трънки и блогинки

Политическата воля за специализирания съд

Написано на: 19.10.2010 · Един коментар

Новият „специализиран“ наказателен съд ще се занимава само и изключително с дела срещу организираната престъпност. Звучи добре, но коя престъпност е организирана? Наказателния кодекс дава определение:

„Организирана престъпна група“ е структурирано трайно сдружение на три или повече лица с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години. Сдружението е структурирано и без наличие на формално разпределение на функциите между участниците, продължителност на участието или развита структура.

Никак не е трудно да се влезе в това определение. Общо взето, всяка компания на маса може лесно да се представи като организирана престъпна група.

Другият важен въпрос е кой решава дали има организирана престъпна група? Обикновено трябва да е прокуратурата, при внасянето на обвинителният акт, но сега има и специализирана прокуратура. Не мога да съм сигурен от предложените поправки, но да не се получи така, че разследващият орган от системата на МВР (тия с политическата воля) да определи че даден случай трябва да върви по „специализирания“ ред.

Най-ясно общата насока на промените може да се разбере от мотивите към предложените промени в НПК. Ще цитирам откъси, за да дам илюстрация на политическата воля:

  • Повечето от предлаганите изменения и допълнения в НПК са свързани с усъвършенстване на доказването и най-вече с опростяване на процеса на доказване
  • На второ място са измененията и допълненията, свързани с разширяване приложното поле на информацията, която да може да се използва като доказателствен материал
  • Досега данните, получени по реда на Закона за специалните разузнавателни средства (ЗСРС) преди образуването на наказателното производство или по друго производство, не можеха да се ползват като доказателствени материали.
  • възможността като свидетели да бъдат разпитвани служители на МВР и на военната полиция, които са присъствали не само при извършване на оглед и свързаните с него претърсване и изземване, а и когато са присъствали при извършване на други действия по разследването.
  • Предлага се и при извършването на определени действия по разследването да присъстват не задължително две, а поне едно поемно лице
  • Със законопроекта се разширява възможността в съдебната фаза на процеса да се ползват доказателствени материали, които досега не можеха да се използват като такива
  • Възможностите за доказване се разширяват и с отмяната на ал. 7 на чл. 234. Това ще направи възможно събраните доказателства, макар и след изтичането на срока на разследването, да се използват като доказателствени материали.
  • Със законопроекта се предлагат промени, с които пряко се цели да се ограничи формализмът и да се ускори наказателното производство
  • със законопроекта се предвижда предявяването на разследването да се извършва само, ако обвиняемият е поискал това.
  • Предвиждането на запасен защитник в определени случаи ще гарантира спазването на принципа за разглеждане на делата в разумен срок.
  • Досъдебното производство ще бъде ускорено с отмяната на двустепенната съдебна проверка по чл. 234, ал. 10 и 11, която бе предвидена само да се изброи дали са изтекли една, съответно две години от привличането на лицето като обвиняем, за да се отменят мерките за процесуална принуда
  • С отмяната на чл. 231 – 233 също се цели ускоряване на досъдебното производство чрез отпадане на задължителното изискване за разследващия орган да изготвя заключение.
  • Със законопроекта се предвижда връщането на делата на досъдебното производство да може да се протестира от прокурора. Тази процедура ще ускори наказателния процес, защото ще се ограничат случаите на неоснователно върнати дела;
  • В посока да се ускори наказателното правосъдие в Република България е и предложението да отпадне правомощието на въззивния и на Върховния касационен съд (ВКС) да връщат делата на досъдебна фаза поради допуснати съществени процесуални нарушения, ограничили правото на обвиняемия и на неговия защитник
  • С цел да се ускори правораздаването по наказателни дела е и предложеното изменение на чл. 346, с което се ограничава приложното поле на касационното производство. Така на касационно обжалване и протестиране ще подлежат само решенията на апелативния съд, с които се потвърждава или изменя присъда за престъпление, за което са предвидени най-тежките видове наказания в санкционната система на българското наказателно право.
  • Предвижда се ограничаване и на приложното поле на възобновяването на наказателни дела по искане на осъдения.
  • Със законопроекта се предлага да се отмени глава двадесет и шеста. Предоставената възможност по действащите чл.368 и 369 след изтичане на една, съответно две години от привличането на едно лице като обвиняем разследването да може да се прекрати

Категория: всякакви

Един коментар ↓

  • Хубаво ми е, когато хората коментират. Чета внимателно всеки коментар и отговарям, когато имам какво да кажа.

  • вицове на 20.11.2010г. в 15:16ч.

    Много промени искат да правят, не успях да ги прочета всичките.