трънки и блогинки

В крак с времето

Написано на: 17.06.2011 · 136 коментара

„Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме“
Под портретите на Левски винаги слагаха само първата част на тази му мисъл. Продължението винаги ме е впечатлявало повече: „…то нас обръща и ние него обръщаме“. Едва ли хората, които са изрисували статуите на паметника на Съветската армия са имали този багаж от зяпане снимки на Левски. Сигурен съм, че са значително по-млади и това е добре:

Думата, която ми дойде на ум докато гледах преобразяването е „усвояване“. Хората усвояват пространството, което ги заобикаля. Преобразяват го, за да им е познато и пригодно за живот. Вече всеки петък няма „руски филм за войната“ и оцветените солдати са много по-разпознаваеми и близки до хората, които гледат „американски филм за пуканки“.

Харесва ми, че не е само надраскано, а е вложена мисъл. Таговете по стени и врати ме дразнят много, но това е много по-готино. Вие познавате ли героите? За мен е лесно да видя Жокера, Супермен, чичо Макдоналдс, кап. Америка, но не познавам останалите.

Много добре направено, най-вече – с идея. Браво на пичовете!

Категория: в картинки

136 коментара ↓

  • Хубаво ми е, когато хората коментират. Чета внимателно всеки коментар и отговарям, когато имам какво да кажа.

  • Anonymous на 20.06.2011г. в 10:48ч.

    Да се демонтира и постави в новооткрития музей за модерно изкуство. И да не ви пука за руснаците!

  • Застаряваща на 20.06.2011г. в 10:53ч.

    Рембранде,

    ето ти един цитат от Венцислав Занков във fb, подходящ по въпросите за анонимността, чужбината, свободата и новото време:

    „и още малко – за паразитизма в крак с времето: купи си картина, скулптура и прави каквото си искаш с нея. Веднага пример – двама братя – Динос и Джейк Чапман /няма да ви ги пиша на латиница за да се помъчите малко/ та тези двама братя -съвременни британски световни художници купуват гравюрите „ужасите на войната“ на Франциско Гоя /много голям великан/ които са лимитирана серия , ма много лимитирана -нищо общо с това което предлага приятелката на Красимир Гергов на Оборище 10, та купуват ги – виж в нета на ква цена, и ….. си ги дорисуват отгоре с цвят… пак виж и прочети в нет-а къв е резултата. Плати си цената за да разполагаш със свободата да правиш квот искаш, но си плати цената…аман от паразити в крак с времето…толкова за Фунев, Майстора и Гоя или който и да е друг, и тоя дето маже отгоре комиксови герои“

  • Карамитев на 20.06.2011г. в 14:56ч.

    Абре хора!
    Паметника на Окупационната армия,вече с творбите на Гоя ли почнахте да сравнявате!?!?
    Нямам нищо против паметта на загинали войници,било то в България,или извън нея,но да е по-голям от този на Левски и Ботев,и толкова грандомански,ще ме извинявате!
    Не му е там мястото,някъде другаде,но не точно там!
    А относно разцветката му в момента-гениално ни напомня,от къде идваме,и на къде сме се запътили-нация от чуждопоклонници,и гъзоблизци,водени от политицити,които сами си избираме!

  • Рембранд на 20.06.2011г. в 16:27ч.

    Ешкенази, вече четвърти ден благодарение на твоите речи ограмотявам хората на тема „съвременни форми на съветски апологетизъм“. Между другото, ще ме прощаваш, ама ти си Матросов, а не Ешканази. Няма как и да не си. Ти си един типичен ефект на пропагандното възпроизводство, заложено от конструктурите на апологетството в България, типичен архитект на което е Александър Лилов. Не без помощта на „група съветски специалисти“.

    Много важно е, когато такива като теб следва да бъдат развоалирани и посечини в целия им блясък, да не им се позволява да влизат в идеологическия свредел на хаотичната фактология и извикания аварийно морализъм и поучения. Градацията на пропагандата около паметника е ясна и тя е разисквана дори на политсбирки на БКП/БСП, от които има и запазени стенограми и прочие. Апологетизмът следва да даде на загубилите основите си идеологически зомбита като теб, едно ново пропагандно оръжие, което да замести вече компрометираните и овехтели пропагандни клишета отпреди 1989 (който освен овехтели и компрометирани, са и направо аничовешки).

