трънки и блогинки

Фрау Бундесканцлерин, битте

Написано на: 20.01.2011 · 3 коментара

Меркел, върни дойчмарката, бе госпожа. Фрау Бундесканцлерин, битте! Друго си е да се върнеш след три години гурбет в Германия с 10 000 дойчмарки и чукнато Беемве на старо. Само пичове го правеха и затова пичовете вярваха на дойчмарката. И на мен марката ми е помагала. Доведе ме животът веднъж да обяснявам на една правоъгълна кратуна защо е сигурен електронният подпис. Почнах да мрънкам за трудността на задачата за разлагане на големи числа на прости множители, но той вяра на учени хора нямаше и може би затова имаше пари много нови Беемвета да си купи. Обаче, когато оставих науката и го питах дали се сеща за оня с шапката от десетте дойчмарки, очите му светнаха. Е, оня, му казах, не е успял да я реши тая задача, а пък са го сложили на десетте дойчмарки – толкова е сигурен подписа. Така ме разбра човека, повярва на дойчмарката.

Не заради мен — заради Сулфие го направи, че се сещам за нея откак се заклати това евро. Сулфие е дърта сводница. Циганка от едно село край Варна. Имала едно време до 15 момичета в Германия и дори Хелмут Кол не успял да я изгони. Било каквото било, събрала пари и се върнала. Но, както ѝ казвали, около тия дето с жени се занимават, мъже не никнат. Син ѝ, серсем виден, се влюбил за беля в едно от момичетата ѝ и го забременил. Оная пък след като родила изчезнала незабавно и им оставила детето. И сега Сулфие вместо да се освободи от грижите за сина си и да си гледа старините, трябвало да се грижи и за още един дришльо.

Тия двамата мъже за нищо не ставали и най-редовно ѝ вдигали кръвното, чак веднъж трябвало бърза помощ да викат. С линейката дошла и млада докторка, която за секунди наредила всички по местата. Познавала Сулфие жените и веднага оценила лекарката – тя можела да е нейното спасение. Хванала я за ръката и почнала да ѝ говори – да се ожени за сина ѝ, да вземе детето, пък тя щяла да ѝ даде 30 000 дойчмарки, дето имала заровени. Засмяла се лекарката и ѝ казала, че дойчмарките ги няма. Уплашила се Сулфие, нищо не казала, но след няколко дена пак вика линейката. Издебнала да е същата докторка и вече с една строга нотка в гласа ѝ нареждала, че ако не иска сина ѝ – добре, но дето я накарала нея да рови да си проверява дойчмарките дали ѝ са на място, не е хубаво. Тия 30 000 дойчмарки са единственото, останало ѝ от толкова години и не бива да се погубват.

Категория: истории

3 коментара ↓

  • Хубаво ми е, когато хората коментират. Чета внимателно всеки коментар и отговарям, когато имам какво да кажа.

  • lilia на 20.01.2011г. в 00:50ч.

    Толкова приказки…но само един циферблат намерих

  • Michel на 20.01.2011г. в 10:16ч.

    И на мен марката ми е помагала. Доведе ме животът веднъж да обяснявам на една правоъгълна кратуна защо е сигурен електронният подпис. Почнах да мрънкам за трудността на задачата за разлагане на големи числа на прости множители, но той вяра на учени хора нямаше и може би затова имаше пари много нови Беемвета да си купи. Обаче, когато оставих науката и го питах дали се сеща за оня с шапката от десетте дойчмарки, очите му светнаха. Е, оня, му казах, не е успял да я реши тая задача, а пък са го сложили на десетте дойчмарки – толкова е сигурен подписа. Така ме разбра човека, повярва на дойчмарката.

    страшна история! :)))

  • Иван на 20.01.2011г. в 10:40ч.

    Страхотен текст! Пишеш като професионален писател, видял години, страни и хора.

Коментирайте, моля:

Моля, пишете на кирилица! В противен случай, коментарът няма да бъде получен.
Нямате настроена кирилица?   |   Помощ за настройка