пък първа класа в самолетите, където се плаща почти двойно, за да не си опираш коленете в предната седалка, а раменете в съседа ти. Може би и аз се превръщам в един от хората, за които това има значение. Сега, макар и да се возя само за една спирка, аз слизам изпотен от близостта на хората в автобуса от градски транспорт, а последния път като се возих във влак беше невъзможно да се размина с някой без да се отъркам целия в него и това ми беше неприятно.
Не винаги е било така. Нямате си идея, колко малка беше първата ми „любовна“ квартира в София. В нея буквално имаше място само за още един човек да легне на пода и въпреки това сме спали по трима в тясната стаичка си беше наред. Сещам се и за таваните на сградите, които устойчиво се снишават с годините. При баба ми, където къщата е строена през 30те години трябва да се качвам на стол, за да се протегна за крушката на тавана, докато в новите сгради не мога да застана с протегнати нагоре ръце, защото опирам в тавана.
Дизайнерите постоянно говорят за нуждата от повече пространство, за да да може съдържанието да „диша“ и мисля, че точно така се чувствам и аз. Странно усещане, което съм сигурен, че не е само мое и ми е интересно как реагират другите, освен с купуване на нещо по-голямо и по-широко.
13 коментара ↓
Хубаво ми е, когато хората коментират. Чета внимателно всеки коментар и отговарям, когато имам какво да кажа.
анонимна на 21.05.2006г. в 17:29ч.
Въпрос на гледна точка. Сигурно се затваряш все повече в себе си. Аз имах един период, когато бях развила странна сексуална привързаност към претъпканите автобуси. Беше зима и мръзнех по спирките. А после идваше автобуса и близостта на всички тези хора, така топли и дишащи ме караше да се чувствам прекрасно. Даже се е случвало, ако автобусът дойде и не е претъпкан да се разочаровам и да изчакам следващия. Харесваше ми неволният допир до десетки ръце, рамене, коси:) Като особена сексуална оргия. Толкова наблизо, а се държим така студено, все едно всеки е сам, а присъствието на останалите прониква в него, може би му е неприятно, но не може да избяга. И е там, оставяйки се на неуправляемите ласки на тълпата…
Откачена работа.
misunderestimated на 21.05.2006г. в 18:13ч.
@анонимна
не мисля че е откачено – напротив!
толкоз влудяващо изкусително си го описала, че се замислям дали да не преосмисля отношаването си към градския транспорт ;-)
anyway respecT
Владо на 21.05.2006г. в 18:16ч.
В любовната квартира сте спали по трима, a? :)
kvo ti puka на 21.05.2006г. в 20:33ч.
@Пейо
Тя квартирата ти сега голяма ли е?
За транспорт в София ти трябва ти скутер. Малък, удобен, с нисък разход, дава независимост. Само дето си горе-долу толкова обезопасен колкото и с колело. Но пък няма потни дядовци и ръгащи се бабички.
@aнонимна
Трябва да си била адски самотна и депресирана в този период. Случайно да ти се е насъбирал и твърде много групов секс в този период?
@мisunderestimated
Стига си писал само с лявата си ръка.
inks на 21.05.2006г. в 21:40ч.
Проблемът според мен не е с пространството, а с начините на дефинирането му.
В Холандия, където живея, няма много излишно място. Всичко е малко и затова холандците са довели изкуството на употребяване на порстранството до съвършенство, без задължително да бъдат минималисти. Всичко е въпрос на идеи и малко оптически илюзии.
Апартаментът ми в БГ е миниатюрен и въпреки това понякога се чудя какво да прави такова малко момиче като мен с толкова много пространство – въпрос на гледна точка. Или просто наистина още съм много малка и като порасна ще ми трябва повече място за идеите ми :)
Ах, колко съм скромна. Възхищавам се на себе си. :D
petya на 22.05.2006г. в 00:36ч.
Може би не е нужда от повече пространство, а от повече удобство. Аз вчера първо гледах с удивление колко вещи съм събрала за две години, а после се успокоявах, че поне съм се научила да се грижа за себе си и да правя всичко възможно да се чувствам удобно. Нищо общо с колежанските години, когато чашата ми служеше и за ваза, а понякога и за други неща.
Същото се отнася и за пробните, напълно съм съгласна с теб…Всичката еквилибристика…ха на този крак, ха на другия, целия магазин ти гледа задника, а ти се чудиш дали няма да събориш талашитената преграда между теб и дамата в съседната пробна…Е, благодаря, но не, благодаря.
анонимна на 22.05.2006г. в 12:18ч.
С извиненеие, че е доста встрани от темата, kvo ti puka, мисля че гледаш на нещата от прекалено ограничен ъгъл. Open your mind! В крайна сметка, някои хора мастурбират и с лявата ръка.
Дончо на 22.05.2006г. в 12:34ч.
Странно, но в Дания пробните пак са малки, а средните датчани са колкото Пейо.
Явно в Америка е различно, но там още в пробна не съм влизал…
Fenia на 22.05.2006г. в 13:58ч.
