трънки и блогинки

Варен чай

Написано на: 19.09.2011 · 13 коментара

Традиционно чаят се запарва с гореща вода. В зависимост от вида чай зависи и температурата на водата. Така правят навсякъде, но понякога, съвсем нарочно, си варя черен чай. Получава се доста по-различно като вкус и ефект. Обърнах се към подръчните ми химици и физици (pj и vlk), за да обяснят каква е разликата между традиционното запарване и варенето на чай. Те употребиха много сложни думи, но ето какво ми остана в главата от обясненията:

  1. Приготвянето на чай е процес на извличане на вещества от листата на чая, чрез вода.
  2. Температурата има голямо значение за начина на протичане и „малки“ разлики от ~10 градуса са от голямо значение.
  3. Варенето е много по-агресивен процес от запарването.
  4. Парата и мехурчетата отвеждат веществата, които придават вкуса и аромата и те се губят.
  5. Врящата вода спомага за по-пълното извличане на тези съставки, които дават ефекта на чая (теин, танин, кофеин).
  6. Не е хубаво да се прекалява с тези вещества. Дълго запарване има подобен ефект и затова е важно чая да не се запарва твърде дълго.

Обичам, когато науката обяснява нещата, както ги усещам. Вареният чай е много по-силен и никак не е толкова приятен за пиене. Ползва се за рязко съживяване и събуждане, но може и да ви разтупти. По моите мерки и дози чаша варен чай се равнява на около 700ml запарен.  Горчив и стъпчив е и затова обикновено му слагам захар и то повече. Запарката при ползване на самовар е близо до този вкус и ефект, но тя затова се разрежда с топла вода и се пие в малки дози. Не е за наслаждение, а за ободрение. Ползвайте внимателно.

Категория: чай

13 коментара ↓

  • Хубаво ми е, когато хората коментират. Чета внимателно всеки коментар и отговарям, когато имам какво да кажа.

  • wakeop на 19.09.2011г. в 23:40ч.

    Пила съм такъв чай, когато съм била в сесия… вярно може да ти докара сърцепляс, но ако се наложи да изкара човек няколко денонощия без сън, върши работа :)
    Вярно е с доста неприятен вкус, аз само с мляко можех да го пия.

  • Емил А. Георгиев на 20.09.2011г. в 08:33ч.

    Дали такава е технологията на приготвяне на „турския“ чай? Щото само от него съм получавал сърцетуп…

  • пейо на 20.09.2011г. в 08:47ч.

    @wakeop
    А в настоящите отрудени години чаят се ползва при т.нар. борба на чиновника: сутрин с глада, а следобед със съня :)

    @Емил А. Георгиев
    Технологията на турския и руския чай е подобна, но не същата. Там се ползва самовар или чайник от две части, в който големия долен обем е с вода, която се подгрява, а в малкия горен обем е чаят, който кисне, сгряван от изпаренията. Това което се образува горе е силна запарка, която се разрежда с топла вода – сервират ти комбинацията.

    Изваряването е най-близко до това, което съм чел да се нарича „чефир“. Ползвали са го по лагери и тайги, за да извличат максималното от суровината, когато не им е пукало особено за страничните ефекти.

  • Николай Василев на 20.09.2011г. в 11:13ч.

    И аз се включвам в групата на любителите на екстремните усещания породени от варен чай!

    Като добавка към хубавата и изчерпателна статия на Пейо искам да добавя, че съм забелязал, че ефектът от варен (в моя случай зелен) чай е същият, както когато се остави (т.е. забрави) филтъра на попарвания чай в чашата/каната, за повече от час … :] Сърцебиенето след това е уникално преживяване и стимул за повторение на процедурата, ако човек има мазохистични наклонности :)

    Също така имам и един въпрос. Липовият цвят може ли да се приеме за чай? Питам, тъй като единственият начин за приготвяне е чрез варене (около 5-10 минути). Ако не се лъжа, липовият цвят няма ободряващ ефект (даже в Испания е разпространено тъкмо обратното твърдение, че чаят от липов цвят действа приспивно). Опитвал съм само да го запарвам, но дори изчаквайки 15 минути, вкусът е бегло подобие на този, който се получава след сваряването.

  • пейо на 20.09.2011г. в 11:22ч.

    @Николай Василев
    Науката твърди, че варенето не е точно същото като кисненето, защото имаме голямо налягане в мехурчетата, интензивно изпаряване и по-добро хомогенизиране на сместа. Специално мехурчетата се образуват около нееднородните/различните елементи на сместа и екстрахирането на веществата от тях трябва да се влияе значително. Въпреки тези теории, аз не мога да хвана значима разлика :)

    А варенето е традиционен начин не само за липата, а и за всички билки. Бабите на това му викат отвара и сипват по всички поводи :)

    p.s. Липата се дава като успокоително или поне така се маркетира.

  • Иван на 20.09.2011г. в 13:24ч.

    Проблемът с чая е сериозен :-)

    Индийци и китайци са открили растението „чай“, те го отглеждат, те са измислили напитката „чай“, която приготвят по определена технология – „запарка“. Не виждам защо трябва да се коментират руснаците и турците; го пият едва от столетия и са просто потребители.

