трънки и блогинки

Поклонение пред музея на съвременните нрави

Написано на: 26.06.2011 · 5 коментара

Надгробен паметник – това ми беше първата асоциация с полирания мрамор пред новооткрития Музей за съвременно изкуство. И не само моята, изглежда. Днес Сдружение Трансформатори и WhAT Association организираха „поклонение пред паметната плоча на съвременното българско изкуство“:

Аз не мога да говоря за състоянието на българското изкуство и честно казано се надявам в бъдеще да имам повод да посещавам музея. Това ще е малко по-нататък във времето, когато – разглеждайки експозицията – няма да се сетя за дефиницията на социалистически реализъм, като „Възхвала на властта по разбираем за нея начин“. Съжалявам, не мога да не се дразня на министър, който открива музей, пълен с негови статуи. Иска ми се музеят да показва съвременно изкуство, а не съвременни нрави.

 

Категория: всякакви

5 коментара ↓

  • Хубаво ми е, когато хората коментират. Чета внимателно всеки коментар и отговарям, когато имам какво да кажа.

  • И.Е. Станков на 27.06.2011г. в 12:54ч.

    Свежо!
    Снимка от тая акция трябва всъщност да виси в този музей, но надали.

  • мълвата на 27.06.2011г. в 15:25ч.

    гроб на незнаен, пожелал анонимност приживе

  • САМСИ-house на 03.07.2011г. в 18:30ч.

    туй то, е бива ли?

  • Димитър на 08.07.2011г. в 12:26ч.

    Според мен думите „съвременно“ и „изкуство“ днес звучат като антоними.
    Под изкуство аз разбирам нещо, създадено отдавна и оцеляло и до днес – благодарение на вечните си художествени качества.

    Струва ми се нелогично да наречем „изкуство“ нещо, създадено в нашето съвремие – най-малкото защото дори едно нещо много да ни харесва днес, ако утре бъде забравено, то това не е изкуство.

  • Васил на 09.07.2011г. в 08:39ч.

    До: Немска овчарка:

    Защо питаш, искаш да го препикаеш ли? Айде, чиба! Бау! :)