трънки и блогинки

Ползата от блоговете

Написано на: 11.11.2006 · 13 коментара

На 14-ти, идния вторник, от 10 часа, в залата на хотел „Форум“ (София, бул Цар Борис III №41) ще говорим за ползата да имаш блог. По-точно и аз ще говоря. Заедно с Георги Варзоновцев, Еленко Еленков и Боби Кандов, които ще представят съответно ползата от корпоративните и медийните блогове.

Моята тема е „Ползата от личните блогове“ и поради това искам да кажа само едно нещо: „Помощ!“. Засег а единственото, което имам да кажа по темата е един виц. Но и той не е много смешен и не дава особен отговор на въпроса за ползата от блоговете. Ако имате предложения или идеи какво трябва да се състои една такава презентация, моля, пишете, а аз се опитам да представя и вашата гледна точка.

Засега ми се иска да кажа нещо смислено от опита ми с блогването, като засегна темите за:

  • Блогът като инструмент на Егото (изграждането на образ)
  • Позицията в диалога на блогващия
  • Блог общност
  • Общественото влияние на блоговете
    • Трибуна за оплаквания и възмущение
    • Значими за хората новини и събития
    • Разбираемия и искрен език
  • Монетаризация на блоговете (реклами, промоции) – начини за печелене на пари
  • Вреди от блогването

Горното са само нахвърляни идеи, които със сигурност ще се изменят до вторник. Но ако може да ми помогнете като ми подхвърлите посказки, примери и съвети за акценти – ще съм ви наистина благодарен.

Категория: всякакви

13 коментара ↓

  • Хубаво ми е, когато хората коментират. Чета внимателно всеки коментар и отговарям, когато имам какво да кажа.

  • Dimitar Vesselinov на 11.11.2006г. в 13:50ч.

    Българската блогосфера
    http://www.eu.socialtext.net/loicwiki/index.cgi?bulgarian_blogosphere

  • itilien на 11.11.2006г. в 15:25ч.

    *Блогът като лична медия, в която да публикуваш личното творчество;
    *Блогът като начин по-затворените интелигентни личности да си намерят другарчета;
    *Блогът като форма на психотерапия;
    *Блогът като начин да проявиш страни от личността си, които остават съвсем невидими в ежедневието;
    *Блогът като начин да размишляваш над философски въпроси, които едва ли биха били изслушани в компания;
    *Блогът като средство да не забравяш българския език при живот в друга страна ;-)

    Хайде, черпи един чай за идеите! ;-)

  • itilien на 11.11.2006г. в 15:30ч.

    Прочети коментарите под тоя пост:

    http://xpucmo.com/blog/?p=175#comments

  • illa на 11.11.2006г. в 16:53ч.

    Входът свободен ли е или с покани? Възнамерявам да дойда, ако може?

  • turin на 11.11.2006г. в 17:38ч.

    Трудна задача, Пейо – не защото темата е трудна, а защото такова говорене като че ли предполага някаква категоричност, а блоговете са всичко друго, но не и категорични. Мисълта ми е, че в една такава презентация слушателите като че ли очакват да им кажеш „вижте сега, това и това е така и така“. А да се дава такова крайно определение на блогсферата ми се струва кофти. Защото определението на блоговете е в самите тях. Всяко външно и конвенционално определение на практика не им вреди, но е съвсем откъснато и не носи разбиране.
    С две думи който иска да разбере блогсферата, трябва да я разбира от нейното „вътре“. Също както с карането на колело и плуването – няма начин да се научи с лекция.

    Дано това ти помага :) Иначе – кажи за достъпа, и аз се интересувам. Въпреки че по това време ще съм на работа и няма да мога да изляза най-вероятно :((

  • turin на 11.11.2006г. в 17:40ч.

    Исках да кажа, че всякакво определение на ползата от блоговете може да се даде, най-малкото ти си нахвърлял вече много добре основните неща.
    Но е под въпрос доколко ще има изобщо полза от такова определение всъщност ;)

  • Георги Чорбаджийски на 11.11.2006г. в 20:37ч.

    Аз мога ли да дойда да слушам?

  • алекс на 11.11.2006г. в 23:29ч.

    Помага да покажеш себе си такъв, какъвто си. Така, когато някой се запознава с теб през блога ти, не му тежи нищо. Ти не си приятел на приятел, който той трябва да хареса; не си приятел на любимата/любимия, с който трябва да се разбере; не си на мама му любимият ученик от „г“ клас, който тя все дава за пример за успял човек и ти обЯзателно трябва да покажеш благост, за да не се окажеш завистлив. Ти си си този, заради когото някой следи всеки ен какво ти се е случило, с какво се занимаваш, какво те интересува и инициира запознанство. И когато дойде при теб и ти предложи част от собственото себе си, в замяна на това, което си споделил в блога си, го прави не за нищо друго, освен за единственото, което има смисъл. Заради теб.
    Това, казано в мой стил.

    В твой: блогът е най-прекият и чист начин да обмениш с някого само най-важното ви.

    Още по-в твой: той е най-честното начало.

    Много разчитам, че ще разбереш третото колко буквално е вярно. Ако не съм се изразила ясно, бих се аргументирала и с повече думи.

  • petya на 12.11.2006г. в 03:14ч.

    Уговорката с участниците е да говорят през призмата на личния си опит. Целта на събитието не е да се изнася лекция по темата…

    Входът е свободен и всички са повече от добре дошли.

  • пейо на 12.11.2006г. в 10:50ч.

    Майко мила :-) Благодаря ви! Написах това и заминах и сега само се включвам временно и не съм се и надявал на такава реакция.

    Петя, която ще ни усмирява на въпросната дискусия, е казала за достъпа, а аз се надявам да мога също и да разпиша моето мнение, за да можем да поговорим и чрез писане.

    Благодаря ви още веднъж! Довечера, като се прибера, ще прочета внимателно всичко, което сте ми казали.

  • Васил Колев на 12.11.2006г. в 15:28ч.

    Може да се добави като лесно средство за масова комуникация, вместо да обясняваш на хиляди хора какво кога ти е се е случило, може да го напишеш един път и да го четат там :)

  • пейо на 12.11.2006г. в 18:08ч.

    Ето и предложенията на хората от ЛитерНет

  • случайна на 14.11.2006г. в 12:12ч.

    А защо е нужно да се говори за ползата от това да имаш блог? Ако някой изпитва нужда, прави си и толкова. За личните блогове, става дума.
    Аз напоследък все по-често срещам разни блогове, писани не защото някой е имал вдъхновение и желание да пише, а защото „така се прави“ и е модерно.