трънки и блогинки

Тютюневите складове

Написано на: 25.04.2011 · 8 коментара

„Изход забранен“ –  един от любимите ми минималистични графити, описва състоянието на старите тютюневи складове в Пловдив. Споменът ми за тях е свързан най-силно с миризмата на тютюн, която излъчваха. Изключително силна, натрапваща се миризма, която може да е една от причините никога да не пропуша. Днес те са ненужни за предишното си предназначение и съдбата им е добър пример за посоката или липсата на посока в развитието на града.

Пловдив е концентрирал обработката на голяма част от родопските тютюни и освен, че са част от промишлената история, тютюневите складове са били мястото, където са се разиграли едни от най-ярките събития от политическата история на страната и града. В тютюневата промишленост са се формирали едни от най-силните синдикати, стачките на тютюневите работници извоюват права на труд, които днес намираме за естествени и тези постижения се използват като примери за постиженията на БКП (БРСДП т.с.) в периода до 9ти септември. Сам бъдещият вътрешен министър и министър-председател на НРБ (не знам кое е по-високата длъжност) Антон Югов ръководи голямата стачка на тютюноработниците в Пловдив през 1940 година, но историческата ирония е още по-силна след като БКП взима властта.

Първата стачка срещу „народната власт“ е организирана точно от работещите в пловдивските тютюневи складове на 4ти Май 1953 година. Предшества с повече от месец събитията на 17 юни в Берлин, но за нея знаят малцина. Като че ли с цел да се подчертае абсурда, тя се случва точно, когато същият другар Югов (тогава министър на промишлеността) е пристигнал на височайшо посещение. Стачката е ликвидирана брутално, като още едно доказателство, че идеологията няма значение, когато се подлагат под съмнение отношенията на власт и подчинение. Събитията са описани чудесно от Христо Марков и този разказ е още един повод да ви обърна внимание върху тях.

Съдбата им вероятно ще е аналогична с тази на „Захарна фабрика“ в София. На тяхно място ще стане някое „чудно комплексче“. Някои ще изтъкнат, че от тях можеше да станат галерии, спортни зали, музеи, „лофт“ пространства или да имат каквото и да е друго обществено полезно предназначение, което не носи толкова пари, но служи на по-голяма част от обществото. Реалността е, че местоположението им е много добро – в самия център, до университета, с възможност за високо застрояване. Някои от тях може да имат стойност като паметници на културата, но други са в окаяно и опасно състояние, а никой няма полза от руини.

Не знам дали е по-добре складовете да се запазят или да се построи нещо ново на мястото им. Дано новото да успее да надгради старото и да се съчетае добре с околните сгради. Иска ми се обаче да се съхранят поне като снимки и ако някой, който умее и има желание да ги снима, нека да го приеме като подсказка, че може да има една от последните възможности.

Категория: в картинки · истории

8 коментара ↓

  • Хубаво ми е, когато хората коментират. Чета внимателно всеки коментар и отговарям, когато имам какво да кажа.

  • Ласка Ненова на 25.04.2011г. в 09:50ч.

    Всеки път като минавам покрай складовете си представям какво може да се направи от тях. Защо ли и аз си мисля за обществени спортни зали или галерии или просто зали, които да се отдават под наем (на цени субсидирани от общината, за всички граждани, които биха искали да си организират събитие и не могат да си позволят високите наеми). Огромен потенциал имат тези сгради и както ти споменаваш – те са паметник на липсата на посока на града. :-(

  • k. на 25.04.2011г. в 11:30ч.

    Мда… и аз си спомням много добре специфичния мирис. Тези сгради биха били наистина страхотен декор за галерии и изобщо нещо свързано с изкуство. Съвременният постмодерен вкус просто обожава такива препратки към отминали времена, еклезиастично преплетени с новото..

  • adayleryan на 25.04.2011г. в 14:31ч.

    Любимото ми място в Пловдив.

  • Ласка Ненова на 26.04.2011г. в 11:27ч.

    Ако се чака на общината, кмета, областния и всички други гнусньовци и лапачи, няма да стане нищо! А и ние като граждани, ако не се съберем и не изискаме, пак няма да стане нищо. И е някакъв омагьосан кръг.

  • Ласка Ненова на 27.04.2011г. в 09:21ч.

    А какъв хубав карате клуб би станало в един от тези складове, ехеее :-)

  • Георги Щерев на 28.04.2011г. в 14:05ч.

    Определено трябва да се разрушат и да се направи нещо ,ново и модерно.И най-вече използваемо.Като се замисля може би по би ми харесала идеята да се направи парк на тяхно място,градинка,люлки ,такива работи .

  • American blend на 29.04.2011г. в 00:29ч.

    за пристрастени
    http://www.youtube.com/watch?v=KHbkrHwy7I0

    (изтрий предния коментар и този, ако не се отваря правилно)

  • здраве на 29.04.2011г. в 17:15ч.

    Това ми напомня за Дим. Димов „Тютюн“ – романът.

Коментирайте, моля:

Моля, пишете на кирилица! В противен случай, коментарът няма да бъде получен.
Нямате настроена кирилица?   |   Помощ за настройка