трънки и блогинки

2 от 3: Душегубки

Написано на: 23.11.2006 · 10 коментара

„2 от 3“ е поредица, в която аз се опитвам да дам два примера за нещо и слушам с интерес вашия опит за подобни явления. С предишните два поста беше интересно и се надявам и за този да е така.

„Душегубки“ наричам всички тези технологични въведения, които карат човека да се чувства по-маловажен и подчинен на машината или технологията. Не се получи много точно определение, но нека да опитам да обясня с примери.

1. Банкови системи за организиране на посетителите
Банки като ДСК и ОББ явно се мислят за твърде важни или искат да се насочат към корпоративни клиенти, защото с въведените от тях билетни системи, според мен постигат точно обратния на заявения ефект.

Посещение в техен банков клон, за устремен и неориентиран идиот, като мен, протича по следния начин. Влизам решително в салона и отивам на първото свободно гише, където поздравявам и казвам каква услуга искам. Лелята ми иска някакво билетче, а аз я гледам учудено. Казва, че трябва да си взема номер от автомат до входа, който е поставен където се слагат кошчетата за боклук. След минута се връщам с листчето и ѝ го давам. Тя сега ми казва, че трябва да гледам някакво подобно на табло за бинго нещо и да чакам моя номер да излезе там. Моя номер излиза, но той сочи към напълно неоткриваем номер каса, който аз търся поне още няколко минути скитайки из салона.

А това се случва в банка ДСК, която обслужва много пенсионери и предимно възрастни хора и може да допуснете суматохата, когато служителите и охраната се опитват да обяснят системата на глухи баби и сърдити дядковци.

Тази схема има някакъв смисъл при банков салон, който има над 15 гишета, но когато той е с две гишета, голям е колкото хола ви вече става забавно. В ОББ искат не само да си изтеглите билет, но и да укажете типа услуга, който искате като изберете от четири групи, описани с по две думи. Логично, стават грешки с типа на услугата и жената се опитва да ви върне да си изтеглите правилния тип билетче, с което да ви постави отново на края на опашката. По това време нейната колежка отказва да обслужи други клиенти, защото чака човека с билетчето, което току-що сте изхвърлили.

2. ”Модерни” тоалетни
Докато в банка е нормално да се очаква да сте съсредоточен, когато посещавате обществена тоалетна вие сте концентриран по един друг начин и тези тоалетни ви карат да мислите. Пример за такава е тоалетната на софийската автогара. Там има лелка, която събира стотинките и не просто ви пуска да минете, но ви дава жетон. Този жетон вие пускате в автомат, намиращ се на два метра от нея. Пускането ви дава право на едно завъртане на пречките от въртящата се врата. Забавно е, че през него и се излиза и веднъж като сте пуснали жетона, трябва да пазите някой да не завърти преградата, за да излезе, защото така той ще ви използва жетона и вие ще трябва да си купите нов, защото лелката само продава жетоните.

Самите тоалетни са със сензори, които задействат кранчетата за вода. Има сензори, но няма тоалетна хартия. Тоалетна хартия е трябвало да си вземете от лелката с жетоните. Въпреки, че няма тоалетна хартия до мивките има хартия за подсушаване на ръцете. Сещайте се какви ситуации и молби могат да възникнат, ако някой не успее да се справи с техниката.

3. ???

Категория: дневни

10 коментара ↓

  • Хубаво ми е, когато хората коментират. Чета внимателно всеки коментар и отговарям, когато имам какво да кажа.

  • Yassen на 23.11.2006г. в 15:12ч.

