трънки и блогинки

Sympathy for the devil

Написано на: 05.10.2006 · 4 коментара

Мисля, че ме хвана съжалението за Румен Стефанов. Това е служителят на КК „Труд“, който се занимава с изпращането на гадните писма до различните сайтове, с искания да махат съдържание. Представяте ли си какво е да отиваш всяка сутрин на работа и да трябва да си пишеш с хора, които усещаш как, меко казано, не те харесват. Той вероятно е убеден, че КК „Труд“ е в правото си. А в България правата се защитават трудно, но за сметка на това скъпо и това може да накара мнозина да почувстват яда на безсилието.

Цялата ненавист към работодателя му се насочва лично към него, като той вероятно само изпълнява нареждания на някой по-дебел от него и лично не е виновен. Знаете как работят по-големите фирми – често служителите са само пионки на моментното настроение на вишестоящия. Опитайте се да се поставите на негово място. Въпреки всичко това, той запазва възпитан тон в писмата си, което съм сигурен, че му струва много усилия. Според мен, вечер той си тръгва наистина уморен и изтормозен от работа.

Казвам горното напълно сериозно и без ирония. На съвсем никаква емпатийка ли не сте способни? Добре де, как ще се почувствате, ако получите това писмо като напомняне, че все още не сте показали легендарните договори, с които обосновавате претенциите си:

Труд-на питанка

Миналият вторник, помним го най-ясно,
пратихте имейлче с нещо тъй прекрасно.
Всички документи дето предявихте
щяхме да получим, както заявихме.

Седмица веч мина, а отговор нема,
та затуй ви пишем, нещо кат поема.
Вижте, оправете скенери и други,
договор прати ни, хич недей се чуди.

Молим, най-смирено, с риск да ви обидим,
бумагите важни, дайте да ги видим,
за да можем вкупом, без шеги и смешки,
бързо да оправим и права и грешки.

С туй писмо хем кратко, хем със стих омаен,
искаме да знаем отговора краен.
Щото знаем тука, пишат ни най-разни
с искания чудни, даже безобразни.

Ако ли пък някак, мислите ни злото
смятаме да вземем сили от доброто,
всичко да разкажем в радио и в преса
как ни лъже някой, зарад интереса.

4 октомври 2006 г.
(cc-pd) „Народна библиотека“

Категория: дневни

4 коментара ↓

  • Хубаво ми е, когато хората коментират. Чета внимателно всеки коментар и отговарям, когато имам какво да кажа.

  • Георги Чорбаджийски на 05.10.2006г. в 16:43ч.

    Хаааа, големите са пичовете :) като гледам и на сайта са го качили: http://narodnabiblioteka.info/index.php/trud_news

    Някой се забавлява сериозно.

  • lordross на 06.10.2006г. в 00:42ч.

    гавра :)

  • кольо на 07.10.2006г. в 01:47ч.

    „Добре де, как ще се почувствате, ако получите това писмо като напомняне…“
    Ще му измисля тъжна мелодия, нещо подобно на музиката от „Робинята Изаура“ и ще си я тананикам всяка сутрин на път за работа.

  • пейо на 07.10.2006г. в 09:40ч.

    Кольооооо, обичам та!