С подновяването на работата на Парламента, се поднови и работата по проекта за Избирателен кодекс, а с него се заговори отново и за въвеждането на електронно и интернет гласуване. Следях отблизо предишните опити за въвеждане на електронно гласуване и категоричното ми мнение беше, че това беше чиста технологична бутафория. Сега се говори по-настоятелно за въвеждане на интернет гласуване, което за мен е опасно, защото няма разумен технически начин по който да се реализира без да се нарушат основните конституционни изисквания към упражняване правото на глас:
Чл. 10. Изборите, националните и местните референдуми се произвеждат въз основа на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване.
Тайна на избора
Гласуването трябва да е тайно, защото само гарантираната тайна осигурява свободата на избора и независимостта от външни фактори. Подаденият глас не трябва да може да се свърже с гласоподавателя и от направения избор не трябва да могат да произтекат положителни или негативни последствия за личността. Пример за възможни „положителни“ последствия са получаването на пари или каквато и да е друга облага при т.нар. „продажбата на гласове“. „Контролирането на вота“, чрез заплаха с насилие, загуба на работа или доход, или друга форма на социална или материална принуда са от възможните „негативни“ последствия от нарушаването тайната на гласуването. Въвеждането на интернет гласуване не решава тези проблеми, а чрез улесненията единствено ще благоприятства разпространението на този тип злоупотреби.
Избирателните процедури трябва да са организирани по начин, който пречи на гласоподавателя да продаде гласа си, както и да го защитава от натиск за контролиране на вота му. Разбира се, необходим е активен контрол, защото процедурите сами по себе си не могат да премахнат търговията с гласове и опитите за контролиране на вота, но също така не трябва да съдържат в себе си предпоставки, които ги опосредстват или улесняват.
За осигуряване тайната на вота се създават специални и еднакви за всички условия за гласуване. Такива условия са контролираната обстановка за гласуване в „тъмна“ стаичка, недопускането на придружители, еднаквите бюлетини, непрозрачните пликове и други. При отдалеченото гласуване гаранции за такава обстановка липсват. Гласоподавателят сам избира или може против волята му да бъде поставен в среда, която да даде възможност други да узнаят със сигурност начина, по който е гласувал. Липсата на условия за гарантиране на тайната на вота са предпоставка за опорочаване на избора и това е основна пречка пред „гласуването по Интернет“.
Прозрачност на процеса
Всеки трябва да може да разбере и възприеме механизма на упражняване на глас. Тази възможност не трябва да зависи от образование или техническа компетентност – гласуването трябва да става по максимално прозрачен начин. Процесът трябва да е ясен и разбираем, за да може всеки гласоподавател или наблюдател на изборите да се увери, че неговият глас се подава и отчита по правилния начин.
Предимството на хартиената бюлетина, е че случващото се с нея може да бъде сетивно възприето и разбрано от всеки. Всеки знае как работи хартията, но не съществува нито един човек, който да познава на същото ниво всички технологии, които са нужни да се реализира електронното гласуване. Преминаването от хартиено към електронно гласуване не е напредък, защото е преход от разбиране, основано на познания, към вяра, основана на сляпо доверие.
Основния проблем с електронните изявления е осигуряването на тяхната цялост и непроменимост, като в случая на гласуването автора трябва да остане таен. Гласуването е различно и много по-сложно от изпращането на нормален електронен документ, защото в началото имаме явен автор,който трябва да подаде таен глас, а на края имаме преобразуване в явен и обобщен глас, но с таен автор. Няма логическа схема, по която това преобразуване да е възможно без да се използва трета страна.
Проблемът с наличието на третата страна е точно проблемът за нейната независимост. Избирателното право е пряко, което означава, че подаването на гласа не трябва да бъде опосредствано. Глупаво е да се избират органи на държавна власт, като самата държавна власт извършва процеса, защото избираният не трябва да може да окаже влияние върху избора.
Това са само две от основните принципни пречки пред успешната реализация на гласуване по интернет. Цената, възможностите за злоупотреби и реалната полза от предимствата са други доводи против, на които не съм срещал добри отговори.
29 коментара ↓
Хубаво ми е, когато хората коментират. Чета внимателно всеки коментар и отговарям, когато имам какво да кажа.
valkadin на 03.09.2010г. в 20:48ч.
