трънки и блогинки

Ползата от блоговете – бележки

Написано на: 14.11.2006 · 13 коментара

За да дам отговора от самото начало, ето една почти истинска история:

Един човек с достатъчно връзки и пари успял да стане депутат. Щастлив и доволен от постигнатото, той си купил два костюма и заминал за София. Парламентарната сесия започнала, той заел своето място в залата и започнал да се държи като другите депутати. Когато те ръпопляскали и той ръкопляскал, когато те псували и пушели във фоайето и той псувал и пушел. Хранел се в стола, возил се – въобще всичко нормално.

След първата седмица, обаче, го обхванало леко безпокойство. Тогава той започнал да взима участие в заседанията и разговорите в кулоарите. Правел уместни, според него, бележки и предложения и си позволявал дори да добавя към мненията да колегите си. Безпокойството му, обаче, не го напуснало, а се превърнало в устойчива тревожност. Като станало така той решил да предприеме законодателна инициатива. Писал законопроект, внесъл го, почнал да дава интервюта, за да го популяризира.

Въпреки, че се появявал по вестниците, на третата седмица неговата тревожност прерастнала в силно изразена нервност. Почувствал, че е дошло времето да е негативен. Размахвал юмрук, викал от парламентарната трибуна, искал възмездие и наказание. Но дори и това не помогнало и следващата седмица психиката му се срутила. Обхванат от пълно отчаяние, той едвам се довлачил до трибуната, ударил няколко пъти по звънеца, за да привлече внимание и с изтерзан глас се провикнал:
– Къде е далаверата в това да си депутат, бе? Къде е ползата?

Исках да си го кажа, защтото това беше първосигналната ми асоциация като разбрах точната си тема. Ето и по-дългата версия на гледната ми точка относно ползата от блоговете:

Ползата да слушаме
Най-голямата полза за мен от четенето на блогове е възможността да слушам без да имам възможност да прекъсвам. А аз много прекъсвам и много си се дразня от това. Ползата е в общуването. Бързаме, заети сме, не се изслушваме, не внимаваме какво говорим, нито какво ни казват. Блогът е форма, която позволява да изслушаме другите. Те имат много какво да ни кажат и аз съм благодарен на хората, които споделят знанието, находките, мнението или мирогледа си. Чрез блогването съм намерил както и подходящите събеседници, а така и подходящите слушатели.

Ползата да говорим и да се забавляваме
Не по-малка от ползата да слушаме е и ползата да говорим. На мен блогването по дадена тема ми позволява да си организирам мислите по даден въпрос. В повечето случаи след като съм седнал да пиша мисълта ми се развива. Почнал съм го по един начин, след малко ще е друг, а ще завърши по различен трети. Писането ме кара да мисля – не съм скучен на себе си. Сам се забавлявам и дори понякога и на другите им е забавно. Всъщност, може би забавлението е най-голямата полза от блогването… Не съм сигурен.

Изграждането на образ
Каквото и да говорим списването на блог има много голяма връзка с образа, който дадения човек иска да си изгради. А няма по-добър начин да изградите желания от вас образ от това сам да го изградите. В това няма нищо лошо и е напълно естествен стремеж, присъщ на всички. Блогът е отличен, а и обществено приет инструмент, да го постигнете. Дори е модерно!

Възможност за изява
По всякакви причини хората се притесняват да се изявяват пред непосредствено заобикалящите ги. Нали си спомняте приказката, че никой не е пророк в собствения си град. Да, ние може да знаем, че някой снима хубаво, има интересен поглед върху политиката, знае много за техниката или пише стихове. Блогът е изразно средство, което му дава възможност да достигне до почти неограничен кръг от хора. Дава му възможност да получи стимул да продължи и да не загуби мотивацията си за изява. Или му дава критика и понякога омраза – също важни неща, които всеки трябва да се научи да приема.

Позицията в диалога
Всички други медии си мислят, че знаят повече от читателите си. Те грешат и са глупави да продължават да се държат така. За мен ползата е, че не зная повече от читателите си. Ползата е да задавам въпросите, защо ми се поднасят отговорите. Ползата е да бъда допълван, поправян критикуван или просто игнориран. Дори и когато трябваше да представям ползите от блогването, хората ми написаха отговорите. Мисля, че полза е слаба дума за възможността да питаш и получаваш знание от другите.

