трънки и блогинки

ЕС: Борба със забавянето на плащане по търговските сделки

Написано на: 29.10.2010 · Няма коментари

Европейският парламент си е поставил за цел да пребори проблема със забавянето на плащане по търговските сделки. Особено във време на криза частичното или забавено плащане на цената по сделките води до сериозни проблеми за фирмите. Илюстрация на такива проблеми е популярната реплика „Ще ти платя, когато на мен ми платят“; оправдаването със забавено възстановяване на ДДС; „договарянето“ на отстъпка от размера на задължението, за да бъде заплатено и стотиците трагични и комични реакции на дружества, които не могат да си платят задълженията.

Друга страна на проблема е налаганата практика на отложено плащане на задълженията, само защото платеца се намира в по-силна позиция и каквито договорки съм виждал да достигат срок от 270 дни след извършване на услугата или доставка на стоката. Обикновено в горните случаи кредиторът е щастлив да си вземе дължимото и въобще не става въпрос за лихви, неустойки или каквато и да е друга компенсация за забавата.

Цената на забавянето, независимо от причината, се поема от по-слабия икономически субект и Европейският парламент и Съветът на ЕС са решили да опитат да се справят с проблема като чрез нарочна директива регулират извършването на всички плащания по търговски сделки и „развият култура на плащане в срок“. Научих за нея от блога на Вихър Георгиев за Право на ЕС, който ви препоръчвам. Ключовите моменти, от все още работния текст, са следните:

  • Регулират се всички плащания по търговски сделки
  • Включват се не само отношенията между частноправни субекти, но търговски сделки на държ. органи;
  • Срокът за плащане се ограничава до 30 дни, в някои особени случаи за държавата до 60 дни;
  • Лихви между търговци се дължат и без да са изрично уговорени. Има задължение за „законна лихва“ основен лихвен процент, който да се ползва за смятането им;
  • Минимални разноски по събирането в размер поне на 40 евро, дължими без покана;
  • Дефинират се практики и договорки, които представляват явна злоупотреба по отношение на кредитора;
  • Насърчава се медиацията, арбитража и се предвижда се ускорена процедура за спорове по неоспорени вземания;
  • Сроковете за получаване на изпълнително основание за неоспорено вземане са до 90 дни;
  • Получаването на фактура е искане за плащане и начало на срок.

Ще стане интересно, особено с „явната злоупотреба по отношение на кредитора“, защото ако този институт не е добре уреден и прилаган, то останалите правила са предимно пожелателни и могат лесно да бъдат заобиколени. Ако тези правила се прилагат както са замислени, те ще окажат вклияние на много фирми, които разчитат точно на забавянето на плащанията, за да си осигуряват (безлихвен) кредит от партньорите и на финансови услуги като факторинга, които печелят от същото. Опитите за регулация на тази така чувствителна материя, също ме подсещат и за правилата за разрешаване на спорове между социалистическите предприятия, но това е друга тема.

Категория: всякакви