Хайде да разгледаме друг вариант. Гласува се пак по секции. В тъмната стаичка има компютър с Touch screen и терминал за личната карта ли за карта за гласуване или нещо подобно за индефикация. На бабата и излизат картинки с логата на партиите , или снимки на мераклиите и тя докосва с пръст избраника си. Той се появява на целия екран и бабето пак го докосва и гласът е подаден и on-line е отчетен. Вариантите с картинките са безброй много, възможностите да се води бабата чрез екрана са въпрос на програмно осугуряване. Няма разнасяне на бюлетини, няма подмяна на гласове. (Бабата да си остави мобилния с камерата на комисията!). Възможно е и трябва да се направи, но се изисква време. Експериментиране в секция, в населено място, в община, област. Да се изчистят недоразуменията и бъговете. Може да се приложат и други варианти, които да покрият изискванията на Конституцията.
Григор Дончев на 04.09.2010г. в 00:24ч.
@Пейо, мнението ти е общо за е-гласуването или специално за България? Защото в други държави има е-гласуване и то работи нормално. Знам за Естония, че електронния подпис е на чип вграден в личната карта, което го прави масово достъпен.
singu на 04.09.2010г. в 09:51ч.
Прав си, че истинско гласуване през интернет няма как да стане без трета страна, но пък участието и може да бъде регулирано и контролирано.
Това, за което се сещам в момента е разделянето на информацията за единичното гласуване на две – едната част, която носи информация за кого е гласувано, която отива към сървър на ЦИК, и част която удостоверява, че човекът има право да гласува ( валиден подпис, не е гласувал и т.н. ). Втората част отива към съвър, който само генерира „валиден вот“ или „невалиден ВОТ“ към ЦИК. Оттам нататък е въпрос на контрол на въпросната машина – примерно криптиране по принципа на DNSSEC ключа ( трябва да се съберат M от N администратора, за да направят нещо ) и т.н.
Иван на 04.09.2010г. в 10:06ч.
Напълно съм съгласен с Пейо.
Гласуването по интернет е просто най-лошият вариант на електронното гласуване.
Калин на 04.09.2010г. в 15:29ч.
И аз съм съгласен, че това е донякъде проява на дискриминация на база техническите познания на гласуващите, да не говорим за безброй начини да бъде фалшифицирано.
пейо на 04.09.2010г. в 22:12ч.
@ valkadin
Ако ще фантазираш за интерфейс, защо да не е направо 3D холограма на избраника? Бабата влиза в тъмната стаичка, там холограма на политика се навежда, целува ѝ ръка, а бабичката му дава благословията си, чрез което е упражнила правото си на избирател. Не е ли по-добре?
@ Григор Дончев
Ти подписваш ли се на бюлетината? Електронният подпис е средство за доказване на самоличност. Как очакваш то да е годно за упражняване на тайно избирателно право? Аналогията с успешното използването на ел. подпис, примерно, за интернет банкиране, е като да се чудиш защо с отверка не може да се завие гайка, след като толкова добре работи за винтове. Ел. подпис е неподходящо средство за целта.
Ако все пак отказваш да помислиш самостоятелно и се чудиш за Естония, прочети защо пък ел. гласуване е отхвърлено в Германия, Холандия, Ирландия и почти навсякъде, където е имало такива идеи.
@ singu
Недей мисли схеми. Потърси за предложения и патенти в схеми за реализация на ел. гласуване – такива има много. Най-интересна, според мен ще ти е тази с използването на Blind Electronic Signatures. Ако не друго – същото криптографско решение се използва и за електронни пари.
Вени Марковски на 05.09.2010г. в 05:50ч.
Пейо,
как в Естония може, а пък в България – все не може? Мен ако питаш, проблемът е в естонците, че ни демонстрират нагло как се решават проблемите, докато ние упорито викаме „Такова живтно нЕма“.
пейо на 05.09.2010г. в 08:16ч.
@ Вени Марковски
Като може – недей повтаря с религиозен ентусиазъм, че чудото е възможно, а кажи как става, така че да се гарантира изпълнението на изискванията на Конституцията? Опитал съм да посоча конкретни проблеми, а ти реагираш като Б. Димитров на съмнения в автентичността на мощите.
Сашо на 05.09.2010г. в 10:30ч.
Колкото и по-честни да ги направим изборите, резултатът им няма да се промени от това.
