трънки и блогинки

Един дядо, от който си купих мед, ме изгледа за секунда махна с ръка и каза, да не го мисля много.
 – Ти си момче-българче – ми каза – Трябва да можеш!
И това беше най-хубавото нещо, което някой ми беше казвал наскоро.