Мисля, че ме хвана съжалението за Румен Стефанов. Това е служителят на КК „Труд“, който се занимава с изпращането на гадните писма до различните сайтове, с искания да махат съдържание. Представяте ли си какво е да отиваш всяка сутрин на работа и да трябва да си пишеш с хора, които усещаш как, меко казано, не те харесват. Той вероятно е убеден, че КК „Труд“ е в правото си. А в България правата се защитават трудно, но за сметка на това скъпо и това може да накара мнозина да почувстват яда на безсилието.
Цялата ненавист към работодателя му се насочва лично към него, като той вероятно само изпълнява нареждания на някой по-дебел от него и лично не е виновен. Знаете как работят по-големите фирми – често служителите са само пионки на моментното настроение на вишестоящия. Опитайте се да се поставите на негово място. Въпреки всичко това, той запазва възпитан тон в писмата си, което съм сигурен, че му струва много усилия. Според мен, вечер той си тръгва наистина уморен и изтормозен от работа.
Казвам горното напълно сериозно и без ирония. На съвсем никаква емпатийка ли не сте способни? Добре де, как ще се почувствате, ако получите това писмо като напомняне, че все още не сте показали легендарните договори, с които обосновавате претенциите си:
Труд-на питанка
Миналият вторник, помним го най-ясно,
пратихте имейлче с нещо тъй прекрасно.
Всички документи дето предявихте
щяхме да получим, както заявихме.Седмица веч мина, а отговор нема,
та затуй ви пишем, нещо кат поема.
Вижте, оправете скенери и други,
договор прати ни, хич недей се чуди.Молим, най-смирено, с риск да ви обидим,
бумагите важни, дайте да ги видим,
за да можем вкупом, без шеги и смешки,
бързо да оправим и права и грешки.С туй писмо хем кратко, хем със стих омаен,
искаме да знаем отговора краен.
Щото знаем тука, пишат ни най-разни
с искания чудни, даже безобразни.Ако ли пък някак, мислите ни злото
смятаме да вземем сили от доброто,
всичко да разкажем в радио и в преса
как ни лъже някой, зарад интереса.4 октомври 2006 г.
(cc-pd) „Народна библиотека“
4 коментара ↓
Хубаво ми е, когато хората коментират. Чета внимателно всеки коментар и отговарям, когато имам какво да кажа.
Георги Чорбаджийски на 05.10.2006г. в 16:43ч.
Хаааа, големите са пичовете :) като гледам и на сайта са го качили: http://narodnabiblioteka.info/index.php/trud_news
Някой се забавлява сериозно.
lordross на 06.10.2006г. в 00:42ч.
гавра :)
кольо на 07.10.2006г. в 01:47ч.
„Добре де, как ще се почувствате, ако получите това писмо като напомняне…“
Ще му измисля тъжна мелодия, нещо подобно на музиката от „Робинята Изаура“ и ще си я тананикам всяка сутрин на път за работа.
пейо на 07.10.2006г. в 09:40ч.
Кольооооо, обичам та!