Валкадин на 05.09.2010г. в 12:28ч.
@Пейо
Виж това за 3D е идея.!
Нещата опират до политическа воля , я не до хардуерно или програмно осигуряване или законови пречки.
Вени Марковски на 05.09.2010г. в 13:56ч.
Пейо,
сещам се (без да мога да проверя в момента как е точно решено в Естония, но предполагам, че можем и сам да го сториш) за няколко от прима виста:
а) регистриране на гласоподавателите, както е в САЩ – знае се кои са демократи, кои са републиканци и кои – независими.
б) както се гласува за избор на бордове в някои организации – получават се бюлетини по електронната поща, в които има код; този код служи за потвърждение, че гласът е действителен. Гласовете се броят от фирма-преброител, която е задължена да не споделя информацията по принцип, а в случая дори и не знае кой код към кой гласоподавател се отнася. Ти мислиш за „трета страна“, но забравяш, че и в момента има такава „трета“ страна – преброителите. Ако членовете на една секционна избирателна комисия са свързани лица, то резултатите от тази СИК може да се предвидят с голяма точност, нали?
А и не си убедителен в аргумента, че хората разбират как точно ставало хартиеното гласуване, пък другото било вяра. Хората не знаят как точно работи електронният подпис, но го ползват, за да подават данъчните си декларации, да нареждат пари и да подписват документи.
И все пак, накрая, за да не ти звучи като религия – щом в Естония гласуват вече от години, значи е възможно. Щом САМО в България се твърди, че нещо не може да стане, значи със сигурност то е възможно, но се изисква труд, за да се осъществи + доверие, каквото липсва изначало.
Вени Марковски на 05.09.2010г. в 14:13ч.
Впрочем, достатъчно е и да се попита Конституционният съд дали тайното гласуване означава това, което ти си написал или може да се изтълкува така, както е описано тук: http://www.valimised.ee/internet_eng.html
По принцип ми се вижда малко наивно, че 21 години след 10-и ноември ни се налага да говороим по тази тема, но нима в едно село не се знае кой за коя партия гласува?
Нима и при сегашната „осигурена тайна“ на гласуването, не е ясно кой каква бюлетина е пуснал?
И накрая – не бива да бъркаме теорията с практиката. На теория Конституцията е супер. То и тази на СССР от 1936 г., т.нар. Бухаринска Конституция, е била също супер и точно по нея са осъдени и убити всички различно мислещи, начело със самия Бухарин.
Така че решението ми се вижда сравнително лесно – тълкуване от КС; ако случайно КС реши нещо, което не позволява електронно гласуване, тогава може лесно да се промени Конституцията.
И стига сме се оправдавали, че това не е възможно у нас.
пейо на 05.09.2010г. в 18:41ч.
@ Вени Марковски
Чудесно казано, Вени. Както се казва, поне по фактическата част нямаме разминаване :) Въпреки че очевидно оставаш на твоето мнение, ти разбираш и потвърждаваш следните две мои тези:
1. Електронното гласуване, въпреки цялата си технологичност и прогресивност, не успява да осигури основно качество като тайна на вота, която толкова простото хартиено гласуване гарантира.
2. Реализацията по подобен на естонския начин противоречи на нашата Конституция.
Ти си готов да се откажеш от правото си на таен вот, аз не съм.
За мен качеството на услугата, изразяващо се в тайна на вота, е по-важно от удобството на отдалеченото гласуване. Защо въобще трябва да заменям качество за удобство и при това да го наричам прогрес ми остава неясно.
Като с лека ръка отричаш нуждата от тайна на вота, не забравяй че не всички гласоподаватели са свободни и независими като теб и познатите ти. Напротив – в голяма част от страната местната власт е нещо като феодал, а работодателите – робовладелци. Само на последните избори имаше множество примери как работници са заставени да под строй да ходят на митинг и после да гласуват под заплаха с уволнение, гласовете на цели махали бяха продавани в пакет, а за автобусите сам ще се сетиш.
Тайната на вота и допълнителната трудност за гласуването в контролирана обстановка е единственото нещо, което спира тези практики да определят изхода и в резултат да обезсмислят гласуването от свободни и независими гласоподаватели като теб и познатите ти.
Вени Марковски на 05.09.2010г. в 20:57ч.
Съгласен съм с т. 2, затова предложих тълкувателно решение. С т. 1 не съм съгласен – има възможност за тайна на вота, при това по-голяма, отколкото гласуване в „тъмната стая“. Аз не отричам правото на тайна на вота, но само споделям, че има страни, в които тя не съществува, пък избори се провеждат, от стотици години.
А с последните два параграфа съм съгласен. И не мисля, че гласуването по Интернет ще промени нещо; напротив – ще даде възможност на повече свободни и независими гласоподаватели да гласуват. Само си помисли какви ще са резултатите, ако се даде възможност на напусналите 2 милиона души да гласуват по Интернет? Може би това е една от причините политиците у нас да не искат такова гласуване;-)
k. на 06.09.2010г. в 01:11ч.
Относно тайната на вота, знаете, че принципно е възможно отентикация да се използва само за влизане в системата за гласуване, докато записа със самия вот да не се асоциира с гласоподавателя. Така че, проблема се свежда до доверието в коректността на 3-тата страна, която контролира софтуерната обработка.
Факт е и че досегашния процес на обработка на гласовете не е абсолютно прозрачен и защитен от манипулации, но се е наложил за момента. Тръгвайки да правим технологичен заместител на традиционните процедури се сблъскваме съответно наново с проблемите за анонимност и прозрачност.
Най-странното е, че самите технологии, макар да се водят за нещо по-advanced, не ни улесняват моментално. Но някакво задоволително решение според мен е възможно … всичко се свежда до конрол върху коректността на софтуерната обработка.
Бобсън на 06.09.2010г. в 08:12ч.
Нека има гласуване по интернетъ. Що да няма?
И при всеко такова гласуване чрезъ IPv4 да се отчитатъ по
4 294 967 294
на брой валидни гласа…
Понеже 0.0.0.0 е адреса на мрежата, а 255.255.255.255 е общъ.
Технически не може да бъде осъществено. Технологическите причини за това са по-скоро математически…
И като се изкаже некой, че:
„има възможност за тайна на вота“
си проличава, че не разбира за какво иде речь.
Държавната администрация освенъ да вземе да даде неколкостотинъ милиарда евро на Microsoft за легализиране на единъ софтуер за провеждане на избори и всичку ще е наредъ…
Торбалан на 06.09.2010г. в 12:34ч.
Вени Марковски е пример за ИТ неграмотност. Ако имаше коефициент на интелигентност над средния за Екваториална Африка, можеше да прозре една проста истина – гласуването с поименен сертификат за „електронен подпис“ е в разрез с тайната на вота, защото позволява проследяване. Всякакви там юридически фокуси, в които Марковски е шампион, са просто негарантируеми гаранции. А всеки, които няма аргументи, цитира прецеденти. Истински умният човек се различава от обикновения профан по това, че преценява решението от гледна точка на знания и съдържание. Само този, който няма аргументи, дава прецеденти – така било не знам си къде. Всъщност, няма какво да му се чудим – кръвта вода не става. Заветите на дедо Венко са живи в комсомолеца Марковски. Затова и обича да работи с прецеденти, защото техническата му грамотност в случая е потресаващо ниска. Поради това се опитва да говори с юридически термини и прецеденти, защото по съществото на нещата е пълен галфон.
Ако някой пада от Марс, моля да се осведоми, че електронното подписване не служи за анонимизация, а точно обратното – за идентифициране на източника. И ако някой някъде е направил електронно гласуване с лични карти, в които има дефакто сертификат за електронен подпис, той би трябвало да бъде наречен престъпник. Все едно какви гаранции биха се давали за опазване на тайната на вота. Това е все едно в стаичката за гласуване да сложиш камера, с обещанието, че няма да показваш записите на никого после – обещание, което не може да бъде никога спазено на 100%.
Всъщност, ако трябва да надскочим интелектуални лилипути като Венката Марковска, трябва да кажем и какво все пак е решението и има ли го. Отговорът е: няма такова решение. Ще ви обясня и защо, разбира се, без да ви замерям с юридически запартъци като Венката (електронно гласуване – земльо Македонска).
1. Ролята на урна за електронното гласуване е сървър, който разполага в база данни резултатите. Този сървър има софтуер, който няма как да бъде обявен за непробиваем. Да не говорим, че системата има собственик и оператор. В тази система има три явни проблема, на първо четене – сигурен ли е софтуера, добросъвестен ли е собственика и оператора.