    Обяснявам съвсем ясно схемата на съветския апологетизъм в България, конкретно с паметника. Когато е издигнат и е направен, са били едни от най-мрачните години на тоталитаризма, в които точно са ставали избиванията и погрома над всеки изпречил се на БКП и интересите на СССР в България. Тогава този паметник е бил паметник хибрид между създавания вече (тогава) от няколко години образ на партизанското движение и всепомитащата сила на съветската армия. В цялата композиция на паметника няма нито един елемент на освобождение. Огледайте пак композицията. Тогава никой не е споменавал никакви паднали войници. Паметникът е на армия и като такъв е бил представян на поколения. През всички години до 1989 той е символика на съветската армия. И забележете, е най-важния паметник в София. В никоя друга соц. държава няма централен паметник на съветската армия, който да задава облика на града. Това се случва само в България, която е колония на СССР. Идва 1989 година. Между 1989 и 1991 в България, под ръководството на идеолози от БКП, с братска подкрепа от товарищи (закъде без нея), се създава нова идеологическа платформа, която има за цел да цементира и в бъдеще съветското влияние, като го замени с руско такова. За целта бива оформен новият апологетизъм. Той има за опора широките маси на населението, които са програмирани терминологично и идеологически през годините от старата пропаганда. Вземете архивите от Великото народно събрание и следващите 2-3. Внимателно четете речите на Лилов. Можете да ги сравните с казваното от „Ешкенази-Морозов“. Забелязва се дуалистичен подход – привидно изказване на съгласие с причинените вреди от предишното управление и твърдо клеймене на всеки несъгласен с него. Ще кажете „пълен анахронизъм“. Да, така е, но е успешно приложим, когато обществото е пълно с индивиди, които са възпитавани в старата идеологическа школовка. Лесно се прави надстройката над тази школовка. Забележително приложение на новите пропагандни методи е запалването на партийния дом в София. Погледнете внимателно видеоматериалите. За толкова години никой не осъди организаторите на неговото подпалване. Целта беше това да се ползва като най-мощния трамплин на съветското апологетство. Започна да се говори за „реставрация“ за (забележете термина на „Ешкенази-Матросов“) „мракобесие“ и прочие. Всеки опит да се тръгне срещу социалистическите митове завършва с обвинения във фашизъм (този термин леко се изтърка и през 1995 даже спря да се употребява от пропагандата на БКП), мракобесие и нарушаване на гражданския мир. Апологетизмът роди и друго уродливо понятие „национално помирение“. Някъде през 1991 това понятие става шлагер на комунистическата пропаганда в България. Забележете следният трагично-весел момент: палачите и убийци на стотици хиляди българи през периода 1944-1989, зоват за национално помирение със своите жертви, при условие, че техните жертви и наследниците им няма как да тръгнат срещу тях, защото те нямат лостовете на властта (нямат ги и сега). Всеки път, когато се тръгне да се обяснява на населението деянията на БКП и СССР в България, се вадят от гардероба призраците на фашизма, мракобесието, насилието и погрома. Странно, при условие, че обясняващите тези деяния нито са фашисти, нито са убили някой с камъни в някой лагер, нито пък са застреляли писател заради негова книга. Но важно е да се запазят митовете в обществото, защото още през 90-те години е било ясно, че населението на България ще застарее, ще остане мнозинство от стари хора, възпитани в партийна идеология и съветизъм и те ще бъдат използвани за запазване на статуквото при изборите, референдуми (ако такива евентуално има) и настроения. Повече от 20 години руските енергийни интереси се прокарват на този принцип в България. В момента България е едностранно зависима от руската енергийна мафия и в следващите 10-20 години положението ще е същото. Връщаме се сега на паметника, т.нар. паметник на съветската армия. През времето на соца пред него са се произнасяли никак свободни клетви, като за борби срещу класовия враг, смърт на класовия враг, одобрение на процеси на разкулачване и какво ли още не. Идва 1989 година. Новата идеология на политическата пропаганда трансформира този паметник в символ на освободена Европа. Всеки нормален човек потръпва при тази мисъл, но не и идеологическите зомбита. Първоначално загубили почва под краката си, за всичките митове, с които са живяли, се сгромолясват, те сега намират страхотно оправдание да е там този паметник и да се приема като част от новото време. Сега този паметник се обявява за символ на всички паднали войници за освобождението на Европа. Забележете клопката на апологетизма (практикуване от плеядата застарели тук, начело с „Ешкенази-Матросов“) – ако ти си против съществуването на този паметник, ти си против светлата памет на загиналите по фронтовете. Това е не просто абсурдна манипулация, това е подигравка с какъвто и да е здрав разум. Всъщност, сега се сещам, че в страна като България здрав разум реално никога не е имало. В страна, в която никога не е правена трезва оценка на историята, в която историята се е пишела по партийни кабинети и са горени книги, няма как да има трезво мислене. Идеологическото зомбиране на хората си продължава с пълна сила, а всеки който отказва, бива обявяван за представител на мракобесието. Всъщност „Ешкенази-Матросов“ в момента ви демонстрира една от предпоследните версии на апологетизма (има нова, която се пази като изненада за истинската дискусия по съдбата на този паметник). Както ние му викаме на езика на програмния код – една от последните стабилни версии. Тази версия следва да представи армия-окупатор като набор жертви, за да може да се избегне оценката на действията на тази армия в Европа и изобщо тази част от историята. Всеки поставящ въпроса за историческата истина на извършеното от съветската армия в България и Европа, бива хвърлян срещу „паметта на обикновени войници“ загинали извън България, за да освободят Европа (която пък след това 45 години се бори за да се освободи от съветската армия). Доколкото в момента обществото в България не се слави с никаква мисловна дейност, апологетизмът върви лесно като се сведе на ниво на „обикновения човек, съпричастен към трагедията на войниците“ и как те „са паднали за нашата свобода“. Пълна идеологическа гротеска, но както виждате се харчи сред застарялото население на страната. Когато някъде успяват с прости понятия и догми, значи в масовия случай си имате работа с простаци. Чрез паметта на мъртвите, запушваш устата на живите. Хитро измислено, другари, но работи до време. Докато някой не осъзнае, че каузата, за която са умрели тези хора не само не е била тази, за която е представяна, но е обрекла бъдешето на куп страни към застой и деградация. Същата тази съветска армия, която по думите на апологетите носи свобода, мачка с танкове по улиците мирни демонстранти и пази диктатори на власт. Когато смениш господарите, ти си си пак същия подчинен. Господарите са еднакви, само методите им различни.

    „Ешкенази-Матросов“, който четете тук, е представител на поколението, превъплатило се в пример за идеологическо възпроизводство. Това поколение е способно да грабне и да повтаря като истина всяка лъжа, ако ще и най-грозната да е, за да се чувства поне малко удовлетворено за голямата идеологическа загуба, която е претърпяло. Апологетизмът на фалирали идеологии е не просто грозен, той показва реваншистка злоба. Не очаквайте от подобни мъртви души да направят каквато и да е крачка напред в обществено развитие, не очаквайте от тях никакво желание за актуален прочит на историята и равносметка от миналото. За тях такава не съществува. Същите тези хора, които ако можеха биха убили всеки, които не мисли като тях (но вече няма как да го направят – лагерите ги няма), не са направили абсолютно нищо за никого, освен за своята си каста. Тази каста в момента продължава да управлява България. Всъщност, ако искате да видите какво е мракобесие, прочетете спомените на концлагеристите в България през светлото социалистическо общество, живели в свободата, донесена им от съветската армия. И си помислете, вие в демократично общество ли искате да живеете или в някаква мимикрия на тоталитарен съветски модел?

  • noldor на 20.06.2011г. в 16:43ч.

    даже не успях да прочета всички коментари. ако не друго, радвам се, че ярките цветове успяха да накарат бая хора да се замислят за бая неща. наистина обаче, се нядявам хората да влагат достатъчно мисъл и да разграничават нещата, напр. политици от загинали войници. идеята на паметниците е именно да те препращат във времето, а не да са отражение на съвремието. и последно, наистина боли, ако си изливате цялата злоба към обикновените хора – българи, руснаци или каквато и да е друга народност и от която и да е епоха, а не към тези, които я заслужават – политици, военни, банкери и подобни

  • Ешкенази на 20.06.2011г. в 17:18ч.

    Рембранд,

    Това, което е написано по-горе е като наизустено заклинание. И много точно го определяте, което много ми допадна: „Както ние му викаме на езика на програмния код“. Именно, Програмния код.

    Върнете се в предходния си коментар и вижте кой използва думата мракобесие и недейте изпада в ситуации, в които както народът е казал, „крадецът вика – дръжте крадеца“

    Вашия програмен код така е твърде елементарен. Прехвърляте диалога от една тема в друга и сякаш очаквате изначалната да бъде забравена. Вие не ми отговорихте на въпроса относно голяма част от логиката във Вашите изказвания, но аз бързам да кажа, че днес е малко извън времето да плашите хората с уродливите сенки на миналото или с други думи, че ако паметникът не бъде премахнат, всичко това ще ни връхлети отново. Нека тогава аз Ви попитам на свой ред, считате ли, че премахвайки армейския паметник, ще изтриете спомена и нанесените от миналото злини?

    Програмния Ви код, за съжаление, реално не прави чудеса, сиреч ако махнем днес паметника, това няма автоматично да изтрие миналото, спомнете си, че премахването на мавзолея не успя да стори това чудо.

  • Ешкенази на 20.06.2011г. в 17:26ч.

    Рембранд,

    Забравих да Ви помоля за нещо много важно, говорейки за мракобесие, форма на думата апологетизъм и апологетство няма, думата е апологетика. Научете правописа, за бедността на речника Ви вече разбрахме.

  • Koko на 20.06.2011г. в 18:10ч.

    За мен това е паметник на хората, които са загинали в името на спирането на фашизма. Учен съм, че това трябва да се уважава. Защото те са герои – не само за България, не само за Русия, те са герой по принцип.