Като, че ли причината е не в стесняващото се пространство, а в промененото ни ежедневие. И аз помня студентските години, когато в една стаичка 3х3 се случваше да спим по 4-5 човека и си се чувствах съвсем комфортно; когато си хващах нощния влак за Бургас и не ми пукаше, ако ще и да съм правостояща в гъчканицата; когато мебелите си бяха просто мебели и не ме “душаха”. Сега някак си всичко е различно. Нуждата от спокойствие и лична свобода до такава степен ми се е изострило, че е рядкост повече от 1 човек да преспи у дома. Нощния влак отдавна е забравен и е заменен с автобус, а и пътуванията са максимално разредени (в този ред на мисли, завиждам на анонимната, че може да извлече някакъв вид удоволствие от дишащата във врата ти, потна маса…).
Пробните също не са отеснели, но прекарали целия си смислен ден в един офис, между няколкото стени и обикновено, пред един монитор, последното, което искаме е излизайки от работа да се затворим в едно още по-тясно пространство. Колкото до дизайнерите – моята такава си скъса нервите с мен, докато успее да разбере, че аз мразя мебелите и когато реша да си поръчам някаква (мебел), то тя трябва да побира максимално багаж и да заема минимум място – за мен решението на това е чрез оптималното използване на височината. Малкото (но функционални) мебели и големия френски прозорец (без пердета или с много тънки такива) е моят начин да се чувствам свободна и “дишаща” в собствения си дом, след поредния, не особено спокоен ден;).
Алекс на 22.05.2006г. в 14:16ч.
@Дончо: там пробните не просто са широки. Не просто има музика, която да те развлича, не просто има място кон да разиграваш… Там пробните са едва ли не отделно крило – помещението си има чакалня за пробните, където има още огледала, ако тези вътре не са ти стигнали, има списания, да си четеш, докато чакаш – и всичко това без никакъв контакт с блъсканицата в самия магазин и почти звук не достига. То не ти се излиза от пробните, факт.
Мх, сетих се за пробните на Victoria’s Sicret. Всичко е в плюш и сатен, вкл. стените, а вместо седалки или пейка, има уютна отоманка, или вариация – диванче в стил Луи IV. Пак тапицирани с кадифе и сатен и тук-таме малко брокат за разкош :-) Мммм, дори аз бях принудена да призная, че шопингът може и да бъде приятен… понякога :-)
Илия Горанов на 22.05.2006г. в 14:55ч.
Колко е малък света…
Вчера се размотах по бул. Витоша (известен като Витошка) – ей така – да хвърля едно око. Не го бях правил от години. Може би откакто работя. И преди да се върна на темата за пробните, че в главата ми се завъртяхя доста мисли – сега се сещам за темата за свободното време. Днес хората живеят на висока скорост… на 50 кадъра в сек. Вчера ми хрумна, че всъщност не ми остава почти никакво свободно време :( и сега като чета @Алекс, че в Щатите имали списания да си почетеш в магазините – чудя се – що за хора с толкова свободно време, че да тръгнат на пазар и помежду другото да седнат да прелистят някоя страница в пробната?!?
Сега на първата тема – вчера пробвах 7-8 панталона по магазините. Накрая си купих един, не защото беше нещото, което исках, а защото отидох да си купя панталон и щях да съм още по-тъжен ако не си бях взел нищо. Който ме познава, вероятно му е направило впечатление, че рядко (почти никога) не нося маратонки или дънки. И какво ми направи впечатление по магазините – ако не рподават обувки нямат обувалки! Познай като се събуя за да меря панталон, как си обувам кожените обувки без връзки после? Попитах в няколко магазина – останалите с маратонки ли идват да мерят костюмите или ги обуват без да си свалят обувките… и при положение, че един костум на Витошка струва между 500 и 800 лв. очаквам освен широка пробна да имат поне крадена от хотел обувалка… В интерес на истината в около половината магазини имаха, но в момента в който кривнах от Витошка – край – нито един магазин нямаше!
Апропо – мерих панталони и в Андрюс, но в Гео Милев – и там нямаха обувалка, затова пък наистина беше широчко…
И сега за свободното място – аз съм фен на свободното място. Обичам големи коли, в които има място за кратака, обичам широки офиси, обичам високи тавани (които се отопляват трудно и скъпо) обичам тераси с покривала… наскоро коментирах в блога на Георги Варзоновцев (във връзка с ремонта, който той прави у тях), че при един от ремонтите вкъщи намазах тавана с асфалт (за хидро изолация) и той стана черен. Доста време се чудих пак ли да го правя бял – стаята изглеждаше х2 по-голяма!
И аз искам мястооооо…
Май пак много писах? Ще ме прощавате, ама на Пейо темите ми действат като музи!
пейо на 22.05.2006г. в 23:21ч.
@ Владо
Не, тя си беше наистина любовна, но тройката прозвучка по-добре отколкото е било :-)
@ kvo ti puka
За „работна квартира“ е ок.
Другите… приятно ми е да ви слушам и мисля, че не е уместно да се опитвам да кажа на всекиго по нещо, тъй като вие май имате повече да кажете и благодаря, че го правите тук.
JENI на 29.10.2006г. в 02:41ч.
Чета ви и се наслаждавам на размишленията ви. Моето мнение относно пробните е, че по нашенските магазини те са направо смазващи. Напълно подкрепям по – горното мнение за еквилибристиката, която правим докато се опитваме, вече напълно отчаяни от боклуците по магазините, все пак да сложим нещо върху оголелите си тела.