2. Гласоподавателят използва компютърна система, свързана към Интернет. Тази система има идентификатор пред сървъра за гласуване поне IP адрес. Този адрес е локируем в мрежата на доставчик до ниво титуляр на договора за доставка. Освен това, по законово задължение, всеки доставчик вече има база данни, с която следи онлайн активността на потребителите си. Пита се, каква анонимност има в такава среда?
В страна като България, в която всичко е било или е под пагон или е или е било свързано с пагонни организации (примерно фамилията Марковски), няма как да се проведат дори честни избори с хартиени бюлетини, а какво остава за онлайн или „електронни избори“ (гласуване с електрони :P).
Иначе сигурно е много фешънско. Ето, Венката ще отиде сега при някакви по-интелектуално снижени и от него властимащи и ще каже „ние тук ще направим електронни избори – модерно е“. Невзрачните интелектуално чичковци, ще погледнат с празен поглед Венката и ще видят само блясъка на пари в очите му. И някак си ще се разберат. Венката ще излезе по медиите с няколко клетви как това е най-модерния и сигурен начин за гласуване, а лелките току що подмокрени от турските сериали, ще кажат „какъв умник е Вени – и умен и хубав, като в турски сериал“. Гласовете на технически грамотните хора ще бъдат заглушени, защото електрората не разбира нищичко от ИТ и ше си каже „тези какво се правят на умни – да не би да имат костюма на Вени и да ги канят на коктейли до получаване на нощно напикаване“. Венката и няколко подобни „капацитета“ ще излязат и ще говорят с монотонен глас стил „Георги Пирински“, трениран по партийна линия, ще успят електората и изборите са в кърпа вързани, при това електронно и честно! Честна комсомолска (би казал наум Вени).
Вени Марковски на 06.09.2010г. в 13:02ч.
Ако махнем смешните и комплексарски нападки от съобщението на „Торбалан“, в него остава само едно нещо: „гласуването с поименен сертификат за „електронен подпис“ е в разрез с тайната на вота, защото позволява проследяване.“ „Торбалан“ не си е направил труда да продължи в тази посока, за да се види как се решават тези проблеми в другите страни. Хубаво е, че има редица изградени модели за гласуване при запазване на анонимността на подалия гласа. Аз съм отбелязал по-горе такъв начин, но не съм го описал, защото не е мое задължение да убеждавам хората, че може да се гласува онлайн със запазване на анонимността. Който иска да въвежда такова гласуване в Избирателния кодекс, да си подготви домашното и отговарите на въпроси на стойностни хора като Пейо.
Торбалан на 06.09.2010г. в 14:23ч.
Венка, само да те осведомя нещо, което всеки знае, но на теб не ти отърва – комплексираните хора търсят власт, ръководни функции и шефски кресла. А в твоята биография няма нищо друго освен това – шеф на …, директор на …, член на борда на директорите на …. Някак си направо унизително беше амплоато ти на съветник в ДАИТС. Какво лично ти направи в ДАИТС в полза на обществото? Едно нищо! И какво съветваше там? Та ти не можеш да се оправяш дори със собствения си компютър. Или може би си им бил морален съветник – оценявал си кой е комплексар и кой е стойностен? Смешно! Ти си последният човек, който може да оценява някого. Сигурно стойностни хора са членЪт на Висшия съвет на БСП другарят Вачков или напълно компрометираното лице Стоян Марков? По какво ги оцени като стойност? По хонорарите? Изобщо, преди да даваш мнение по какъвто и да е въпрос свързан с технически тематики, не е зле да се оцениш малко поне. Сигурно в бутафорията „електронно гласуване“ ще има доста пари. Сигурно искаш да яхнеш някой паричен поток, иначе нямаше да си правиш труда да пускаш мухата по форуми. Твоя си работа, прави си каквито искаш бизнеси (да не стане само като с общините с отворен код :) там отворени бяха само парите, които прибра, че и не плати на хората. Прости са тези, които ти дават пари и ти вярват.