    Герои са , защото са спряли нещо ужасно и зверско и защото са дали живота си за това, знаейки че отиват на война , от която няма да се върнат.
    Явно 65 години по-късно обаче всичко е забравено и най-голямото геройство в момента е да се поругава всичко.

    Тъжно е, че хора, които знаят за Васил Левски и може-би носят фланелки на Че Гевара се гаврят вербално с паметта на хората умряли за свободата на Европа. / да , България включително /

    Ние сме май единствената държава, която прави такива неща с паметниците си, а се сърдим, когато ни оприличат на турска тоалетна :)

  • Рембранд на 20.06.2011г. в 18:21ч.

    Оставяйки настрана апологетите в следкритическа и идентифициращите себе си с един паметник, защото просто няма с какво друго да се идентифицират, ще се опитам да допълня написаното горе с една доста поучителна история, която със сигурност много малко хора в България ще разберат (няма тълкувание и по партийната пропаганда на „Ешкенази-Матросов“).

    Става дума за историята на България след 10 ноември 1989. Ще ви разкажа как се прави терминологично тресавище и как се ползва то сред елементарни хора (можете да използвате и „да реализирам кочина“, ако не искате четивото да ви се стори тежко и да вложите капка настроение). Първият и най-важен терминологичен ход на пропагандата на БКП и съветниците ѝ от вече бившия СССР е да се компрометират новите понятия, за да не вярва в тях населението и да се установи мимикричен постсоц. модел по съветски образец, приложен така добре в Русия и Украйна. Това е трябвало да се случи с думата „демокрация“, а също така и с „многопартийност“, „толерантност“ и др. Ходът е бил и доста смислен – няма как да сработни преводната новинарщина и литература, ако понятията, които те използват са компрометирани в България. БКП клакьорите правят първата акция срещу думата „демокрация“. Тя се представя като символ на разрухата на всичко съгаредено до сега, като някакъв ефимерен зловещ облак, дошъл да унищожи всичко. Всъщност и до момента малко хора в България, че няма форма на управление „демокрация“. Демокрацията е функция на демократично общество, т.е. това не касае управлението (което е следствие), а плебса. Ако плебса е демократично настроен, той сам избира демократично управление. Няма как да имате демократично управление при общество, което не знае що е то демокрация. Но, идеолозите на БКП, тогава вече БСП, решават да обезмислят до таката степен терминологията зад тази дума, че обявяват, че демокрация е форма на управление, антипод на социализЪма. Разбира се, пенсионери, партийни агитатори, хора с фалирал живот, който преди това е избуявал над торището на партийните идеи, са се почувствали срутени от историческия развой на събитията и са станали страстни пропагандатори на идеята „виж какво ни донесе демокрацията“ и т.н. И в момента в България демокрация е мръсна дума. Някакви социолози преди последните избори бяха правили проучване и демокрация беше обявена от хората за бедствие. Без те да знаят дори какво означава тя. А на тях им се налага да гласуват и се очаква демократичен вод (абсурд!). Демокрация в България не същестува поради едина проста и елементарна истина – няма демократично общество. Хора, родени в българското социалистическо общество и израсли с неговия манталитет са пожизнени роби. Не е възможно те да мислят демократично, да създадат демократично общество и да установят управление на страната, на основата на демократични принципи. Това касае и поколенията им. Затова в момента България е пример за страна в ЕС с полу-диктаторско управление и е дефакто полицейска държава. А нискочелите държавни ръководители показват нагледно способността за избор на плебса. От министър-председател с 1 година стаж и дисертационен труд върху униформите на червената армия се завива към неграмотен милиционер и мафиот, изживяващ се като цар. Това е качеството на плебса в България. И това не е случайно, а е закономерно случващ се зловещ сценарий, чиито семена са посяти още в първите години след т.нар. преход в 1989. Хората са свикнали да винят демокрацията за техните проблеми (въпреки, че демокрация в България не е имало никога в нейната история) и когато те трябва да направят демократичен избор, те не знаят какво следва да представлява той. Демокрацията не свършва с изборите! Затова и си живеят в тоталитаризъм в България. Реално отново имаме пример за смяна на господари, не за реална промяна в каквото и да е обществено развитие. Александър Лилов и Любен Гоцев са доста щастливи с творението си. Със сигурност вдигат по една чашка за това всяка вечер. От какво да са недоволни? Пропагандата им сработи, направиха терминологично блато, в което затъва неинтелигентното българско население (което обаче бива убеждавано, че е страхотно умно – пък как като е умно не може да направи повече от кочина е друг въпрос), разпределиха секторите на влияние, имат армия доброволни Морозовци, които без никакви пари самовъзпроизвеждат идиологията, която трябва да попречи за обществена консолидация. Това следва да са щастливи хора. Запалиха цял партиен дом за да изгорят някои документи или да ги скрият и обявят за изгорени и после да диктуват живота на доста хора. И всички вкупом в България играят в някакъв абсурден постсоц театър, в който освен, че няма никакво общество, все още главна роля има заложеното като рефлекс съветско влияние. Дори мумиите на фараоните са нямали такова влияние, каквото има в момента трупа на една армия.

    Другият гигантски манипулативен трик на БКП и групите съветски специалисти беше в потапянето на желанието за създаване на средна класа. Още от соца хората знаят, че да си богат е непочтено, а ако имаш фабрика си мръсен капиталист. Според политическата пропаганда честният човек е беден и получава толкова, колкото му дадат – всички други са мошеници. Когато през началото на 90-те години е трябвало да почне да се създава средна класа на собственици, тя е могла да бъде създадена само от измамници и мошеници, защото други не са могли да пречупят съзнанието си и манталитета за натрупване на капитал. Закономерно партийни секретари, партийни велможи, милицонери, доносници и агенти заместват това, което следва да е средната класа. Оттук започва катастрофата и феодализма. Е точно така и стана и резултата се вижда и днес. България все още няма средна класа собственици и никога няма да има. Само те могат да направя някаква промяна в обществото. Страна, в която населението масово е бедно мисли за съветската армия и ражда простотии не само на избори, но и във всяко едно отношение, няма никакви изгледи да се оправи и промени. От партийна гледна точка това е била и целта: бедни, прости и манипулируеми маси, на които се размахва морков и те тичат след него.

    Съветския стил пропаганда управлява и днес България. Това е извън съмнение. Да, изрисуването на този паметник е първата стъпка към отрезвяване. Сигурно скоро ще го почистят, защото трябва да се спазва партийната пропагандна линия. Ще клеймят всеки, който е харесал рисунките като фашист, мракобесник и не знам си какъв (пропагандаторите владеят този стил). „Ешкенази-Морозов“ ще тъжи цели нощи, че ги няма лагерите, мрачните килии, където едно време са ликвидирали и за по-малко от изрисуване на паметник (за пред ходата ще казва колко жали за всички жертви и ще попива с червена салфетка крокодилските си сълзи). Но снимките останаха. Всички вече могат да ги намерят в Интернет. Това, което други в Източна Европа направиха преди 20 години, стана накрая и в България. За да покаже, че тази страна е на поне 20 години след тях. След като обаче всички влакове са изпуснати, няма как да се получи наваксване никога. България е обречена да си остане един вечен руски сателит – просто едно губерния, в която има само крепостни селяни и генерал-губернатори. За другите място в тази страна няма. А представително лице на масовия манталитет е „Ешкенази-Морозов“.

