Миналата седмица си беше подарък за всички, които обичат да са навън. Използвах всеки момент да съм някъде на зелено и нямаше ден през който да съм се прибрал направо или да съм си легнал трезвен. Връх на празниците на хубавата есен беше съботния пикник в парка, който си организирахме с Деси.
Солени палачинки с червен хайвер, сладки – с ягодово сладко и шампанско на една полянка, настрани от главните алеи в парка. Слънцето пече топло, вятър леко бута листата, хората минават и се усмихват, Илойшъс рецитира поезия…
От днес вече може да вали.
3 коментара ↓
Хубаво ми е, когато хората коментират. Чета внимателно всеки коментар и отговарям, когато имам какво да кажа.
petya на 31.10.2006г. в 07:18ч.
много романтично :))))
klebsiella на 31.10.2006г. в 22:36ч.
в първият момент , когато погледнах снимката ми се прииска да изтичам до аптеката и да ти купя Ксанакс (или поне Ремотив! Антидепресанти, един вид), букет невени и значка с Майкъл Джексън. помислих си ,че си сковал този пасторален етюд самостоятелно ..и по-страшното- че си консумирал красотата му без чуждо възхищение. Мога да те уверя ,че за този единствен миг, когато видях психопата да подрежда чашите, да постила салфетките и нежно да полага Илойшъс с умилителен поглед …ти беше май Йода!!
После забелязах че чашите са две. Малко се разочаровах. И ми изникна Qeen…“toooo muuuch looove wiiill kiiill youuu…“
Плоский на 15.11.2009г. в 04:16ч.
Статья интерестная,но заметил небольшое количество грамматических ошибок!
Коментирайте, моля: