Той живее в самия център на шумния град, в стара господарска къща с високи тавани, големи прозорци, дебели врати и тъмни тежки мебели. Не е напускал дома си от години, гости почти вече не приема, нито прозорец е отварян, за да не влезе в неговия дом прахта на улицата. Единствено през една малка вратичка излиза към тайна градина зад къщата, обрасла цялата в бръшлян, тъмна зеленина и скрита от човешки поглед, където няколко пъти годишно му изкарват стол, за да постои.
Мечка е от старо знатно (златно) потекло и вече не е останал никой, който да се обръща към неко по малко име и затова го наричат с уважение по фамилия. Всички се движат внимателно по дебелите килими и натискат леко тежките месингови дръжки на вратите, за да не го смутят докато той работи. Облицовал е стените на своя кабинет с корк, за да не влиза и частица от градския шум и прах, докато той чете на фотьойла или пише на бюрото си. Понякога се усеща, че тропащите детски крачета и глъчката от игра го дразнят и това го натъжава.
Няколко пъти годишно струнен квартет гостува в къщата и му изнасят концерт с любими опуси на Римски-Корсаков, и той винаги ги моли да изсвирят един специален отново преди да си тръгнат. Не е тъжен, нито е самотен, но как му се иска някой път да се обърнат към него просто с „Марсел“.
Сниман е в един от редките моменти, когато се е появил до прозореца от Йовко Ламбрев и като всички снимки с мечки е обществена собственост.
13 коментара ↓
Хубаво ми е, когато хората коментират. Чета внимателно всеки коментар и отговарям, когато имам какво да кажа.
Таня на 20.06.2006г. в 12:56ч.
Хареса ми, защото хубаво си го написал и заради това ми се прииска да напиша коментар, но в същото време не ми хареса, защото звучи леко тъжно и носталгично някакси. Горкият мечок и…
пейо на 20.06.2006г. в 13:13ч.
Таня, не мислиш ли, че съжалението би го обидило?
IZaNaMI на 20.06.2006г. в 13:14ч.
на мен ми звучи като написано от Атанас Далчев…
хм…
HuK на 20.06.2006г. в 14:58ч.
Таня въздишаше тежко и свеждаше глава, докато Пейо пишеше за мечки и мечтаеше да е плюшен.
кольо на 20.06.2006г. в 16:37ч.
о, мечешко блаженство!
о, върховен плюш!
о, лапеста поетичност!
:))
аз мога само да кажа, че съм възхитен както от разказа, така и от снимката!
Таня на 21.06.2006г. в 10:35ч.
Той как ще разбере, че аз го съжалявам?
Освен това Пейо, то не беше съжаление чак толкова насочено къме него, затова сложих „и“-то преди многоточието…ейййййййй
HuK на 21.06.2006г. в 22:17ч.
Таня се фръцна, и решително продължи нататък… „Ама че нахали“ – мислеше си тя. „Разбира им главата от тези неща. Мъже“…
itilien на 22.06.2006г. в 12:55ч.
Това за мечката ми хареса. Изглежда много достойно, макар и сравнително самотно. И на мечокът определено му липсва една сладка мецанка. Може би затова е на прозореца – чака да я зърне отнякъде?
LeeAnn на 22.06.2006г. в 15:55ч.
;-) … той имаше сладка мецанка, но тя си тръгна и му остави спомена… Затова той седи сам с мислите и спомените си и си пожелава да я открие отново, някога, някъде, може би не тук, а там…
kvo ti puka на 22.06.2006г. в 17:06ч.
Пейо, моля те кажи им, че това са пълни глупости с мецанката защото опорочават атмосферата.
Да, а според мен единственото което му липсва са младостта и още време. Но не за да ги споделя с някого.
милена на 23.06.2006г. в 09:14ч.
харен си е мечокът,Римски-Корсаков са само част от разностранните му интереси,а през повечето време си се кефи с AC/DC,в момента има временно неразположение,просто досаден грип,за Бога…..
Compito di Casa на 22.10.2007г. в 15:39ч.
Къщата е нашата, а Мечка живее в моята стая. Понякога ми дава да го гушкам. Не знаех, че харесва Римски-Корсаков. Човек все научава нови неща за близките си…
Между другото от къде се познавате?
пейо на 22.10.2007г. в 16:15ч.
@ Compito di Casa
За мое съжаление нямам честта лично да го познавам. Задочно – по линия на доброто мечешко общество.
За мен е изключително удоволствие!