Но ти място в технически дискусии нямаш. Защото ти нищо не разбираш. Говорхме си за комплексирани хора. Комплексираните хора са тези, които яхват идея, която не разбират, от която и малко се страхуват, но от която ще извадят едни пари и ще покажат на тези, които са я реализирали, че те са балъците, защото са били тъпи да я реализират. Това е една от причините, поради която никой в българския ИТ сектор не иска да има нищо общо с теб и заверите ти. Всички те познават. Разбира се, ти можеш да си напишеш хиляда хвалебствени писма, да се снимаш по коктейли и с какви ли не безделници, но не можеш да промениш мнението на хората. Добре е да свикнеш с това, колкото и голям комплекс да ти създава то. Познаваме те, Вени. До болка те познаваме!
Понеже си говорим за сигурност (в контекста на една нерешена ИТ тема като електронното гласуване), ще си позволя да извадя от скрина с компроматите една доста поучителна история от времето, когато Вени Марковски е директор (че какъв друг:) на БОЛ.БГ. Ще я разкажа в стила на риторичен въпрос. Как бихте нарекли доставчик на интернет услуги, в чиито сървърно помещение може да влезе дете на колега и да натиска копчета и спира сървъри?
Оставам на четящите да преценят дали вярват на Марковски или не. А ако някой иска да знае повече за схемите за гласвуване чрез цифров подпис (това е по-правилното название), след малко ще опиша някой неща, които разбира се Вени Марковски не знае. Запомнете, че интелектуалният дефицит ражда най-уродливите форми на обществени отношения!
Торбалан на 06.09.2010г. в 14:40ч.
Пример за цифрово опълномощаване и право на глас
Това е малко встрани от темата за цифровото гласуване, но ви дава представа за технологично реализирано гласуване под формата на цифорово подписване. Става дума за патентования алгоритъм на Блейкли и Шамир за разделяне на частен подписващ/криптиращ ключ между N ключодържателя така, че M (M<=N) от тях да могат да сглобят частния ключ. (Вени, като търсиш в Google материали за следващата реч по темата, търси го като Blakely-Shamir, поне името му да научиш дано).
Идеята на този алгоритъм може да се представи под формата на решаване на следния бизнес-проблем. Фирма има управителен съвет от N члена. Иска се решенията на управителния съвет да бъдат електронно подписани от квалифицирано мнозинство от управителния съвет, което е от M члена (M<=N). Алгоритъмът на Блейкли и Шамир предоставя тази възможност. Той разделя частния ключ на N части, като при самото разделяне, се определя колко е M – броят части, от които може да се сглоби частния ключ. Ползата от това е, че ако на съвещанието присъстват само M члена и те са квалифицирано мнозинство, те могат да вземат решение, което да подпишат с частния ключ на управителния съвет.
Да разгледаме пак схемата. Забележете къде е вота – всеки от N-те члена има право на 1 глас. M гласа са нужни за мнозинство. Макар тази схема да е добра и математически изрядна, тя не осигурява анонимизиране. Причината е, че всички M държателя на части от подписващия ключ, трябва да изпратят своите части (при това с идентификатори), те да се съберат на едно място, да се сглоби частния ключ и да се направи подписването (все едно гласуването).
Всъщност това е единственият криптографски алгоритъм, който е надежден за гласуване, но не и в условията, в които това се обсъжда в материала на Пейо – парламентарни и др. избори.
Дедо Венко на 06.09.2010г. в 15:10ч.
В публичното пространство витаят какви ли не митове и легенди за електронното гласуване (по-правилно е да се каже гласуване чрез цифрово подписване). На какво трябва да се набгледне при постановката на задачата за гласуване? Пейо добре е описал нещата, но искам да обобщя и допълня.
Най-важното е модела на анонимизация на гласа да бъде дефиниран правилно. На практика, електронното гласуване не може да реши проблема с тъмната стаичка, ако се прави в „онлайн“ вариант и до сега няма известен модел (логически или математически), който да реши този проблем. При това, проблемът не само няма еднозначно решение, той въобще няма решение в пълен вид.
Доста хора се заблуждават от това, че в САЩ се правело електронно гласуване. Всъщност, в САЩ, гласуването се извършва с електронни урни – едни автоматизирани устройства напъхани в кутия, поставени в тъмни стаички. Трябва да се каже ясно, че това не е „онлайн“ форма на гласуване, а просто е поставен автоматизиран преброител, който отменя броенето на бюлетините от секционната комисия.