    Чета за душегубките и се чудя…
    По отношение на банките – адски тъпо е, че няма билетчета във всички банки, обменни бюра (за които е тъпо и че са малки като тоалетни, но това е друга тема). Аз например полудявам, когато трябва да стоя на опашка в банка и да дебна свободното гише. Да, да, да дебна, защото съм посещавал относително големи и неорганизирани клонове, в които при наличие на много клиенти и постоянно бягане на служителките по задачи (да си напудрят носа, „смяната“ им свършила, хартията им свършила или друго), просто е невъзможно да не се стигне до конфликт, пък бил той и невербален. Също толкова, че и повече, ми е противно да ме обслужват, а всъщото време някой да ми диша във врата, защото учуден на „техническата новост“ не разбира какво означава жълтата линия (която в общия случай може и да отсъства, което си е друго безумие)… Та така, по този параграф ние още се учим и си въобразяваме, че живеем в 21 век и можем да използваме технологиите в наша полза.
    По отношение на тоалетните – ами това ми е любима тема, която дава отговори на удивително много въпроси от регионален (балканско-полуостровен), национален, социален, битов и друг характер. За да не пиша много ще кажа само, че за културата и нивото на една нация може да се съди много успешно по тоалетните. В България те са просто мизерни, ако изобщо работят, че и пари струват. А това всъщност е най-естествената нужда на човек – да се облекчи. Правят го и просяците, и държавниците на най-високо ниво. Защото тази физиологична нужда просто е присъща на всички хора като такива. А въпросните тоалетни на централната автогара са на светлинни години далеч от каквито и да било технологии – просто някой е гледал чуждестранен филм и го е преразказал лошо на нашия бай Ганьо, който е построил тези тоалетни.
    А искаме да влезем в Европейския съюз, нали… Ами аз ако бях „Европейски съюз“ щахме да влеземе, ама друг път.

  • Jenshen на 23.11.2006г. в 18:08ч.

    това с билетчетата съм го пробвала по разните му там административни офиси в Германия, но не беше толкова лошо, колкото го описваш, Пейо…. но доколото си спомням, там не ти се даваше номер на гише, а просто като ти дойде редът на номерчето, отиваш на което гише е свободно…

    @Yassen
    Като заговори за прословутия Еврпейски съюз, наскоро четох следния виц:

    „Какво трябва да се направи, за да отговарят българските пътища на европейските стандарти?
    Да се променят Еропейските стандарти.“
    :о)

  • Милен на 24.11.2006г. в 15:57ч.

    Пейо, подобна простотия ми се случи като ходих да пускам препоръчано писмо от Централна поща -София. Отивам аз и викам искам да пусна писмото препоръчано, а оная ми вика – билетче взехте ли си. А аз – ми за какво ми е , нали гишето е свободно, а тя – еее билетче трябва… И отивам на входа а там две лелки, които обясняват, а до тях една огромна опашка. Идва моя ред и викам искам да си пусна писмо. Те – натиснете бутона, за услугата. Гледам на пулта с бутоните -15 бутона…изчитам го и натискам. Хоп-Билетче. Останалото със следенето на таблото за Бинго е същото. По дявоите това е поща бре хора…ебаси лудницата.

  • Веси на 24.11.2006г. в 20:58ч.

    Пейо, в Дания това с билетчетата е всеобща практика. Дори в хлебарниците използват тази система – взимаш си номерче и чакаш да ти излезе на таблото, а междувременно се разхождаш из целия магазин и си избираш какво да бъде.
    Последният ми опит с тези билетчета беше в пощата, трябваше да платя една сума – взех си аз номерче и си чакам реда и когато заставам на гишето, служителката учтиво ми обяснява че тръбвало да използвам другият бутон, защото билетчетата били разделени на плащане и услуги. Та тя ми обясни, че няма да ме върне, но да знам за следващия път.
    Мисля, че системата не е толкова лоша и работи, всичко е до свикване и практика.

  • Fenia на 25.11.2006г. в 22:41ч.

