трънки и блогинки

Днес предимно слушах Tomahawk. По-предимно две тяхни песни с много прилепчив припев: „Laredo“ и „You can’t win“. На този фон написах и две писма и мисля, че припева на всяка песен може да пасне като мото на едно писмо.

Първото е запитване относно една идея за решение на проблема с правата върху създаденото от държавата, което ми подхвърли Йовко тази сутрин. Тъй като не мога да съм сигурен, реших да попитам хората от Програма Достъп до Информация, които вероятно имат повече опит с това. Любоптно ми е какво ще ми отговорят, защото моето тълкуване на закона за достъп до обществена информация, би било, че някои от авторските права върху създаденото от държавата, чрез този закон могат да се ползват свободно от всички. Ако се окажа прав това може да е началото на кампания, чрез която да подскажем на уебмастърите да премахнат знака за „Всички права запазени“ от сайтовете на държавните ведомства. Знам, че може да не ви се струва нещо много важно, но за мен е и както се пее в „You can’t win“ на Tomahawk:

We are the police and now we gonna start a riot

Второто писмо е нещо като последен опит да се убедят народните представители, поне за някои по-важни промени в проекта за закон за електронната търговия. Той бе приет на първо четене миналата седмица и тази ще се гледа текст по текст на второ четене в пленарна зала. Опитах се да приведа аргументи, които си мисля, че трябва да са значими за аудиторията, която евентуално ще ги чете. След като не можахме да стигнем до главите им с по-глобални приказки, сега се опитвам да дам конкретни предложения за конкретни текстове, пък дано стигнат до вниманието на водещата комисия, както бе обещано. Но да стигнат или не… вече няма значение, защото писмото е пуснато. Или както се пее в „Laredo“ на Tomahawk:

The cat is in the bag and the bag is in the river

За по-любопитните, ето и текста на писмата:

Уважаеми Дами и Господа,
Бих искал да Ви попитам дали в досегашната практика Ви се е налагало да тълкувате разпоредбите на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) във връзка с разпоредбите на Закона за авторското право и сродните му права?

По-конкретно ме интересува дали считате, че обществената информация може да бъде свободно възпроизвеждана, разпространявана, публикувана, превеждана на чужд език и да бъдат извършвани други действия, запазени изключително за автора, съгласно разпоредбите на Закона за авторското право и сродните му права?

Въпросът ми е във връзка със знака за запазени авторски права, който се намира на уеб-страниците на повечето министерства и държавни ведомства и оставя впечатление, че горе изброените действия не са позволени.

Благодаря Ви предварително!

С уважение,
Пейо Попов

До: Комисия по въпросите на държавната администрация
Народно събрание на Република България
София 1169, пл. „Александър Батенберг“ 1

Относно: Проект за “Закон за електронната търговия”

Уважаеми госпожи и господа народни представители,

С настоящето писмо бих искал да изразя предложенията си за промени в проекта за “Закон за електронната търговия” внесен от Министерски съвет на 25 април 2006 със сигнатура 602-01-26.

Както е посочено и в мотивите към проекта за закон за електронната търговия, той транспонира и адаптира текстовете на Директива 2000/31/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 г. относно някои правни аспекти на услугите на информационното общество, в частност електронната търговия, във вътрешния пазар (Директива за електронната търговия).

Така предложеният текст не успява да уреди някои от най-важните моменти, свързани с предоставянето на услуги на информационното общество:
• непоисканите търговски съобщения и
• отговорността на доставчика на услуги.

Относно предложената уредбата на непоисканите търговски съобщения

Както е посочено и в рецитал 30 [1] от Директивата за електронна търговия непосканите търговски съобщения могат да попречат на функционирането на Доставчиците на услуги и да бъдат нежелани за ползвателите на услуги на информационното общество. Член 7 от Директивата [2], поставя като условие за въвеждането на изискванията, сега залегнали в чл. 6 от проекта, държавата да разрешава изпращането на непоискани търговски съобщения. Тъй като тази материя не е уредена досега от българското законодателство, с приемането на чл. 6 от проектозакона в България ефективно ще се разреши изпращането на нежелани съобщения, известни още като спам.

В изминалите от приемането на Директивата повече от 5 години непоисканите търговски съобщения се превърнаха в един от най-големите проблеми за функционирането на информационното общество. Освен неудобството за крайния потребител, те пораждат и множество разходи у доставчика на услуги, свързани с нуждата от допълнителен софтуер, увеличени разходи за интернет трафик, разходване на процесорно време и други. Според доклад [3] на Комитета за правосъдие и вътрешни работи към Европейската комисия само нежеланата електронна поща струва на интернет потребителите над 10 милиарда евро на година.

Множество страни приеха нарочно законодателство, което да се опита да адресира проблема, като всяка от тях декларира, че непоисканите търговски съобщения не са правомерна практика. Проблемът е адресиран и в няколко директиви на Европейския съюз. Директива 2002/58/EC в своите рецитали [4] и изрично в член 13 [5] забранява изпращането на електронни съобщения без предварително съгласие на получателя.