  • Карамитев на 20.06.2011г. в 18:23ч.

    Абе,Рембран и Ешкенази,кви ботове сте вие двамата просто не знам!
    Тва да не ви е чат тука!

  • Блум на 20.06.2011г. в 21:27ч.

    Тежко на хората, чийто най-голям ужас е, че някой ден ще бъдат забравени.

  • иво на 20.06.2011г. в 22:50ч.

    От самото начало чета коментарите ви тук.
    Ешкенази на много места недвусмислено каза,защо не трябва да се дава като пример тази простотия – уви …… хората не искат да помислят поне за утрешния ден,за да не ползвам тежеста на думата Бъдеще.
    Не мислят и изобщо не си дават сметка,утре техните деца каква поука ще извлекат от този пример – „талибанството“ вече настъпва и във Европа.

    Тъжното според мен не е дори тази постъпка – смисъла на паметника дори остава на заден план,тъжното е,че сред подстрекателите и одобряващите тази вандалщина има и умни хора,интелигенти,какъвто примерно е Рембранд.

    Само ще ви кажа едно – Ботев и Левски,не са загинали за нас да знаете.Не са се борили за да се родят такива говеда като нас – и не,не се диференцирам изобщо,аз съм същата стока.

    Такова безразличие и безумие ни е обхаванало,че вече ме хваща страх – наистина страх за това,във какво се превръщаме.

    Постъпката е скверна,вандалска и просташка – не се одобрява никъде по света такова поведение,а тука дори се поощрява.

    Ше изгинем във невежество,нищета и див балкански нихилизъм – браво на подстрекателите,рушете,а не градете,това е посланието,това е в крак със времето.Не да се издигне паметник,а да се разруши такъв – и до кога така питам?

  • Ешкенази на 21.06.2011г. в 03:27ч.

    Много хубав коментара на Иво.

    Рембранд, много от нещата във втория параграф на последния Ви коментар за съжаление са верни. Те разбира се нямаше да имат голямо значение по отношение борбата за или против срутването на пемтника на Съветската армия, ако не беше едно твърдение, което автоматично отнема правото на сегашното поколение да разруши паметника, без да изчака идните, които да могат да вземат своето трезво решение, независимо от наслагвания, на които няма как да са станали свидетели.

    Ето го и собственото Ви признание, Рембранд:

    „Демокрация в България не същестува поради една проста и елементарна истина – няма демократично общество. Хора, родени в българското социалистическо общество и израсли с неговия манталитет са пожизнени роби. Не е възможно те да мислят демократично, да създадат демократично общество и да установят управление на страната, на основата на демократични принципи. Това касае и поколенията им.“

    Аз, Вие и всеки пишещ тук се причислява към поколение, което приемаме, че не може да мисли демократично. Щом обществото не може да мисли демократично, означава, че нито едно от днешните поколения – кохорти – няма право да взима решение за премахването на паметника, понеже такова едно решение ще е равносилно на диктатура. От тук нататък всяка Ваша следваща дума в подкрепа разрушаването на паметника на Съветската армия ще е равносилна на опит за НАЛАГАНЕ на мнението Ви, без да се зачита чуждото. Вие сам оспорихте компетентността си по отношение бъдещето на този паметник и поради тази причина се надявам най-накрая да сте прозряли от една страна некомпетентостта си по въпроса премахването му и от друга – че статуквото трябва да бъде запазено и да се остави на идните поколения да вземат едно обективно и демократично решение.

    Всеки Ваш последващ коментар, с който евентуално бихте се опитали да се отречете от казаното от Вас самия, ще означава, че вие автоматично се отричате от всико, което сте казали до момента. Подобна е логиката и ако продължите все така ревностно да искате премахването му – липса на демократична мисъл в недемократично общество.

    Старайте се също така, в един диалог да прочитате казаното, аз никъде не съм защитавал конц лагери под каквато и да е форма, а точно обратното. Предполагам, освен това, че доста хора ще ме разберат, без да трябва да съм многословен защо не ги подкрепям. Склонен съм обаче, да вярвам, че Вие изпитвате носталгия към тях поради невъзможността си да мислите демократично, както сам обявихте.

  • Блум на 21.06.2011г. в 08:56ч.

    Хубаво беше това с боядисания паметник, показа нещо, което може би благодарение на хора на г-н Ешкенази винаги ни е липсвало – лице и победоносна усмивка на него. Без оглед на доказано импотентни исторически и морални принципи. Повечето от тях са или лъжи, или неща без значение, или и двете заедно. А истинските неща остават, каквото и да правиш, колкото и паметници да изрисуваш, колкото и да се плюнчиш по разни форуми и блогове.

    Не се страхувай Иво, няма да изгнием в невежетво, нищета и див балкански нихилизъм. Не се страхувай, опитват се да те уплашат. Те това искат, да си свит и да ги храниш със страха си.

  • иво на 21.06.2011г. в 11:46ч.

    Никой не се плюнчи Блум,а благодарение на хора като г-н Ешкенази все още има хора,които спират на 2 юни когато сирените завият …. ама със всяка следваща година на демокрация,нещо броя им намалява,защо ли – защото бързат към домовете си,да гледат стъклен дом ето за това,защото никой не иска да почита положен труд или саможертва във името на добруването.

    За 20 години светла демокрация – това е половината на тоталитарната епоха,колко паметника и къде са построени,и колко са обругани.

    И аз не харесвам този паметник – по-точно не ми харесва мястото на което е,но това ли е начина питам,така ли ще движим прогреса,това ли ще е примера,завета който ще оставим след нас.

    Толкова е просто,толкова е лесно – искам да видя също толкова величествени паметници на Българската армия примерно,или на Кубрат и Аспарух,или на Левски и Ботев,на националното редом до този паметник,и едва тогава ще си говорим за преместване на този паметник.До тогава,той ще си стои там където е и по начина,който е направен – всичко останало е узурпатоство,фашишски вмешателства и вандалщина.

    Като искате да променяте,да има прогрес ще градите и ще уважавате ТРУДА на предците ни – една толкова неудобна дума,за просветлителите на съвремието ни,за движещите прогреса и демокрацията,пак питам до кога ще гледам да се руши,мачка,цапоти,бута,плюе и целия този упадък,до кога ….. защото не е само този паметник,а почти всички из страната,Борисовата градина прилича на кенеф,паметниците ни и музеите,и читалищата,и всичко свързано със културата ни е припикано,надраскано,заобиколено от мизерия,смрад,със паднала мазилка,протекли покриви.

    Аман бре,аман от простотия – пак казвам,като искате новото ще градите,ще строите,ще направите паметници,а не да рушите,какво толкова не можете да проумеете или просто ви мързи ….. хайде да си говорим честно,защо избираме все лесното,хайде де какво има сега на мястото на мавзолея на Г.Димитров,айде нали ви пречеше нещо си,какво има сега там.

