трънки и блогинки

Символите на миналото и празнината на настоящето

Написано на: 05.12.2010 · 8 коментара

Преди не знам колко години някой е минал с длето и е изкъртил всички комунистически символи от обществените сгради в София. Независимо от усилията, те са още там – на сградите на Народно събрание и Министерски съвет:

Народно събрание Министерски съвет

Символите са заличени, но днес резултатът ми изглежда все повече като проява на вандализъм. Мога да разбера мотивите, но не мога да приема хората с длета, като носители на по-висока култура. Сравнявайки празните барелефи върху сградата на Президентството и запазените оригинали на фасадата на съседния Шератон, не мога да приема рушенето, без да е последвано и без мисъл за бъдещо съзидание.

Фасадата на Президентството Фасадата на Шератон

Следите от къртене, оставили празнината днес, за мен са много по-силен символ от петолъчките на бившата идеология. Сенките на петолъчките изразяват провала на едно поколение, което в началото на промените сякаш бе орисано да е: „Градски устроени празни съдби, със смъкнати гащи, навели глави. От срам.“

Виждам и съзнавам как настоящето ни е в голяма степен определено от миналото, но съм убеден, че бъдещето ни зависи много повече от познаването, осмислянето и приемането на това минало, а не на емоционалното му заличаване. Колкото и да е била пагубна за страната, властта на БКП днес физически присъства чрез съграденото навсякъде около нас и няма веществен аргумент, с който да се докаже на отчаяните и загубили вяра в себе си, защо промяната преди 20 години е била за добро. По тази причина изпитвам все по-голямо раздразнение, когато темите за досиетата, демонтирането на паметници и антикомунизъм като цяло, сякаш отнемат цялата енергия на хората, чиято единствена мисъл трябваше да е промяната на България към по-добро.

Защото цивилизациите ги помнят с това, което са съградили, а варварите – с това, което са разрушили.

Категория: в картинки

8 коментара ↓

  • Хубаво ми е, когато хората коментират. Чета внимателно всеки коментар и отговарям, когато имам какво да кажа.

  • Ани на 05.12.2010г. в 20:40ч.

    Толкова печално вярно е това…

  • Michel на 05.12.2010г. в 21:15ч.

    Да, много добре и точно казано…

  • doni на 05.12.2010г. в 22:26ч.

    Всички комунистически символи трябва да се махнат, но на тяхно място трябваше да има нови такива, които да символизират новото начало. Сега като стои празно навява някаква носталгия.

    Но Бузлуджа щеше да е хубаво да се запази и да стане нещо като музей на комунизма, защото няма как да заличим 45-те години.

    ПС поздрави за патриотичния цитат :)

  • Pippilota Mentolka на 06.12.2010г. в 02:01ч.

    Специално за президентството – изчегъртаха ги по времето на Пешо Стоянов. По негово време направиха и този, смешен за мен, „параден“ вход с алуминиева дограма и оперетни кабинки за караула (в началото наистина бяха едни дървени…), премахвайки хубавите железни порти с лъвчето. Едновремено с това, вътрешния двор при Ротондата се обърна на паркинг, та туристите се чудят кое да снимат по-напред.

  • И.Е. Станков на 06.12.2010г. в 15:10ч.

    „По тази причина изпитвам все по-голямо раздразнение, когато темите за досиетата, демонтирането на паметници и антикомунизъм като цяло, сякаш отнемат цялата енергия на хората, чиято единствена мисъл трябваше да е промяната на България към по-добро.“

    В едно изречение добре синтезираш, защо „антикомунизмът от късните дни“ дразни страшно много. Благодаря.

  • к. на 06.12.2010г. в 15:57ч.

    Оо, да… разрушението и демонтажът винаги много добре са се възприемали от масите. Може би защото хората винаги са отчасти недоволни от битието си, та с подобни призиви недоволството се конктеризира и отъждествява с определени институции, върху които подтиснатият да излее гнева си.

  • shadrik на 08.12.2010г. в 13:02ч.

    Колко си прав… Хората губят толкова много енергия в оплакване, която ако бяха вложили в съзидателни действия, можеше България да е като Естония…

  • Калин на 11.12.2010г. в 13:53ч.

    Много рядко има смисъл да се руши каквото и да е, защото трудното и важното е да се създава…