Блог общност
Въпреки, че водещо е индивидуалното, блогърите се превръщат все повече в общност. Общност, чийто мнения рядко се припокриват, но общност на хора с мнение. Хора, които не чакат да им кажат какво да мислят, а пречупват фактите през себе си. И когато индивидите от тази общност видят и осмислят нещо, което им харесва или пък не им харесва – те действат. Действат като самостоятелни, мислещи хора, които нямат нужда да бъдат водени. Прекрасно е да имаш такива около себе си.

Обществено влияние
Изразяването на мнениe, чрез блог е и инструмент за промяна. За съжаление се сещам за повече негативни кампании, като тези срещу КК „Труд“, застрояването на Иракли, Virtual Card Services, но има и положителните примери за успешни призиви набирането на средства за общностни проекти като тези за огледалото на Федора или за новите дрехи на Марла. Чрез съобщения единствено в блоговете и много прояви получиха своята публика и внимание. Но дори да не завършат с ясен успех или провал, ценноста на тези кампании бе в самия акт на самоорганизиране и действие в посока оказване на влияние.

Трибуна за оплаквания
Казваш си го и ти минава. Наругаваш фирмата, услугата или направо цялата държава и те не се оправят, но понякога мнението достига то тези хора. По-често достига до възможните потребители на тези услуги и така допринася малко или повече за естественото им поправяне.

Искрен глас
На много от другите медии им се плаща, за да заемат позиция. Дори и да не им се плаща – те го правят по задължение. Ползата от блога е, че пишещия споменава дадено мнение или събитие само, ако той чувства нужда да го направи. Дали ще е положително или негативно е без толкова голямо значение, защото то е искрено. Неговата искреност, въпреки че често е лошо изразена, непълно или едностранчиво го прави ценно мнението и затова ми е направило впечатление, че на тях и се вярва повече.

Тази неделя едно телевизионно предаване се анонсира като: „Предаването ще се занимава с проблемите от реалния живот“. Ползата от блоговете е, че поставят тези проблеми постоянно. Примерно, когато телевизията прочита ефир прес-съобщението за посещение на международна делегация, то блогърът пише за задръстването от Окръжна болница до НДК, което то е предизвикало. Без използване на клишета, без стремеж за угаждане на някой пишещия може да изрази емоциите си към някое събитие и неговото мнение да бъде прочетено и разбрано.

Монетаризация на блоговете
Така описаната възможност за обществено влияние, все по-голямата популярност, изграденото доверие в блогърите и досега проведените ефективни кампании, карат доста хора да се замислят дали пък не могат да спечелят и пари от това. Най-малкото, ако вземем предвид отличния Google рейтинг на доста блогове, който автоматично изтрелва постовете, споменаващи марки и продукти на челните места при търсене. При мен около 12% от посещенията са от търсения в най-поплулярната търсачка. Сигурен съм, че скоро ще имат тази популярност да бъде използвана за постигане на цели на определена компания. Лично аз не съм мислил по въпроса и нямам мнение дали и как може да стане това, но според мен съвсем скоро може да очакваме раздвижване и в България в тази посока. Макар, че не е много смилено да се разсъждава по непоставен още въпрос, искам по-скоро да използвам повода, за да помоля за мнения по темата.

Вреди от блогването
Всички споменават негативния възможен ефект, ако шефа ти или пък бъдещия ти шеф чете блога ти. Да, това е сериозен риск, но той е риск, ако сами водим блога си така, че да се дискредитираме. Може би пък и бъдещия шеф да ни стане такъв, защото е чел блога ни.
Най-сериозната опастност, според мен, обаче е опасността е човек да се вземе насериозно. Да се самозабрави от временния успех и да започне да злоупотребява с доверието на читателите си. Мисля, че това е най-бързия начин да се срути и да загуби и ползата от общуването, забавлението и всички други изброени ползи.

Има много още какво да се каже и добави. Вероятно забравям и пропускам много важни неща. Точно за това реших да напиша какво мисля по въпроса – за да може вие да критикувате, допълвате и поправяте. Явно има интерес към темата и няма само на мен да ми е интересно да прочета мнението ви по въпроса. Напишете коментар или пост и оставете връзка. Все още мисля, че това е една от най-големите ползи.

Благодаря на Itilien, Алекс, Ясен, Васил, Димитър, ЛитерНет за помощта и посказките при събирането на това писания и разбира се на Петя и NetAge, които ме въвлякоха в тази проява.