    Точно невежество си е това,точно духовна нищета и типичен див балкански нихилизъм – рушим история,за да си направим паркинг …… мерси ви от бъдещето,вие ме плашите,защото почвате да повтаряте грешките на миналото!!!!макар и със друго лице.

    п.п.дали ще изгинем – навремето,интелигенцията беше потъпквана и разстрелвана дори,а сега в момента тя сама си напуска държавата,защо ли?

  • Младен на 21.06.2011г. в 12:34ч.

    Колкото и да дискутираме нещастията, през които е преминала България през годините не виждам как това помага на настоящата ситуация. Аз се самоопределям като млад интелигент, който живее в България и иска да направи тази държава по-добро място за живот. Виждам, че промените не протекоха по най-добрия начин и положението никак не е хубаво, но това което най-много ме притеснява е че не знам какво могат хора като мен да направят, за да помогнат да се оправят нещата.

    Казват, че познаването на историята помага да се изберат правилните решения на проблемите в настоящето. Гледайки нашата история, все по-често започвам да си мисля, че истински промени, за добро или лошо ще настъпят само след тежки кризи съпроводени с проливане на много кръв.

  • Рембранд на 21.06.2011г. в 18:00ч.

    Ешкенази-Матросов, когато ти говориш за демокрация, звучиш като стара акула, подекрепяща демократичното съжитество между рибите, защото вече няма зъби да ги яде. Хората с твоя манталитет за ясни. Загубената кауза ви е озлобила доста и това е справедливо наказание за начина, по които мислите и гледате към света. И след месец да дойда тук и да погледна, пак ще си в същите обяснителни гърчове и ще се опитваш да се правиш на „умререн“ и „модерен“ ляв, но ходът на мислене позволява човек да погледне малко по-дълбоко в мисловното ти устройство и се вижда, че с нищо не си по-различен от тези, които защитават лагерите. Едни и същи хора сте, просто играете пиеси по различни сценарии, но с еднаква цел и форма. Звучи по следния интересен начин – „да, сторили сме много зло, но нека не забравяме доброто, което сме направили“. Така с една добрина заличаваме 100 злини. По-горе обясних как се узурпират термините в партийната пропаганда. Който иска да се върне и да прочете.

    Но Ешкенази-Матросов, днес ти даде и последното парче от пъзела, което ми помогна да постигна 100% определянето ти като най-обикновен и при това не до там интелигентен пропагандатор. Оново ще напиша нещата за останалите четящи, защото да спори човек с политпросветен кадър на БКП прилича на вълнуващ спор с телевизор. Просвета след политпросвета е невъзможна и безполезна, както добре знаем. Затова казвам, че това е за другите, а не за теб.

    Моля да отбележите следните опознавателни текстове в матросовските изияния, които са характерни за хора, преминали през политпросветната школа на БКП:

    „От тук нататък всяка Ваша следваща дума в подкрепа разрушаването на паметника на Съветската армия ще е равносилна на опит за НАЛАГАНЕ на мнението Ви, без да се зачита чуждото. Вие сам оспорихте компетентността си по отношение бъдещето на този паметник и поради тази причина се надявам най-накрая да сте прозряли от една страна некомпетентостта си по въпроса премахването му и от друга – че статуквото трябва да бъде запазено и да се остави на идните поколения да вземат едно обективно и демократично решение.“

    „Всеки Ваш последващ коментар, с който евентуално бихте се опитали да се отречете от казаното от Вас самия, ще означава, че вие автоматично се отричате от всико, което сте казали до момента.“

    Вземете сега архив на вестник Дума със статии на Александър Лилов, сравнете:

    1) наборът използвани думи (вкл. използванто на думи, чието значение не се разбира от пишещия – ако Ешкенази-Матросов знае какво е демокрация, то явно тази дума е лишена от всякакво значение)
    2) интонационната посока
    3) опитът да се вмени вина към този, който я търси у другите
    4) бутафорията от факти, подчинена на словоред, който е сякаш прясно изваян от конгрес на БКП

    и ще разберете, че пред вас стои един партиен полит-агитатор, рожба на ефекта на пропагандно възпроизводство. Между другото, съществуват алгоритми, базирани на статистически анализ, с които можете при машина обработка на коментари във форуми, да намирате ефектите на пропагандно възпроизводство. Те са базират на интонационната насока (напр. назидателния тон в партиен стил), който пък може да се определи, чрез отделяне на шаблоните в множества и структуритането им в смислов език. Аз съм изключително благодарен на Ешкенази-Матросов, че успя така ясно да онагледи пропагандния свредел, който разчита на елементаризма на прослойка с интелект между шлосер и тенекеджия в автосервиз, но се пробутва и тук, конкретно:

    „Всеки Ваш последващ коментар, с който евентуално бихте се опитали да се отречете от казаното от Вас самия, ще означава, че вие автоматично се отричате от всико, което сте казали до момента.“

    Забележете, че това изречение не казва нищо (оценете броят думи към нулевата му ефективност). Но ако се следва то и еднобитовата му посока, би трябвало посоченият в него да започне да се опитва да се опрадава или нещо подобно, тогава политагитатора вече започва да разбива диалога като го бутафоризира и накрая реално печали пропагандата. Целта е да се стигне до елементарни спорове и дребнавости. Понеже аз познавам прекрасно набора похвати на подобни фатмаци, не падам в такива капани, което прави чичото в критическа особено нервен и почти изчерпан в яда си (страхотно е да се наблюдава отстрани това). Но изречението му помогна да обясня на много хора как политагитаторите вкарват разговора в спиралата на партийния словесен погром и това ме кара да съм доволен. През цялото време Ешкенази-Матросов действаше с всички похвати и приоми на постсоц. пропагандата на БКП като по учебник и за миг не се отклони от нея. В старанието си дори да предполгаше, че аз и още хора го ползваме за документиране на стила на пропагандата му и да обясняваме на хората как да не се хващат на нея. За такива като този фатмак-пропагандатор може да се каже, че са такива шарани, че дори с бастун можеш да ги уловиш. И са такива заради матросовския комплекс – хвърлят се като самоубийци да защитават партийна кауза, която е с нулева състоятелност, но с широко демонстрирана подкрепа. Тяхно забележително постижение е, че те никога не са защитавали (и имали) гражданска позиция. Тя много трудно може да се изработи като модел в политпросветата, защото двете неща са изключващи се. И резултатът е потресаваща гротеска, която ако не стъжняваше живота на много хора, би била просто една нескопосна картина на деградирал наркоман с хероинови видения. И гротеската можеше да бъде подмината, ако не беше на всеки клиометър и така до края на света :)

    Ако се върнем на паметника и изрисуването му с толкова талант, фантазия и проектна мисъл, то добрият резултат е, че има много снимки, които останаха и ще обикалят Интернет. Тях другарите съратници на Ешкенази-Матросов няма как да изтрият и да измият с пароструйка. Първо, защото интелектуално им ниво е отчайващо ниско, за да се борят с Интернет, второ, защото с поведението си накараха и тези, които не са видяли снимките, да ги видят и да влязат в пряка дискусия. Да, ще политпросвещават хората във формуми като им обясняват, че ако харесват рисунките са врагове на целия свят и че трябва едва ли не да се самоубият, защото ако не обичат съветската армия, са деграднати… Но всеки нормален човек ще им тегли по една майна и ще ги остави да си тънат в старческата деменция и злоба.

