трънки и блогинки

Псевдо-циганина и квотите по полов принцип

Написано на: 02.02.2011 · 22 коментара

Преди няколко години HR-ката на чужда компания отчаяно търсеше да назначи циганин. От централата спуснали директива, че задължително трябва да има етническо разнообразие, иначе лошо. Проблемът бил, че нямали кандидатури, сред които да подберат. Вече имали няколко служители с турски имена и въпреки че си го помислили, решили да не правят „възродителен процес“ и да пишат някой от тях като циганин. Не че мислели да им казват, но се притеснявали компанията да не реши като празнува многообразието да съобщи на някой колко се радва в негово лице да има представител на индобългарския етнос.

Не успели да се справят сами и възложили на агенция да им намери човек с такъв произход. Агенцията подбрала хора с характерни имена и се почнало едно разпитване с недомлъвки и неудобни паузи, докато се опитвали да разберат за какъв се самоопределя кандидата. От опит за спазване на професионални норми ли, възпитание или неумение, агенцията не успяла да се справи, но подсказала идеята за контакт с фондация за ромска интеграция. От компанията се свързали с фондацията и започнали надълго да обясняват каква ценност е етническо разнообразие, колко високо оценяват работата на тяхната организация и каква социално отговорна мисия са си поставили.

Шефът на фондацията бил стара хиена и ги разбрал от половин дума какъв им е проблемът. Казал, че има идеалния човек за тях и освен това вижда много възможни съвместни проекти, от които да стане световно ясно колко са чувствителни към проблемите на ромския етнос. HR-ката толкова се зарадвала на решението на проблема, че чак след като си тръгнала се сетила, че въобще не била споменала за каква позиция ѝ трябва човек. Изпратеният от ромската фондация кандидат имал странен стил на обличане, весели представи за трудова етика и несвързано с основния предмет прекъснато образование. Накратко казано – подходящ бил само по етническия критерий. Колкото и да ходатайствал за него шефът на фондацията, човекът не ставал.

HR-ката се отчаяла и вече виждала как го назначава, когато друг служител ѝ разказал за негов познат, който следвал заедно с него. Той не бил точно циганин, даже никак, но бил от Сърница в Родопите, името му било не много българско, а и в момента родителите му не можели да му пращат пари та бил закъсал. Извикали го на интервю, той бил предварително инструктиран каква е ситуацията и на въпросите относно етническия произход навел глава и без да казва нищо, като да кимнал потвърждаващо. Той и иначе ставал, та с радост го назначили и човешките ресурси докладвали на централата, че са създали мултикултурен, етнически разнообразен колектив, който като неделимо цяло е обединен от целта за повишаване на цената на акциите.

Сетих се за тази история, когато прочетох за идеята за въвеждане на квоти по полов принцип в ЕС и си представих как скоро човешки ресурси през подобни абсурдни перипетии ще търсят полово подходящи кандидати за определени позиции. Не знам и за колко жени ще е приемливо да знаят, че полът им е бил решаващото предимство за назначаване, а не знанията и уменията, които са положили много усилия да придобият. Защото тоя пич, който го назначиха като псевдоциганин, не е издържал дълго и въпреки че е бил добре приет служител е предпочел да си намери сам друга работа.

Категория: истории

22 коментара ↓

  • Хубаво ми е, когато хората коментират. Чета внимателно всеки коментар и отговарям, когато имам какво да кажа.

  • Ани на 02.02.2011г. в 20:16ч.

    Поздравления за този текст, Пейо. Смятам че приемането на такива квоти само утвърждава дискриминацията, а не я премахва ни най-малко.

  • Калоянъ на 02.02.2011г. в 20:48ч.

    Принципно хубаво, ама теб като те приеха в СУ нямаше ли квоти за момчета, чийто бал обикновено е по-нисък от тоя на момичетата? Да си представим през годините колко момичета не са приети в желаните от тях специалности, а вместо това на тяхно място са приети други кандидат-студенти с по-нисък бал, чието единствено определящо предимство е, че имат пишки.

  • frog на 02.02.2011г. в 20:58ч.

    Аз пък си представям да пуснат квоти за учителската и библиотекарската професии. Голямо търсене ще падне. :) И медицински братя трудно ще се намерят. :)

  • Васил на 02.02.2011г. в 21:38ч.

    Калоянъ, не знам за СУ, но когато аз кандидатствах в ТУ през 1998 в моята специалност минималният бал с който приемаха момчета беше с една единица по-висок от този за момичета. Без квотите по пол едва ли жените щяха да са повече от една трета.

  • Иван на 03.02.2011г. в 09:08ч.

    Не знам как мнозинството вижда квотите по полов (или който и да бил друг) признак, но през моите очила те се виждат като дискриминиране на непритежаващите този признак.

    Опитите за изкуствено оправяне на дискриминацията по пол (или друго) с квоти (или друго), само влошават нещата. Мои кратки размисли по темата има тук: http://ivanianakiev.multiply.com/journal/item/392/392

  • Селин на 03.02.2011г. в 13:05ч.

