трънки и блогинки

Кой би спечелил от ограничаването на Търговския регистър?

Написано на: 03.12.2010 · 10 коментара

Предложението за ограничаване достъпа и съдържанието на Търговския регистър се прокарва без обществената подкрепа на макар и малка част от обществото. Против него се изказват представителите на бизнеса, гражданските организации и адвокатите, като най-многобройните юристи, които не са зависими от изпълнителната власт. Изпълнителната власт упорито и в нарушение на европейските изисквания, налага промени, които привидно няма да ползват никого. Аргументите за защита на личните данни и предотвратяване на престъпления са жалки, защото по-подробна и по-добре организирана информация е налична и достъпна за всеки със сериозни намерения.

Тъй като няма обществен интерес, се чудя дали пък няма частен интерес в ограничаването на достъпа до Търговския регистър. Кой би спечелил повече пари, ако достъпът до тази база данни с всички дружества в страната, бъде направен платен? Спекулирайки, без каквато и да е вътрешна информация, се сещам за занимаващите се със следните дейности:

Брокерите на информация. Когато достъпът до информацията е ограничен, то цената ѝ логично се покачва. Продукти като Апис Регистър и Сиела Инфо съществуват далеч преди Търговския регистър, но след неговото създаване закупуването им се оправдава само ако наистина ползвате пълните им възможности. Ако вашите потребности са прости и примерно ви е необходимо само да сте сигурни, че определено лице може да сключва договори от името на дружество, то публичният Търговски регистър ви вършеше идеална работа. След като се въведе платен достъп и премахнат лични данни като ЕГН, то вече плащащият ползвател на тази осакатена услуга няма да знае примерно дали се договаря с Георги Димитров – културиста, адвоката, композитора, зъболекаря или със зомбито на мумията от Мавзолея. В такава ситуация всеки разумен човек ще трябва да започне да си плаща за информацията.

Обслужващите плащанията. Законово гарантираното потребление на определена услуга е мечта за всеки. Когато е задължително да си платиш, въпросът „колко да си платиш“ получава съвсем не-пазарен отговор. Както стана и с обслужването на плащанията на другите държавни и общински такси, платежните институции наложиха скъпи и примитивни процедури, за да реализират приходи, които често достигат до 20% от обслужените плащания. Представете си колко по-лесно и евтино щеше да е, ако държавните служби имаха по един ПОС. Всяка фирма има банкова сметка, към която може да се издадат карти, които банката би таксувала с около 0.1-0.5% от транзакцията и това всичко щеше да спести ходенето до клона, чакането на няколко опашки, разнасянето на хартийки и други. За съжаление, за гарантирания пазар на държавни услуги модернизацията на плащането води единствено до намаляване на приходите на посредниците и затова е непостижима.

Разбира се, има и всякакви други обслужващи дейности, които ще паразитират около изкуствено създадената потребност, но за тях може вие да подскажете. Основната ми теза е, че използването на държавна власт за създаване на бизнес модели, експлоатиращи достъпа до информация, която е от основна необходимост, трябва да е проблем не само за единиците, отстояващи принципното право на прозрачност (възхищение и уважение за адв. Кашъмов!), но и за цялото общество, което рано или късно ще плати цената.

Категория: всякакви

10 коментара ↓

  • Хубаво ми е, когато хората коментират. Чета внимателно всеки коментар и отговарям, когато имам какво да кажа.

  • Lancelot на 03.12.2010г. в 10:53ч.

    С две ръце подкрепям прозрачността на ТР. Някои казват, че отвличанията започнали с публикуването на отчетите на фирмите, но според мен се търси под вола теле. Едно работещо и хубаво нещо има – сега ако го срежат, става страшен резил..

  • Спас Колев на 03.12.2010г. в 11:36ч.

    Предотвратяване на неконтролирани скандали, от рода на този с Румяна Желева? Сега твърде много автономни агенти без специален професионален интерес могат да стигнат до данни за конфликт на интереси.

  • пейо на 03.12.2010г. в 19:12ч.

    @ Спас Колев
    Начини да прикриеш участие в дружество има много. Номинални представители, офшорки, акции на приносител, консултантски, лицензионни, лизингови и всякакви договори – има много начини за избягване на вписване на материален интерес. Ако някой иска, но не може да се скрие то или е глупав или интересът му е незначителен. Румяна Желева покриваше и двете хипотези.

  • Милен Христов на 03.12.2010г. в 19:17ч.

    Не виждам, кой ще ограничат – човек като иска ще инвестира 10-20 лв и пак ще смъкне всичките данни от фирменото дело. Аз също мисля, че зад това стоят бизнес моделите на сиела/апис и подобни.

    Има и друго – Английският търговски регистър http://companieshouse.co.uk – работи на същия принцип. Основната информация е безплатна, но за отделни документи се плаща. Така, че не откриваме топлата вода.

    Относно идеята за печалбата на банките, доста се писа напоследък. Някой хора, които аз подкрепям, припомниха, че държавните органи са длъжни да приемат плащане на такси чрез таксови марки. Така се избягва таксата на банката за превод. ЗА повече информация:сайта на Мин Фин тук:
    http://www.minfin.bg/bg/page/398

    Друг е въпроса, че на гишето ще те гледат странно особено 20-30 годишните служители, които едва ли са виждали таксови марки.