    В почти всички форуми се бяха обаче от истинската тема – бъдещето на този несъстоятелен паметник. Борбата на руското лоби, е паметникът да остане там и точно там, което е всъщност налагане на външна воля на Русия, която се представя за волята на населението в България. Всъщност, това е типично за България, в които всички термини са узурпирани и неизползваеми. Например, да си патриот в България, означава да защитаваш интересите на Русия и да си с поне 5 годишен стаж в БКП и ДКМС. Това чужденците не го разбират, опитвали сме се да им го обясним, но срещаме недоумяващи погледи. Нацоналист в България означава да принадлежиш към някоя от многбройните националистически формации, които са финансирани от Русия (индиректно) и чиито лидери са поне ДС агенти. Да си интелектуалец и дисидент от соц. време значи да си написал поне 5 доноса и да имаш псевдоним, който да звучи задължително малоумно. В момента в България има безчет организации, някои от които напълно фантомни, които изникват за да покажат масовост само, когато се защитават руски интереси. Това са спящите клетки на руската пропаганда. Прочетете в пресата колко организации са протестирали срещу рисунките. После се опитайте да намерите данни за активността на тези организации и платформите им. Чака ви страхотна изненада. Над 90% са фиктивни или не са известни с нищи друго, освен защита на руски интереси (защо се наричат граждански, а не мужишки е друг въпрос). Сигурно ще е много интересно да разровите из членската им маса, в която ще изкочат: бивши военни, които блянуват връщането на масови разстрели, лагери и преносими бесилки, но говорят за гражданска позиция и демокрация (когато им изнася); бивши партийни секретари, които не правят разлика между реч и орален секс; интелектуалци с дългогодишен интелектуален стаж в писане на доноси, партийно-лидерски псалми и ваяне на чугунени и бронзови барелефи и бюстове; пенсионери, работили някога в партийно-зависими отрасли, в които назначенията са се правили по партийно-пригодна линия и които изповядват същите разбирания като другите две категории, допълнени от скупщина *близци по дефиниция. Тези хора оформят „граждански“ организации, защитаващи всеки един път проруски интереси, като демонстрират масовост като бройка и се опитват да създадат усещането за невероятна масовост. За сетен път се убеждаваме, че нищо научено не е забравено в политпросветата. Правилната позиция винаги е тази, която съответства на правилния партиен път, а принцъпът на пропаганда е добре известен – зад една малка истина винаги може да се скрие една голяма лъжа. Паметникът е нужен на Русия, защото той олицетворява пълната ѝ собственост върху България и управлението на политическия и обществен живот. Забравете за ЕС и демократизиране и т.н. – България е пета колона и такава ще остане. А паметника е нужен за поддържане на митове и легенди (или още едни малки истини, зад които са скрити едни голями лъжи) и за да могат младите поколения да свикват с догмата на мисията на съветската армия, която е леко изменена в съвременния си прочит като мисионерска – спасяваща за Европа. Ако го няма този паметник, цялата тази пропаганда ще започне да залязва, а с това и руското влияние и идиологическата мобилизация на хората в критическа и пенсионна възраст. При това безвъзвратно. Затова се прави всичко възможно, да се обоснове неготово оставане там. Вариантът да се пренесе в музей не върши работа за пропагандата, защото това означава паметникът да отиде в историята, където му е мястото, а това означава да бъде бракуван като идеологическо оръжие. По този повод, хиляди матросовци, от каква ли не позиция, неуморно ни обясняват, че всички паметници са еднакви и трябва да се пазят. Това е велико лицемерие, като се има предвид, че в България се рушат хиляди паметници, а други се разграбват, но никакви протести не се случват, а дори и не се пише за тях. Рефренът с безкрайно ценните паметници започва единствено, когато се повдигне въпроса за точно този паметник. Тогава чак заработват именните и безименни герои на партийния фронт в рефрен с политиците, да обясняват как паметниците трябва да се пазят. След като премине вълната, всичко утихва и само се бди по комунистически дали идеологическия враг пак няма да повдигне въпроса за памтника. Когато проруските активисти говорят за паметници, те на първо място имат предвид паметникът на съветската армия – забравете паметници на Левски, войнишки паметници, архитектурни паметници и какво ли не. Те не са паметници, които да обслужват руските интереси и идеологии и са забравени, незнайни и подминавани. Дори няма тяхна карта – скоро се опитвах да търся такава в Интернет. Паметникът, който трябва да се опазва е един и се намира на пъпа на София. Неговата идеологическа стойност е безценна, въпреки липсата на каквато и да е историческа стойност. И ще бъде бранен на всяка цена с планини лъжи, дипломатически натиск, заплахи, обвинения и какво ли не. Защото махне ли се той, ще завърши цяла една епоха в обществените отношения в България, който край ще доведе до такава верижна реакция, че идеолозите на чалга-културата с генералски пагони и стабилен стаж в БКП, ще се гръмнат от безсилие и злоба. Новият елемент е, че голямата лъжа, скрита зад този немалък паметник, ще се брани с идеологическата пропаганда в Интернет от пропагандатори като Ешкенази-Матросов, който ще влиза с 50 ника, за да създава чувство за масова подкрепа и ще разказва приказки за наивници и глупаци, с надеждата някой да му повярва. Най-голямото наказание за политпропагандаторите е, когато не им вярвате или им разкривате лъжите. Тогава те затъват в злобата си и пропагандата им започва да става несигурна, семпла и несвързана.

    Говори се доста и за чужбина, както винаги в шаблони. Живея в момента в страна, която толкова е пострадала от национал-социализма, че споменът за този ужас ще е неизлечим. Но ще са неизлечими и спомените от съветското „славно“ минало, което не е направило хората тук по-малки роби и жертви. Интересно ми бе да гледам реакцията на хората около мен. Напротив на рисувания от Ешкенази-Матросов старческо-дементен мрак, тук никой не каза нищо лошо срещу рисунките. Но пък казаха на чеха Черни, че е направо ученик в сравнение с художниците от София и му е леко бедна фантазията. В това отношение научихме Европа не нещо хубаво. Разбира се, по сърпочуковските догми на Ешкенази-Матросов това се приема за пълен упадък и разложение, но на никой не му пука за мнението на някакво остаряло политическо зомби, за което дружбата със СССР е като въздуха и слънцето за всяко живо същество.

  • калашников на 21.06.2011г. в 20:16ч.

    Как можи так да направите паметника бе хора че сложили американското знаме.Вие маи повече харесвате америак и западните страни,гледам че всички се правят на западняци ала баласрамвае да си кажете че сте от бълканите и от България…Да изресуват паметника така тва е много грозно нещо то ако е така даи всеки паметник да го боядисаме там!!! Не бараите паметника!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

  • калашников на 21.06.2011г. в 20:19ч.

    Тези хора са герои каде ще видите такива в днешно време! НИКОГА! руснаците са на спалиси от Фашизма докато сега слугувате АМЕРИКАНИЗМА кат толкова ги боготворите западняците отиваите там.

  • Николай на 21.06.2011г. в 23:42ч.