Трябва да се разбере, че електронното гласуване не може да се реализира на принципа на електронната търговия, както много хора си го представят – стоят в къщи и гласуват пред компютъра. Това е не само опасно за самите гласоподаватели, то е опасно и за държавата, защото по електронен път изборите могат да се манипулират много по-лесно и непроследимо. Иновациите са хубаво нещо, но когато се правят, трябва да си задаваме въпроса не дали е възможно, а дали е РЕДНО!
Вени Марковски на 06.09.2010г. в 18:23ч.
Пейо,
след няколко дни ще се срещам с колеги от Естония, мога да ги поразпитам, ако не си открил решение на проблема, но аз не съм чувал за политически проблем, на който да не може да се намери техническо решение.
Например: сайтът за гласуване се състои от две части, в едната влизаш с някакъв вид удостоверение (както правиш, когато идеш пред СИК), в другата гласуваш. Първата служи за справка, че си ходил и си гласувал. От нея може да се пазят логове и т.н., за да провериш, че си го правил. Съдейки по написаното от естонците, при тях има нещо подобно, защото можеш да ходиш и да гласуваш колкото си искаш до самия ден на гласуването. В Щатите това се прави, като хората гласуват по пощата (виж напр. тук: http://www.oregonvotes.org/HAVA/votingguide/votebymail.html ). Във втората част никой не прави никакви записи на това какво си вършил в сайта и как си гласувал. Технически това е осъществимо. Втората част играе ролята на „тъмната стая“.
С опазването на анонимността на избора винаги е ангажирана и трета страна (преброител, секционна избирателна комисия и т.н.), която да гарантира, че никой няма да запише (лог файл, съответно снимка в тъмната стая) за коя партия или кандидат точно си пуснал гласа си И да гарантира, че няма промени в резултата, след като си напуснал сайта. Само че каква е ролята на сегашните СИК? Ако 5 човека се разберат помежду си, те могат най-спокойно да подменят всички бюлетини и никой няма да разбере, че това се е случило. В една база данни, която е направена при ясно задание, с достатъчно публичност и гаранции, това може би ще се случи значително по-трудно.
Още нещо. Ти пишеш:
Гласоподавателят сам избира или може против волята му да бъде поставен в среда, която да даде възможност други да узнаят със сигурност начина, по който е гласувал.
Гласоподавателите у нас и без това се поставят в такава среда доброволно (било то срещу 10 лв, 50 лв, кюфтета или по някакви други причини).
Но ти пропускаш, че след като е бил поставен в такава среда, когато гласува по Интернет, той може да се окаже в друга още същия ден дори и… да си промени гласа. А може и да иде в СИК и да гласува с хартиена бюлетина и тя ще е окончателната. Да не говорим, че шансът това да се случи е малък, но все пак има и наказателна отговорност за подобни деяния, нали? При сегашните условия, защо имаш по-голямо доверие на 5-има случайни хора в СИК, отколкото на фирма като IBM, например?
Пак повтарям – за мен това гласуване дава възможност именно на хората, които са независими, да упражнят правото си на глас. И те ще са решаващите гласове при определяне на изборния резултат. Точно заради това, а не заради технически невъзможности, никой няма да допусне в България гласуване по Интернет.
пейо на 07.09.2010г. в 05:55ч.
@ Вени Марковски
Презентациите и описания на системата Естонците са лесно достъпни и ги има на много места. Ако вече не си запознат с технологията им, ме учудва как така се хвърли да спориш, че е възможно и законосъобразно и то точно в избраната от тях форма? Ако за теб е толкова силен аргумента другаде може, а у нас защо да не може, то отказите на Германия и Холандия да продължат с опитите за ел. гласуване трябваше да са ти много по-значими от очевидно несъвместимото с нашата Конституция, решение на естонците.
Отново – това прави задължително наличието на трета страна и то трета страна, която е за цялата държава – нужен е пробив само на едно място. Аналогията със СИК е неуместна. Освен, че са съставени на паритетен принцип, всеки може по свое желание да наблюдава гласуването и преброяването и реално да види, ако има нарушения. При електронното гласуване е все едно да го гледаш по телевизора – няма значение дали са 3 или 300 човека – всичките ще видят каквото им се показва от режисьора.
Относно контролирания или продадения вот: В момента някаква съпротива с/у купуването или насилието е възможна – хората продават повече от един път гласа си, съзнателно гласуват невалидно или за друга партия. Тези практики приемат застрашителни размери, а ти искаш да им дадеш средство да се разширят още повече и да стане 100% сигурна. Защо, къде е прогреса в това?