Поради тези съображения считам, че предложеният текст на разпоредбата на чл. 6 от проекта за закон не само противоречи на духа и смисъла на директивите на Европейския съюз, но и ще нанесе вреда върху функционирането на Доставчиците на услуги на информационното общество и предлагам настоящия текст на чл. 6 да бъде заменен с:

Чл. 6 Забранено е изпращането на търговски съобщения, без предварителното съгласие на получателя.

Относно предложената уредба на отговорността за съхраняване на чужда информация (хостинг) и за електронни препратки към чужда информация (линкинг)

Предложените разпоредби на чл. 16 транспонират текстовете на чл. 14 от Директивата за електронна търговия. Положително е, че формулировката на текстовете се промени, за да отрази по-добре практическите аспекти на проблема, но с оглед даването възможност за по-ясно тълкуване, предлагам в текста на чл. 16 (2) т.1 да се добави “от компетентен държавен орган” и тя да стане:
2. доставчикът е узнал или е бил уведомен за противоправния характер на информацията или дейността на получателя от компетентен държавен орган и не е предприел незабавни действия за преустановяване на достъпа до нея или за премахването ѝ; това не освобождава доставчика от произтичащо от закон задължение да запази информацията.

Относно регламентацията на случаите, когато доставчик на услуги предоставя достъп до чужда информация посредством електронна препратка, то проекта предвижда приравняването им на случаите, когато доставчикът сам приема съдържанието. Този текст не транспонира текст от Директивата за електронна търговия и е добавен без допълнителна аргументация от вносителите на проекто-закона. Имайки предвид, че интернет се гради на поставянето на хипервръзки между страниците, то потенциалната отговорност, която би носил Доставчик на услуги би попречила на нормалното развитие и функциониране на мрежата. Още повече сред страните-членки на ЕС, транспонирали директивата само две понастоящем имат подобни текстове, които се единодушно се оценяват като спънка за развитието на информационното общество. Поради тази причина, предлагам текста на разпоредбата на чл. 16 (4) да отпадне.

С уважение,

Пейо Попов

София, 22 Май 2006 г.

Бележки:

1. (30) The sending of unsolicited commercial communications by electronic mail may be undesirable for consumers and information society service providers and may disrupt the smooth functioning of interactive networks; the question of consent by recipient of certain forms of unsolicited commercial communications is not addressed by this Directive, but has already been addressed, in particular, by Directive 97/7/EC and by Directive 97/66/EC; in Member States which authorise unsolicited commercial communications by electronic mail, the setting up of appropriate industry filtering initiatives should be encouraged and facilitated; in addition it is necessary that in any event unsolicited commercial communities are clearly identifiable as such in order to improve transparency and to facilitate the functioning of such industry initiatives; unsolicited commercial communications by electronic mail should not result in additional communication costs for the recipient.

2. Unsolicited commercial communication
In addition to other requirements established by Community law, Member States which permit unsolicited commercial communication by electronic mail shall ensure that such commercial communication by a service provider established in their territory shall be identifiable clearly and unambiguously as such as soon as it is received by the recipient.
3. http://ec.europa.eu/justice_home/fsj/privacy/studies/spam_en.htm

4. Safeguards should be provided for subscribers against intrusion of their privacy by unsolicited communications for direct marketing purposes in particular by means of automated calling machines, telefaxes, and e-mails, including SMS messages. These forms of unsolicited commercial communications may on the one hand be relatively easy and cheap to send and on the other may impose a burden and/or cost on the recipient. Moreover, in some cases their volume may also cause difficulties for electronic communications networks and terminal equipment. For such forms of unsolicited communications for direct marketing, it is justified to require that prior explicit consent of the recipients is obtained before such communications are addressed to them.

5. The use of automated calling systems without human intervention (automatic calling machines), facsimile machines (fax) or electronic mail for the purposes of direct marketing may only be allowed in respect of subscribers who have given their prior consent.

6. Article 14
Hosting
1. Where an information society service is provided that consists of the storage of information provided by a recipient of the service, Member States shall ensure that the service provider is not liable for the information stored at the request of a recipient of the service, on condition that:
(a) the provider does not have actual knowledge of illegal activity or information and, as regards claims for damages, is not aware of facts or circumstances from which the illegal activity or information is apparent; or
(b) the provider, upon obtaining such knowledge or awareness, acts expeditiously to remove or to disable access to the information.
2. Paragraph 1 shall not apply when the recipient of the service is acting under the authority or the control of the provider.
3. This Article shall not affect the possibility for a court or administrative authority, in accordance with Member States’ legal systems, of requiring the service provider to terminate or prevent an infringement, nor does it affect the possibility for Member States of establishing procedures governing the removal or disabling of access to information.