    Едно е ясно,
    паметника никога няма да бъде същия
    и аз никога няма да го „виждам“ по същия начин.

  • Рембранд на 22.06.2011г. в 12:47ч.

    Интересна е и спонтанната реакция на пишещи под невероятно демократичния и миролюбив (освободителен) псевдоним „калашников“. Подобен избор на лош вкус говори за непреодолима селяния, ниско образование и факта, че Интернет стана достъпен дори сред утайките на нещото, което в България наричат общество. Подходящо в случая е да се каже, че ефектът ще е като да посетите с псевдоним „Менгеле“ форум посветен на Холокоста и да твърдите, че все пак Йозеф Менгеле е дипломиран лекар, доктор по филосовия и е излекувал поне двама души от болки в стомаха, киселини и е разказвал ведри истории.

    Другото лице на комунистическото лицемерие може да бъде видяно по улиците на София. От времето, когато аз заминах, едва ли са махнати всичките свастики, расистки, хомофобски и …-фобски послания. Забележете, че така съзнателното, антифашистко и миролюбиво (с калашници в ръце) русофилско множество в България, разбира под фашизъм единствено и само действия, които са насочени срещу Русия. Ако те бяха последователни и не бяха политически хамелеони, щяха постоянно да протестират против изписаните свастики по стените в София, срещу регистрирането на организации проповядващи нео-нацизъм и т.н. (марширувайки в Борисовата градина, например). Но както виждате, те се втурнаха срещу един рисунки, които не само не са свастики, но са измислени герои. При това герои от САЩ – държава, която е била съюзник на СССР. И се втурнаха не толкова с антифашистки лозунги, колкото с антиамерикански лозунги. Доста интересно и показателно за наблюдение и показателно какво е мисленето и степента на „модернизация“. От друга страна, смелата комунистическа организация, измила паметника вечерно време по всички догми на партизанското движение, като при чекистка акция (а ние знаем, че бивши комунисти, бивши агенти и бивши проститутки има само в гробищата), не е измила нито една свастика, дори по улица Позитано. А общината отказа на „Шалом“ да почисти свастиките и антиеврейските графити, защото нямало пари. От друга страна русофилските организации и протежетата на руските служби не дават парите от петрол и газ за нищо друго, освен за пропаганда и контрол. Голяма част от активните защитници на руската кауза са обявили отдавна евреите са официален враг (що пък да махат свастиките, като те са сложени главно срещу евреите, а не срещу Русия), а голяма част от тях и пишат по форуми, че Хоколост не е имало, пък насаме, в другарски вечеринки, благославят съществуването на концетрационните лагери. Дотатъчно е да видите официалното издание на 5-тата колона – „Строго секретно“, списвано на гланцови страници и издавано от бивши разведки, партийни манипулатори и др. подобна измет, за да разберете кои са всъщност те. Това са хамелеоните на съвремена България – двуликият Янус с евра и долари в очите и сърпове и чукове в главите, резонирщи със залповете на Аврора. За пред обществото те са обаче антифашисти, само когато следва да се защитят руските интереси. Бях писал някъде в първите коментари, че за тази прослойка хора, фашизмът има облик на нещо, което е насочено срещу Русия (и бившия СССР). Всяко отваряне на очите по така спорната тема за участието на СССР в „освобождението“ на България и за ролята на съветската армия за разделяне на Европа, се клейми като фашизъм, американизъм и ретрограно илюминатство (за илюминатите четете в изданията на ДС). Целта е просто да не се рушат старите догми, които са изгодни за Русия и управляващите вече 20 години България клоуни на ДС, КГБ и партийната олигархия. Затова аз лично винаги се смея когато комунисти ми заговорят за фашизъм – големи са шегобийци (знаейки за какво говорят или примерно знаейки за принципа на финансиране и утвърждаване на неофашистките организации в България). Прилича ми на разказ за буйната марсианска флора и фауна и за СПА комплекси на Венера, изградени от развития комунизъм, утвърден от победоносната съветска армия (с идологически тип илюстрации и сърп и чук като воден знак за copyright).

    Много хора отстояват мнението, че паметника следва да бъде запазен в автнтичен вид. Ако искате да промените с нещо обществото си и да раздвижите обществените отношения, занесете този паметник в музей. Ще ви обясня и подробно защо този паметник е вреден. Доста пишещи се позовават на догмата, че паметниците напомняли историята и помагали да не се забрави тя. Сериозно? Я погледнете познанията на българите за историята назад. Те знаят единствено партийно обработената история и наличието на паметници, които я оправдават. Паметник от рода на този на съветската армия не е история. Той е идеологическа показалка и опора на догми. Гражданското общество в България е толкова слабо, че то никога няма да може да накара мнозинството да прогледа и да види правилно историята, какво ли остава да я оцени правилно. В страна, в която историята се пише традиционно по политически поръчки, няма как паметниците да разкриват историята. Особено пък, ако са строени за да защитават дадена гледна точка. Защото паметниците също подлежат на гледна точка – това е слабото им място и затова те се използват в пропагандата. Ако аз утре построя 10 паметника и скалъпя история за тях, това значи ли, че паметниците и историята е истинска? Паметникът на съветската армия може да е монолитен, гранитен, тежък, страшен.. но исторически кух и кънти на празно. Това е проблема. Догмата със запазването на паметниците в една държава, управлявана винаги идеологически, служи на тези, които са манипулатори. Който иска да знае историята, той не гледа паметници, а отива в библиотеки и чете, посещава чужди страни, чете и в тяхните библиотеки. Такъв човек вижда и оценява събитията. Паметниците са малко или повече фетиш и са за масовите хора, чиито исторически познания са твърде политически определени. А превръщането на паметници в идоли не създава никакво гражданско общество, а армия от фетишисти.

  • Ешкенази на 22.06.2011г. в 13:26ч.

    Рембранд, предлагам Ви да разрушим всички паметници в България. Да видим после какво друго ще Ви кънти на празно. Не знам, може да се окаже, че проблемът е във „Вашия телевизор“…

  • иво на 22.06.2011г. в 15:23ч.

    В тон със мнението на Ешкенази искам първо да кажа нещо на Рембранд.

    Във Втората Световна война са загинали милиони хора, във тоталитарните режими
    след това също има немалка цифра. Няма начин всички наследници да са 100% доволни
    от положението, но правилния път е помирение, а не „Око за две, зъб за чене“,
    защото това би довело до още и още насилие, без да му се вижда края.
    Един ден трябва да се тегли чертата: „Ти си загубил брат, аз – син, нека спрем до тук!“

    За жертвите от времето на комунизма има изграден мемориал със параклис.Така вместо да се рушат или местят паметници, всеки може да отиде да поднесе
    цветя там, където го теглят чувствата, без да се среща с „онези, другите“.