  • пейо на 03.12.2010г. в 19:40ч.

    @Милен Христов
    Главата не ми побира защо нормални модерни хора настояват да се ползва анахронизъм като пощенската марка, за да се избегнат банковите такси.

    Защо хора, които пазаруват онлайн, имат дебитни и кредитни карти с които могат да си плащат във всеки дюкян за алкохол въобще обсъждат възможността да плюнчат марки?

    Нима няма по-добри начини за приемане на плащания? Няма ли машини, които приемат кеш или ПОС терминали за картови плащания та се налага това безумие с банките?

  • Таня на 03.12.2010г. в 20:08ч.

    Дочух и аз за тази идиотия и съответно се възмутих, защото за мен идеята за достъп до информация в ТР беше едно от хубавите неща в наши дни.

    Освен всичко, което се споменава дотук, само да добавя, че никоя държава няма интерес от информирани граждани, въпреки че това е едно от основните права, залегнали в Конституцията. Информираните граждани само проблеми създават. На държавната администрация и на престъпния и съмнителен бизнес.

  • Милен Христов на 03.12.2010г. в 21:39ч.

    @Пейо

    Напук, Пейо, напук :) И аз смятам марките за анахронизъм, но защо пък банките да печелят от нас. Защо не сложат ПОС терминали по институциите? Защото при плащане през ПОС, таксата се взема от получаващия парите, а не от плащия. Това както се сещаш не е изгодно за държавата.

  • Doriana на 20.12.2010г. в 17:34ч.

    Плащанията към самия ТР са особено скандално-монополизирани. Когато човек иска да ползва електронните им услуги – например да си извади актуално състояние с електронен подпис, може да плати единствено през ebg.bg. Техните такси за плащания към ТР са скандално високи (за плащане от 2.50 вземат такса превод от 2 лв.) Чудя се защо някой журналист не се задълбае там…

  • rozablue на 02.01.2011г. в 14:03ч.

    Живеем в престъпна държава, а не в идеален свят.
    Второ – има закон за защита на личните данни. Какво значение има той, след като ТР те оголва абслютно и отвсякъде.

    В никакъв случай – ТР в този вид, в който е в момента.
    Максимално строги правила за достъпа до фирмена информация.
    Съществуват понятия като фирмена тайна – къде е тази фирмена тайна в подобен вид изобретения като българския ТР?

    Има си НАП и всякакви други организации, които бдят да не нарушиш финансовите и други закони.
    Няма нужда да информирам цялата престъпна общност в България за финансовото си състояние.
    Най-строги мерки за ограничаване на достъпа до информация в ТР!
    Самият факт,че той съществува и цялата информация е там , и при определени условия може да се предостави, е напълно достатъчен от гледна точка на прозрачносста и публичността.
    Нищо повече от това.

  • Petrov на 21.05.2011г. в 07:44ч.

    Нефективната работа на Агенцията по вписванията (АВ) започва да струва скъпо и прескъпо на бизнеса. Поредната сервирана порция изненади е във връзка с въвеждането на една странна „добра“ практика за откази от публикуване на обяви за свикване на годишни общи събрания. Съгласно разпоредбите на Търговския закон времето от обявяването на поканата в търговския регистър до откриването на общото събрание не може да бъде по – малко от 30 дни. Оказва се обаче, че тези срокове не са всичко и ако едно акционерно дружество поиска да си свика редовно събранието си, ще трябва да предвиди и един (нерегламентиран и неясен като продължителност) срок, в който уважаемата АВ ще успее да разгледа и „обработи“ подаденото заявление. В някои случаи това се случва същия ден, в други за два, а в повечето случаи и 5 дни не са достатъчни. Така, ако си подал по електронен път на 13 май заявлението си за свикване на общо събрание насрочено за 15 юни, а Агенцията ти разгледа заявлението на 19 май (6 дни по-късно?!) със сигурност събрание няма да има на заявената дата. АВ изпраща официален отказ и цялата организация на едно събрание трябва да започне отначало – нови заседания на управителните органи, предоговаряне на ангажираната зала за събрание, ново заявление и разбира се още веднъж заплащане на такси.
    Преди да имаме удоволствието да се ползваме от услугите на Агенцията по вписванията всички дружества публикуваха поканите за събрания в „Държавен вестник“ и обявите излизаха навреме. Излизаха навреме защото имаше ясен регламент – заплащаш такса и до 15 дни обявата ти е публикувана. Във времената на т.нар. „електронно правителство“ обаче АВ се опитва да налага една абсолютно неприемлива практика, при която потребителите заплащат за неефективната организация в Агенцията. Цената на това безхаберие не се изчислява само в повторното заплащане на такси, а в пропиляното време на много хора, мениджъри и организации. Най-простото решение – въвеждането на ясен и точен регламент за колко дни АВ ще се ангажира да „обработи“ подадените заявления. Ако не спази този срок – санкция за виновната страна, това са правилата на равноправното партньорство между държавата и бизнеса. Защото работата на бизнеса не е да обслужва заспалата администрация в България, а да работи и да създава работни места, особено в условията на тежка криза.