трънки и блогинки

Музиката на тоталитарния СССР

Написано на: 11.09.2011 · 7 коментара

Историята се пише и пренаписва всеки ден. Музиката съхранява емоцията и е начин да надникнем в миналото без да разчитаме на изкривената от политиката съвременна интерпретация. Тридесетте години на двадесети век са един от най-интересните ми исторически периоди. Изключително динамично време на бурно развитие, но и на страшно мракобесие. Как звучи този период? Как звучи тоталитаризма? Чел съм за ужаса на репресиите, но как може да се усетя духа на времето?

Съветската музика от тридесетте години дава отговор. Скъсването с традицията, целите и нуждите на комунистическото общество благоприятстват създаването на оригинални произведения. Шостакович и Прокофиев са двамата най-изтъкнати композитори от периода и в произведенията им от периода може да се почувства духът на епохата. Няколко илюстрации на време с музика.

Прокофиев: „Танцът на рицарите“ от „Ромео и Жулиета“

Тази тема се използва най-често като звуков фон на филмите за СССР по времето на Сталин. Може да сте я чували и непосредствено преди започването на домакинските мачове на Съндърланд. Бас тромбоните мачкат илюстрират прекрасно стъпкването на индивидуалността и подчиняването на личността на държавните и партийни цели.

Любимият ми композитор от периода е Димитри Шостакович. Несъмнен гений, той живее и оцелява по времето на чистките, унищожили интелектуалния елит на страната. Разказват как и него го извикали за разпит. Следователят разпитвал настойчиво за връзките на композитора с новоразкрития като предател Тухачевски. Било петък вечер, следователят не успял да получи никаква информация и връчил призовка Шостакович да се яви в понеделник сутрин, за да продължат разпита. През тридесетте това било равно на присъда. Шостакович си взел довиждане със съпругата, приготвил топли дрехи и се явил на пропуска на управлението. Там обаче го отпратили – предишният ден следователя бил арестуван и сега него разкривали като предател в някое подземие.

Може би най-ясно звука на терора може да се чуе в началото на Четвърта симфония или в трета част на Осма симфония, но на мен ми е интересен устрема и енергията на периода, която личи най-добре в последната част на пета симфония.
Шостакович: Пета симфония

Дирижира Евгений Мравинский – легендарен диригент, водил Ленинградската филхармония в продължение на петдесет години. Мравинский дирижира и прочутото изпълнение на Седма симфония в обсадения от немците Ленинград, когато самият композитор е евакуиран в Кубишев. С Шостакович са били близки и на диригента е посветена Осма симфония. На мен ми е интересно да се проследя как се развиват изпъленията на горното произведение във времето. Един и същи диригент, едно и също произведение – разликата е забележителна.

Но не всичко е било драма и насилие. Времето е можело да звучи и иначе.
Шостакович: Валс №2

Оригиналното произведение е писано за „естраден оркестър“. Естраден, като естрада в парк. Ако времето е хубаво, ако си млад, ако приемеш партийните цели за свои и ако повярваш животът става много по-лесен и приятен. Жертвите ще са оправдана необходимост, грешките са от стремежа на политическата воля за по-добро. Бъдещето е светло, то е вярващите, чистите и неопетнените, които избират да виждат всичко наоколо като градеж и неспирно развитие към по-добро.

Категория: музикааа

7 коментара ↓

  • Хубаво ми е, когато хората коментират. Чета внимателно всеки коментар и отговарям, когато имам какво да кажа.

  • Спас Колев на 12.09.2011г. в 15:03ч.

    Не знам гледал ли си Человек с киноаппаратом. Състои се от документални кадри (главно от Одеса, около 1929) без текст и повествователен сюжет, като замисълът би трябвало да се предава чрез подбора и монтажа им. Което оставя значителна свобода за интерпретирането на резултата.

  • Богомил Ветров на 13.09.2011г. в 12:21ч.

    Абе – тя музиката си е велика, но коментара е доста странен. Не мога да разбера, защо отново се плъзгаме по повърхността с претенциите за задълбочена критичност. Ето ти един пример от Глиер, който противоречи на теорията ти: http://www.youtube.com/watch?v=8ZhYAf9wWBw&feature=related

  • Богомил Ветров на 13.09.2011г. в 12:29ч.

    Ето още едно, което на мен ми е любимо, доста е живичко – Симфония №1 на Прокофиев http://www.youtube.com/watch?v=co-gL6pskwQ&feature=related

  • пейо на 13.09.2011г. в 13:20ч.

    @ Богомил Ветров
    Благодаря за примерите. Не разбирам коя моя теза или теория оборваш и критикуваш, тъй като това са по-скоро впечатления (индивидуална интерпретация на чутото) и още един начин да опитам да надникна в историята.

    Обърни внимание, че първа симфония на Прокофиев е от преди революцията. А в откъса от операта на Глиер звучат руски фолклорни мотиви, чието използване е популярно, когато се създават държавно спонсорирани произведения на „народностна основа“ за масовия слушател. Нищо лошо в това, но не отговаря на целта ми да науча за духа на времето, а не за културните цели на властимащите.

  • sando на 16.09.2011г. в 18:29ч.

    Г–н П: позволете само малки коректурки на горенаписаното–
    36–39 година Шостакович си е в Ленинград –така че няма как
    да го викат на Лубянка?
    За мен беше изненада превелика ровейки из тубето да видя
    и чуя Alex.Tsfasman-Foxtrot-Joseph Joseph–Апрельского завода
    1939– разгара на–н ай жестоките чистки–народа си слуша и
    танцува–фокстрот;румба и танго–и то не дървени–ами това
    което е модерно–в Берлин;Париж и Ню–Йорк;
    водката е по 1;80 полвинката;хлеба и воблата са копейки
    а некъде изчезват хора и нищо….

  • пейо на 17.09.2011г. в 21:49ч.

    @ sando
    Напълно сте прав – действието се развива в Ленинград и няма как да е на Любянка. Също така е грешно да наричам заведението „полицейско“, тъй като то никак не е такова :)
    Ще оправя и двете.

    За останалите – ето връзка към изпълнение за което sando дава пример. Трудно, наистина, ще се сетя, че е от СССР:

    http://www.youtube.com/watch?v=5E9n1NcRamk

  • Лили Боянова на 17.10.2012г. в 13:23ч.

    Абсолютно никой не може да ме убеди в твърдението, че в музиката на руските композитори по времето на Сталин може да се чуе нещо свързано с протест срещу репресиите. С подобни коментари се пренаписва историята и в творчеството на авторите се поставят неща, които ги няма в действителност.