    Наблизо има и парче от Берлинската стена,на което пише:
    „На 13.Август 1961г. една стена раздели Берлин,Германия,а с тях Европа и света на две части.България беше затворена от източната страна на стената – до 9.Ноември 1989г.,когато народът я разруши.
    Този отломък от Берлинската стена е дар от гражданите на Берлин на гражданите на София,като ЗНАК ЗА ВЪЗСТАНОВЕНОТО ЕДИНСТВО на Европа и ДОКАЗАТЕЛСТВО,ЧЕ БЪЛГАРИТЕ СА ВЕЧЕ СВОБОДНИ ХОРА“

    Ето и едно мнение от форум,което съвпада едно към едно със моето:
    „Българското общество от години отказва да даде категорична оценка на новата и най-новата си история и предпочита да се овъртолва във витиевати фрази и аморфна емоционалност. Затова преходът към демокрация, който трябваше да продължи няколко години, се очертава безкраен. Защото не знаем нито откъде тръгваме, нито къде искаме да стигнем. Политиците ни се държат като клоуни, избирателите гласуват за супергерои, ценностната система на децата ни се гради от Макдоналд`с.

    В тази ситуация самоиронията е единственото възможно отношение. И това ни беше показано красноречиво от хората със спрейовете. Аз не открих в нарисуваните фигури подигравка с червената армия, нито с американската масова култура, а жестока ирония към всички нас и нашия страх да признаем и да приемем истината за миналото и настоящето си. Видях истинския образ на обществото ни, точно толкова гротескно и противоречиво, колкото не ни се иска да признаем. “

    Та искам да те питам Рембранд – какво пречи,на теб и подобните ти,този паметник,че искате да го бутнете.Пречка за какво е той,че толкова много го ненавиждате – за да искаш да разрушиш нещо,без значение какво е то,значи ти пречи и това на което пречи е … ?

  • Кръстю на 22.06.2011г. в 17:36ч.

    Да, точно „В крак с времето“…
    Поредното доказателство, в полза на твърдението на Адам Михник, че най-лошото на комунизма е това, което идва след него…

  • swette на 23.06.2011г. в 01:20ч.

    Живота на един войник ,който е дал в жертва живота си за освобождението на един народ от нацизма има огромна стойност ,независимо дали е сьветски или американски и жалко е да не се оценяват.Те ,както и Левски са имали идеали и ценности,които днес много хора не познават и не притежават.А тези „философи“ , които лесно отсьждат в коментарите си кой има право и кой не, на паметник ,запитвали ли са се какво са направили те за свойя народ и дали биха дали живота си ,отказвайки се от най-скьпото си ?! И днес,както в миналото, стотици хиляди млади хора ,които са синове, сьпрузи , родители , всеки ден са някьде там ,в друга земя , на поста си – да се борят против тероризма и диктатури , за всицки нас !

  • Из СССР на 23.06.2011г. в 15:10ч.

    Просто позор, Болгаре.

  • Из СССР на 23.06.2011г. в 15:12ч.

    В данном надругательстве над историей видна только дистрофия мозгов и плоское мишление художнички и тех людей, которие дозволили такой вандализм.

  • Из СССР на 23.06.2011г. в 15:16ч.

    Видно, что рисовала взрослая женщина, а в голове капитан Америка и Джокер с Макдоналдом. Разума как у 10 летнего ребенка.

    Жалко ветеранов той войни, которие имели несчасте и дожили до такого позора от внуков.

  • Константин на 26.06.2011г. в 16:19ч.

    Какви са тези гласове от отвъдното, какво е това „Из СССР“, имаше ли някога такова нещо?!
    Относно бележките на „Застаряваща“ за княз Александър Невски – нещо сте се пообъркала: той не се сражава с татарите, напротив – осиновен е от хан Батий, води се за негов храненик, след като избива братята си, а се сражава с христианския Тевтонски орден, затова е толкова тачен – ония, нали, са нещо като капиталисти, абе, запад, нали ги знаеш…

  • Sylt на 29.06.2011г. в 00:19ч.

    Рембранд, фактът че има хора като теб, в България или извън нея, доказва че не всичко е загубено. Паметник на Съветската армия. Същата тази армия, която излезе с танкове срещу невъоръжени хора, протестиращи за гласност в Будапеща през 1956 и в Прага през 1968.

  • bibi на 04.07.2011г. в 12:37ч.

    марвел комикс

  • Дарт Вейдър на 05.07.2011г. в 12:30ч.

    Така , както сте я подкарали май втората световна война не е свършила за много българи. Това е най-хубавото за последните 20 години; някой каза на комунистите че са измислени герои и живеят в мислите си – за съветски другари и армии. Просто творецът ни е направил услуга – сега силни са американците и е време комунистите да се закълнат в долара, официално, и да почнат да целуват САЩ по гъза; така тяхната психо-драма ще свърши, защото те така и не разбраха, че съветски съюз няма от много време насам. От друга страна, това ясно ни показва, че да целуваме задника на американците най-много да унищожи някоя друга централна част на София, с някой друг паметник; трето, „авторът е искал да каже, че” тези които го изтрият са драматични глупаци, които ще се стремят да залостят времето, само да не им се нарушава статуквото на диктата който ни гнети; Пък и какво лошо има да оставим великите сили да се разберат кой по-голям го вади. Не трябваше да го триете – тесногръди реваншисти – трябваше да стои там и да еволюира а покай него и ние. Трябваше да стои там и да оставим комунистите със съветски сърца да го боядисат червен, а после някой да на пише кокакола, и така нататък и така нататък, но какво направи столична община – веднага ликвидираха зародиша на творческия акт и възстановиха некролога на съветската армия. Та питам – след като става дума за паметници трябва ли да си върнем петолъчката на партийния дом или мавзолея? Питам и въобще не ме интересува какво ще ми отговорите, защото няма никакво значение. А защо ли защото го изтриха през нощта – тайно и единственият звук тази нощ бе от мощната целувка по гъза на посланик Авдеев (или неговия съвременен аналог)

  • Игнат Чакъров на 07.07.2011г. в 11:53ч.

    Както някой беше казал:

    перестройка -> пароструйка

  • Влади Петров на 08.07.2011г. в 03:13ч.

    Въпреки, че Ешкенази ме накара да му повярвам за малко, защото и аз съм малко промит мозък от комунизма, накрая се присъединявам към Рембранд-а.

    Естествено- паметника не трябва да се руши- просто да се премести в открит музей на соц-искуството. То Рембранд не го иска разрушен- само преместен където му е мястото.

    А че не сме дорасли да направим нещо подобно като общество говори факта, че аз наистина повярвах на Ешкенази за известно време…

    Явно ще ни трябват още 5-6 години и изрисуването на паметника е само началото на нашето изтрезняване.

  • Peter на 12.01.2012г. в 05:59ч.

    Направих някои български, и сега ме е срам от него.
    какво тези хора са отвратителни вандализъм и не зачита паметта на загиналите герои.
    Представете си, ако надгробни razrisuy някой от вашите роднини, ще ви зарадва дали този развой на събитията, аз съм сигурен, че има, така че защо бихте voshischaetets това?

  • Мода-продавач на 30.11.2016г. в 01:10ч.

    Дали полемиките, които провокира пиесата „Сестри Палавееви“ ще затихнат скоро не знам, но препоръчвам на всеки, изкушен от театралното изкуство за я гледа, защото това е една пиеса, която наистина е В крак с времето!

Коментирайте, моля:

Моля, пишете на кирилица! В противен случай, коментарът няма да бъде получен.
Нямате настроена кирилица?   |   Помощ за настройка