    Когато обяснявах колко тъпо е това с квотите за места в СУ, всички ми се накрещяваха „вие момичетата сте си виновни, че толкова си вдигате бала, ако няма квоти, няма да има момчета в СУ“. Ами не, не мисля, че е така, просто щеше да им се налага да учат малко повече. :/ Имам колеги момчета и те в никакъв случай не са тъпи, единият е от най-силните студенти в специалността ми. В долните курсове даже има повече момчета процентно.
    Горкият човек, дето е трябвало да каже, че е от етнос, от който не е. Нищо чудно, че е напуснал бързо. :(

  • Benedetto на 03.02.2011г. в 15:32ч.

    @Ами не, не мисля, че е така, просто щеше да им се налага да учат малко повече. :/

    Нямаше. Този с опит да се премахнат квотите в образованието беше направен в Езиковата гимназия в Стара Загора преди 17-тина години. Резултатът беше че имаше класове с по 1 момче или класове, в които изобщо нямаше момчета. Бързо бързо се отказаха.
    Но каквото и да си говорим, различие по расов и различие по полов признак, за напълно различни неща :)
    Иначе мултикомапниите много наподобяват държавните учреждения. Ниските нива вземат (много) ниски заплати, високите нива пък имат много пари за разпределяне и се учдят каква глупост да измислят.
    Толкоз.

  • Маркуча на 03.02.2011г. в 15:41ч.

    Да не би случайно да се познавате с Тимур?

  • Eneya на 03.02.2011г. в 17:54ч.

    Хм, аналогията между квотите по пол в университетите и за работно място е много интересна.
    В една идеална ситуация не би имало нужда от подобни квоти, но ние сме далеч от този случай, определено.
    Въпросът е как да се промени настоящата йерархична ситуация, без да се достига до подобни куриози, като описания от Пейо?

    Честно казано, нямам представа. Намирам за обидно да ми дадат работа/място в университет, на база пола ми, но е също толкова обидно и да ми откажат място на същата база, нали?

  • free music на 04.02.2011г. в 01:56ч.

    i take pleasure in it Псевдо-циганина и квотите по полов принцип | трънки и блогинки now im your rss reader

  • Стойчо на 04.02.2011г. в 10:39ч.

    Боже, защо в нашия трудов миньорски колектив не пратиш една жена…
    Или прати един мъж в даскалото и докато не набереш 40% мъже учители, не назначавй нови даскалки…

    Господи, защо не махнеш фереджетата в ИРАН?

  • Стойчо на 04.02.2011г. в 10:40ч.

    Господи, защо даваш време на хората с пари да мислят глупости???

  • Benedetto на 04.02.2011г. в 10:41ч.

    @Eneya: „Хм, аналогията между квотите по пол в университетите и за работно място е много интересна.“

    И какво му е толкова интересното? Ако се премахнат квотите при образованието, то по-добре да се върнем към изцяло мъжките или изцяло женските училища. На практика това ще стане.

    Ако разгледаме случая с работното място – примерно един текстилен цех – на шевните машини работят предимно (да не кажа изцяло) жени. Ако сложат някаква квота за мъжки места, ще трябва да наемат мъже, които ще се чувстват точно човека от притчата. В един металургичен завод ще е същото спрямо жените.

    Нкаркатко, целите на образователната система и на бизнеса са различни. Образовнаието има за цел да даде някакъв старт в живота на хората. Бизнеса има за цел да си увеличи печалбите – там кой ще завива винтчета/ще шие/ще подготвя проекти си зависи вече от изискванията на шефа и от способностите на работника/служителя.

  • Григор на 05.02.2011г. в 00:30ч.

    Според мен е въпрос на преценка къде тези квоти са адекватни, и къде – не. В професии, чиято специфика ги прави по-подходящи за единия пол, определено ще са глупост. Ще се случва именно някои хора да бъдат назначавани заради пола си, а на други да им бъде отказвано заради пола им.

    В образованието нещата са по-различни. Когато кандидатствах медицина, всички момчета, изкарали над двойка, влязоха; при момичетата минималната приета средна оценка беше към 5.40. Би било логично по време на следването да има катастрофална разлика в резултатите на момчета и момичета, нали? Само че нямаше. Средностатистически се справяха еднакво… Така че може да е имало смисъл там да има квоти по пол.

  • k. на 05.02.2011г. в 01:39ч.

    Принципно естествената селекция е много по-добра отколкото изкуствените квоти… но факт е, че личните способности не идват САМО от личната инициатива (самообучение, мотивация) а са предразположени И от средата.

    Прави ми впечатление, че децата на образовани родители с престижни професии е много по-вероятно също да завършат университет и да направят кариера. Един вид ако от теб се очаква повече и ти се дадат възможности, е много по-вероятно да ги удовлетвориш, отколкото ако си останеш маргинализиран.

  • k. на 05.02.2011г. в 02:03ч.