    Пейо, повярвай ми, дори и в банков салон с повече гишета, системата няма смисъл! Не считам, че е въпрос на свикване и практика, нито пък тактика за привличане на корпоративни клиенти!
    В клон Калоян на ДСК (на ъгъла с Алабин) системата с билетчетата действа отдавна. Този клон е възможно най-близкия банков клон до офисът ми, но ДСК не е обслужващата ни банка. Наложи ми се да платя една лична такса и аз избрах да го направя именно там. Факта, че в салона има около 10 гишета, а клиентите бяха не повече от 5, не бе причина аз да не чакам около 45 минути (фактът, че дълго се чудих каква точно е моят вид услуга го пропускам, защото в крайна сметка го бях улучила!). След дълго и търпеливо чакане, не издържах и отидох на първото свободно гише, където успях да изкажа възмущението си по начин, накарал да доприпка на място шефа на салона. За по-малко от 3 минути платих таксата си.
    Фирмата, в която работя има повече от 15 сметки и аз съм човек, който би могъл да повлияе на решението в коя банка да са те. Дали въобще нявга съм се замислила върху въпросът това да е ДСК? Естествено, че не!
    По отношение на билетите и бутоните: Билетче за банкова услуга, билетче за парче хляб, бутон за ползване на WC … ние само с билети и бутони ли ще живеем?

  • Дончо на 26.11.2006г. в 12:09ч.

    Дай на българина малко ред, и веднага ще започне да се оплаква :). Едно от нещата, които най-много ми харесва в Дания, са точно тези прословути билетчета. Няма опашки пред гишето, хората си щъкат наоколо, докато им дойде реда. Никой не гледа да не би някой друг да го пререди, никой дори не си и прави труд да прережда защото… ами защото няма как.

  • MAria на 26.11.2006г. в 19:30ч.

    Аз също не обичам, когато в банката ме пререди познат на касиерката. Или просто някой си. Или когато някой влезе в лекарския кабинет „само за едни резултатчета“ и се бави 40 минути. Същото е. Не обичам, когато опашката пред банкомата ми диша във врата и любопитно гледа колко пари ще тегля. Защото нямат елементарна култура. Ненавиждам хората, които не забелязват табелката „Благодарим за осигурената дискретност“ – това значи: моля изчакайте ЗАД тази табелка, малоумници… тя не е просто за украса на салона. С две ръще за системата с билетчетата!!! Па и охраната на банките се изучи и обяснява на всеки, който не може да се ориентира.

  • пейо на 27.11.2006г. в 10:24ч.

    Ако си спомняте едно време на големите опашки хората също си даваха номерца, за да не трябва да стоят и да си пазят реда. Това вероятно беше хубаво, защото им правеше чакането по-лесно.

    Не казвам, че билетните системи са хубаво или лошо, но е факт, че засега те в България причиняват повече изнервяне и объркване, отколкото въвеждат ред. Това, че по други страни работят също е добре – и аз съм бил на места където работят. Проблемът при нас е, че се използват по начин, който, според мен, затруднява хората. Такъв е случаят с възрастните клиенти на ДСК и с минималистичните клонове на ОББ.

    Снощи Кольо ми разказа за интересен случай в Япония и мисля след малко да ви го опиша.

  • Ростислав на 27.11.2006г. в 21:39ч.

    Ах, Пейо, относно душегубките, и по-точно опита на банките да спестят на хорицата малко кибичене прави и блъскане и нервене, какво да кажа – ти може би не си имал удоволствието да учиш в унсс. Едно време имах удоволствието да ставам в 5:00 сутринта, за да отида да се наредя на опашка за заверка на година и уверения, като бях пред вратите на „университета“ в 5:10, а канцелариите отваряха в 9:00. Та на тия опашки беше неопусуемо интересно……, та не знам за възрастните хора, на които им е малко трудно да възприемат тези „модерни“ системи, аз предпочитам като върша работа да ми е по-широко, а натискането и гушкането и мачкането да го оставя за по-близки хора. Приличаш ми на интелигентно момче, но яно не ти влиза в служебните задължения ежедневно да посещаваш банки.

  • Тихомир на 28.11.2006г. в 03:46ч.

    Струва ми се доста безсмислено да „спъваш“ клиентите си с разни купони, билетчета и талони. Щом като имаш толкова много клиенти, ами ще събаряш стени, ще разширяваш салони и ще направиш услугите си лесно достъпни за всички. За държавната администрацият разбирам. Там с билетчета или без билетчета пак нищо няма да свършат, така че майната им, поне в опашките да се вкара ред, но ако в банкиата ми въвдат каквато и да е купонан система, със игурност ще я сменя. Нещо не ми се врзъват с частната инициатива и конкуренцията на свободния пазар тези билетчета….