трънки и блогинки

Пазарът има нужда от телефон, който разбира потребителя. Телефон, който се грижи за потребителя. Не го затрупва с безкрайни възможности и въпроси, а дава отговори и решения. Apple се провалят в опита си и затова аз имам имам идея за негов прототип. Прототипът засега си го представям под формата на комикс, но той се размива с реалността.

Потребителя по презумпция е тъп, и затова телефонът ще е умния и ще знае потребителя от какво има нужда. Интерфейсът ще се състои от две копчета. Копчето “Да” ще се натиска, когато потребителя иска да свърши нещо. Копчето “Не” – когато потребителя иска да сърши нищо. Специално за българския пазар, ще има и трето копче със специалната функция “да ви &!#№%$ майките!”, коeто потребителя ще натиска когато почувства нужда.

Засега модела си няма име, но пък ето концепцията в целия ѝ блясък, нарисувана от Кольо:

И за да добиете по-ясна представа за характера на телефона, ето ви няколко случки от бъдещия реален живот:

Потребител> Да ѝ се обадя ли?
Телефон> Обади ѝ се, бе!
Потребител> Но какво да ѝ кажа?
Телефон> Няма значение. Само го кажи като пич.
[набира и звъни]
Женски глас> Ало?
Потребител> …
Женски глас> Кой звъни?!
Потребител>…
[затваря]
Телефон> ?!?
Потребител> Пичовете не говорят много
Телефон> Искам обратно в магазина…

Потребител> Как ми е хубаво, тихо и спокойно. Мир и хармония…
Телефон> [набира шефа, майката и жена му]

Потребител> Знаеш ли го вица за Чапай дето…
Телефон> Знам го.
Потребител> Майкълсън-Морли експеримента да обясниш?
Телефон> Знам.
Потребител> A къде ми е втория чорап знаеш ли?
Телефон> Знам.
Потребител> Kакво не знаеш?
Телефон> Как можа да си ме позволиш!