    А иначе жените с „мъжки“ професии, в мъжки колектив, са в много странно положение. В живота има една традиционна нагласа за доминантност на мъжа и закрила на жената…

    От известно време например работя с колега, с когото се разбирахме прекрасно преди да ни включат в общ проект. Усещам у него вътрешно желание да доминира, да ме напътства, един вид той да е водещия. Възможно е това да е нормална конкурентност, която може да възникне при участници от всякакъв пол, но освен че се старая (с обучение, концентрираност etc) да бъда равнопоставена, имам чувството, че трябва да се боря и с тази чисто мъжка предубеденост за доминантност над другия пол…

  • пейо на 06.02.2011г. в 10:38ч.

    @ Калоянъ
    Ами като не ме приеха в университета, беше защото имаше квоти за донаборници, които съвсем дискриминационно не засягаха жените без пишки. Та ако ми трябва да се изкарвам жертва, ето – готов повод имам, а и да нямам – щом съм тръгнал да си търся оправдание ще си измисля.

    Иначе дискриминация съм упражнявал и ще упражнявам, но най-съвестно ми беше, когато на гимнастичките по спортните лагери им даваха само по половин наша порция, но и нея треньорките им ни я даваха да я изядем. Получаваше се малко ситуация „хем ям, хем плача“, но пък после за успокоение на съвестта ни специално им купувахме вафли, което внимание всички жени-негимнастички намираха за ощетяващо ги и обидно дискриминационно. Неведоми са пътищата на дискриминацията.

  • Калоянъ на 06.02.2011г. в 16:35ч.

    Да, неведоми са пътищата на дискриминацията. :-)

    Примери за дискриминираща недискриминация и недискриминираща дискриминация могат да бъдат приведени много.

    Трябва да имаме предвид, че всички тези регулиращи правила (които в момента на въвеждането им някои наричат „изкуствени“, сякаш старите въведени по-рано са били кой знае защо „естествени“) не са вечни принципи – те могат да бъдат адекватни само към определена ситуация, а не „по принцип“.

    Когато единственото, от което една неравнопоставена група се нуждае, е шанс да покаже, че има потенциал, тогава квотата може да осигури този шанс. След време няма да има нужда от квота, понеже участниците в играта ще са се убедили на практика, че наистина всички са равнопоставени. От друга страна при променена ситуация квотата може да се превърне от своя страна в механизъм за дискриминация.

    Изобщо, едва ли има някакъв „универсален“ принцип, който ако отстояваме твърдо без оглед на ситуативността, да не може един хубав ден да се превърне в източник на гнет.

    Така че, по въпроса с квотите за жени на ръководни длъжности – въпросът е не е дали тази регулация е правилна „по принцип“ или не. Въпросът е дали ситуацията в ЕС в този момент е такава, че да имаме нужда от нея. Аз лично не знам, имам само лични наблюдения, но допускам, че е вероятно.

    А личните ми наблюдения са, че поне в България, шансът да завършиш висше образование с Международни икономически отношения и да започнеш кариерата си като серкетарка е много по-голям, ако си жена, отколкото ако си мъж. Мъжете като цяло стартират кариерата си от по-високи позиции, без значение кой как се е представил в университета. И след години тази малка разлика в началото става голяма в края. Понякога човек просто има нужда от шанс, за да покаже, че може.

    Та, това е, общо казано. :-) Събирайте примери и аргументи за едната и другата страна – навярно всичките са верни, следете ситуацията, наблюдавайте ефекта от цялата тази работа, няма как да не забележите, че понякога между сухото гори и мокрото.

    Както обичат да казват моите приятели социалните учени, намираме се в динамична модерност, която постоянно се променя и съответно има нужда от променящи се регулации. Зер, затова в модерността законодателните органи работят постоянно, а не сядат да измислят „справедливите закони“ и после да се саморазпускат за вечни времена.

  • Иван на 06.02.2011г. в 17:41ч.

    @Калоянъ

    Отлично си го написал, но … вземаш ли предвид че в съвременната „динамична модерност“ законодатели и изпълнители са на пълно работно време просто защото вместо да подобряват чрез разграждане (опростяване), те го правят чрез надграждане (усложняване), т.е. добавят, а не изваждат, проблеми, т.е. създават, а не закриват институции и работни места. Пресен пример от България: вместо реконструиране на съдебната система, тя се надгражда чрез добавяне на Специален „анти-мафия“ съд.

  • Калоянъ на 06.02.2011г. в 17:57ч.

    @Иван

    Далеч не смятам, че написаното от мен изчерпва многообразието на всички аспекти на властта в България, а и където и да е.

  • пейо на 06.02.2011г. в 18:39ч.

    @ Калоянъ
    Считаш ли, че неравенството (на управленските позиции) и дискриминацията са свързани величини? Ако да – как са свързани? За да задам въпроса по друг начин – ако нямаме дискриминация, то ще имаме ли равенство? Обратното валидно ли е – ако постигнем равенство (примерно, чрез квоти), то ще означава ли че нямаме дискриминация?

  • dony на 18.02.2011г. в 00:42ч.

    Хубаво ми е, когато хората коментират. Чета внимателно всеки коментар и отговарям, когато имам какво да кажа.

Коментирайте, моля:

Моля, пишете на кирилица! В противен случай, коментарът няма да бъде получен.
Нямате настроена кирилица?   |   Помощ за настройка