Тези хора не са лишени от право на глас. Да, затруднени са, но нека да се борят за облекчения, които не засягат качеството на процеса по гласуване. Не може чистото облекчаване на една група, да става за сметка на съзнателното понижаване на качеството на процеса и създаване на рискове за цялостното му опорочаване.
k. на 09.09.2010г. в 16:19ч.
Според мен въпросът опира до това водят ли самите технологии (машинните автоматизации и услуги) до повече риск от масов контрол и манипулация.
Вярно е, че може да е по-лесно да се манипулира резултат, за разчитането на който е необходима техническа компетентност. От друга страна, ако след 5 години се окажем пред невъзможност да използваме хартия, ще следва ли че повече няма да имаме честни избори.
Някак си, с развитието на технологиите, човечеството очаква, че за всяка услуга може да се намери технически аналог (е-търговия, електронни четци и т.н.). Дали това означава и повече потенциал за масов контрол… (както например ако останеш без ток и интернет вечер в къщи почти няма какво да правиш) до този въпрос ме наведе поста.
Живко на 14.09.2010г. в 09:52ч.
С електронното гласуване ще се спести много време но доста трудно може да се изгради система която да не се заобикаля и всичко да е чесно. Затова предполагам че скоро няма да стане това в България.
к. на 26.10.2011г. в 19:51ч.
По-добре електронно отколкото нещо като това:
http://www.dnevnik.bg/izbori2011/2011/10/26/1187972_sekciia_59_ili_izbori_2011/
MilenG на 31.01.2014г. в 20:29ч.
Според мен сравняването с Естония не е уместно. Те са страна с по-малко население и съвсем различна култура. Нашето общество е далеч по-патриархално и тук тайната на вота има много по-голямо значение. Също така, системата в България е такава, че 95% от бизнеса се прави чрез политиката и това е причината, интересите към властта в България да са по-големи (за бизнеса има по-голям интерес да инвестира в политици от колкото в нови технологии и образовани служители).
Факт е, че не съм чул нито един друг положителен пример за гласуване по Интернет освен Естонския.
Сега ли му е времето да обсъждаме електронното гласуване? Проблема не е в системата за гласуване – свестни кандидати няма.
Anonymous на 14.02.2014г. в 14:51ч.
Гласуването по интернет може да бъде напълно сигурно, лишено от възможности за фалшификации и за контролиран вот. Технически е напълно възможно.
Ако се използва софтуер с отворен код, ако информацията се подава едновременно съм няколко сървъра под различен контрол, то не може да се фалшифицира.
Ако се гласува с електронен подпис, а информацията за гласуващите и за гласуването им са в две отделни бази от данни без персонална свързаност, то и анонимността е гарантирана.
Ако „изборният ден“ трае 15 минути, то няма как някой да събере електронните подписи и паролите и да почне да гласува от чуждо име. Най много внука да помогне на баба си с гласуването.
Електронното дистанционно гласуване по интернет от вкъщи ще увеличи силно броя на образованите избиратели и ще обезсмисли купеният и контролилан вот. Възможността за ежедневно провеждане на всякакви допитвания ще направи реално възможна пряката демокрация и ще намали значението на т.н. „политическа класа“.
Избирател на 14.02.2014г. в 14:51ч.
Гласуването по интернет може да бъде напълно сигурно, лишено от възможности за фалшификации и за контролиран вот. Технически е напълно възможно.
Ако се използва софтуер с отворен код, ако информацията се подава едновременно съм няколко сървъра под различен контрол, то не може да се фалшифицира.
Ако се гласува с електронен подпис, а информацията за гласуващите и за гласуването им са в две отделни бази от данни без персонална свързаност, то и анонимността е гарантирана.
Ако „изборният ден“ трае 15 минути, то няма как някой да събере електронните подписи и паролите и да почне да гласува от чуждо име. Най много внука да помогне на баба си с гласуването.
Електронното дистанционно гласуване по интернет от вкъщи ще увеличи силно броя на образованите избиратели и ще обезсмисли купеният и контролилан вот. Възможността за ежедневно провеждане на всякакви допитвания ще направи реално възможна пряката демокрация и ще намали значението на т.н. „политическа класа“.