    Ако човек не спазва технологията „запарка“, той не пие питието „чай“, а нещо друго, и как го нарича няма никакво значение. Същата работа като кренвиршите от „истинско“ месо и другите кренвирши. Няма „неистинско“ месо, то просто не е месо, и следователно продуктите изработени от него не са кренвирши.

    По-силно ме изумяват тези, които пият „липов“, „билков“ и т.н. чай. Той нито е от растението „чай“, нито трябва да се запарва (а вари). Най-силно пък ме изумяват тези, които пият горещ чай през лятото за да изравнели температурните разлики; по-лесно би било ако се гръмнеха :-)

  • max на 20.09.2011г. в 14:02ч.

    Приготвянето на чай чрез варене е все едно да направите шопска салата без сирене – става, но не е същото… Както Пейо отбеляза, мехурчетата които се образуват при варенето почти напълно разнасят аромата в атмосферата и в чашата не остава нищо. Освен това танините (строго погледнато) не са особено желана съставка в добрата чаша чай защото придават горчивина, а ценителите избягват това. Теинът и кофеинът също не са веществата, на които един изтънчен чаепиец държи особено. Ако някой държи на кофеина, нека пие кафе (то съдържа 5-10 пъти(!) повече от този стимулант, но пък добро кафе се приготвя и по-трудно). Относно кофеина – това вещество се екстахира доста бързо от листата и след около минута вече е попаднало в напитката. По-продължителното третиране на чаените листа няма да доведе до увеличена концентрация на кофеин в запарката, а ще развали удоволствието от добре пригитвента напитка. Общо взето, спазването на дадена технология (т.е. традициите на всяка една от чаените култури) винаги води до оптимален резулат.

  • Иван на 20.09.2011г. в 14:46ч.

    Като стана дума за танин, теин и кофеин, и за изтънчени чаепийци, препоръчвам зеления чай заради L-теанина (http://en.wikipedia.org/wiki/Theanine). На мен (и съня ми) той се отразява много добре (само дано да не е плацебо ефект :-)).

  • iVania на 20.09.2011г. в 19:12ч.

    Чаят е като всеки аперитив;-) и като такъв има най-различни рецепти по цял свят… но аз си мисля друго, че освен технологията за хубавия чай са решаващи и съставките – т.е. някои чайове може и да се варят и да се запарват – и все са хубави. Но, други губят своя аромат и вкус, ако използваш само едната технология.

    Пр. аз лично не обичам варена мащерка, защото най ми е вкусна запарена от 6-9 минути без захар или друго. Тогава цветът, ароматът и вкусът са толкова приятни, че ми доставят удоволствие. Варена е натрапчива и… просто не ми харесва.

    Интересното е, че освен „чай“ от чаено дърво, хората по цял свят имат обичай да пият подобни напитки и използват всякакви растения за целта – та според мен, всяка чаена субстанция трябва да се пробва как най-добре пасва на вкуса и така да се употребява.

  • Недко на 20.09.2011г. в 20:37ч.

    И понеже никой не спомена нищо за меда – чай с мед е велико нещо и е може би единствения начин, по който пия чай от години.
    Подслаждането на чай с мед обаче има един сериозен недостатък – медът изисква чая да се консумира топъл (<37°С), а не горещ. Причината – горещината разрушава полезните му съставки.

  • Галя на 23.09.2011г. в 14:37ч.

    Лечебно:
    – теинът и кофеинът имат и друг полезен ефект, освен ободрителния – спират повръщането, сварен черен чай, хладък и силно посладен помага ако се пийва по глътчица на 5′,
    – мащерката – ако я ползваме срещу кашлица трябва да я варим, ако е за кеф – може и запарка да бъде.

  • Ники на 01.10.2011г. в 16:40ч.

    Добре, а принципно сега кое е по-добре като цяло за който и да е вид чай – варенето или запарването? Аз пия поне два видя чая, единия е за бъбреци, другия е за всичко (ройбос). На този за бъбреци пише да се полива с вряла вода, а на другия да се вари за няколко минути. Винаги съм се чудил, кое е по-добре и има ли значение. Разбрах от статията, че сварения е по-силен, което на ми изглежда като предимство, но по-скоро ме интересува дали се губят някакви важни вещества при варенето, които остават при запарването.

  • An на 06.10.2011г. в 05:11ч.

    Аз много от чай не разбирам, но тук във Виет Нам се пие основно зелен чай и ми обясниха как го приготвят (вероятно не е по-различно от другите азиатски начини за приготвяне):

    – първо се изплаква каната с вряла вода, за да се стопли
    – изплаква се набързо и самият чай с вряла вода, хем да се махне горният слой на евентуален прах от сушенето на чая на открито, хем да омекнат самите чаени зрънца; първата вода от изплакването се изхвърля
    – сега вече се сипва вряла вода – преценява се точното количество, така че да се разлее цялото на съответния брой чаши и да не остане вода в каната (да се избегне вкисването на чая)

    Та отговорът в случая за зеления чай определено е запарване, а не варене.

Коментирайте, моля:

Моля, пишете на кирилица! В противен случай, коментарът няма да бъде получен.
Нямате настроена кирилица?   |   Помощ за настройка