Категория: всякакви

13 коментара ↓

  • Хубаво ми е, когато хората коментират. Чета внимателно всеки коментар и отговарям, когато имам какво да кажа.

  • Таня на 14.11.2006г. в 14:04ч.

    Пейо, много ми хареса този пост, аз не бих могла така добре да обобщя, защо имам блог – явно е заради всичко, което си описал и може би и заради други неща.
    Да си призная, аз много неща научих и се поучих от твоя блог и продължавам да го чета с интерес :-)

  • hp на 14.11.2006г. в 14:40ч.

    Пише се помощта – изтрий ми после мнението не е важно.

  • Б.Величков на 14.11.2006г. в 14:51ч.

    Пропуснал си нещо много важно, според мен – професионалната част на нещата. Много от блогърите описват в детайли с какво професионално предизвикателство са се сблъсквали и как са се справили. В много от случаите тези писания се превръщат в безценен наръчник / mini How-to/ на хора, търсещи из нета решение на подобни предизвикателства.

  • Владимир Герджиков на 14.11.2006г. в 16:13ч.

    Аве…. ти се оле бе….! Направо уби всичко детско в мен…. :)))
    Сега ще трябва да ти bookmark-вам поста, че ако някой ме пита що поддържам блог, направо да го натиря да чете при теб. То навремето и Ламбрев се беше олял така по тази тема, ама ти си подходил направо научно към въпроса.

  • кольо на 14.11.2006г. в 17:18ч.

    хубаво, хубаво написано. тоя пост донякъде компенсира разочарованието, че не можах да дода наживо да слушам гласа ти сладък-меден-загорски на седянката днес. :)
    кийп блогинг, олигофренд ъв майна. :)

  • Георги на 14.11.2006г. в 18:37ч.

    Има вече български реклами Google. Аз ги забелязах в Gmail.

  • quantx на 15.11.2006г. в 00:21ч.

    Много добре казано. Ето тук и една статистика от Технократи – 57 милиона блога… все някаква полза ще да има, та да са толкова много

    http://technorati.com/weblog/2006/11/161.html

  • illa на 15.11.2006г. в 08:18ч.

    Слушах те вчера. Даже исках да напиша в блога, но междувременно ме нападна някакъв грипен вирус и нямам сили да мисля :)
    Какво ми направи впечатление?
    1) Не очаквах да има въпроси „защо да го правя“. Надявах се да има повече обсъждане „как да го правя по-добре“. Това – не изобщо, а с оглед аудиторията
    2) Пак с оглед аудиторията – учудих се, че се поставя въпрос за маркетингови проучвания за това дали да го има и с какво съдържание корпоративния блог. В същото време май не се прави такова маркетингово проучване, когато се създава блог-платформа, например, или блог, чиято основна цел е да печели на принципа pay per click или от продажба на рекламно място.
    3) Когато се създава блог (корпоративен или личен) главното според мен е да си наясно с целта, за която го съзваш. Ти отлично си описал своите цели. Струва ми се, че понеже, съзнателно или не, докато пишеш не забравяш за тях, затова и блогът ти е успешен.
    4) Защо с обощаване на блогинг-практиката в България се занимават главно IT-специалисти? Те трябва да се занимават, разбира се. Но ако само те занимават с това, ще бъдат пропуснати редица аспекти на явлението, които естествено остават извън технологичните проблеми.

  • Нел на 20.11.2006г. в 17:30ч.

    Поздравления за постинга. Напоследък доста ме занимава идеята да се ползва блогването като допълнение към учебния процес. Даже мисля да понапиша нещо по въпроса. Бих искала да цитирам този твой материал, тъй като има ценни мисли в него.
    Ще се радвам ако ми кажеш на кое мероприятие си изнесъл този доклад (презентация или както предпочиташ да го наричаш :) ).
    Интересно, че на 14 ноември и аз изнасях презентация на един семинар в София :) ама че съвпадение :)

  • пейо на 20.11.2006г. в 18:03ч.

    Вероятно на някой друг блог-панел като този ще кажат, че е хубаво човек да си отговая на коментарите и аз бих се съгласил, но друго освен „Благодаря“ за добрите думи и корекциите аз нямам какво да кажа!

    Въпросите на Илла са по-ценни от отговорите, които бих дал, а и не съм сигурен, че имам смислено мнение по тях.

    @ Нел
    Да, можеш да ползваш всичко в този блог при условията на CC Признание-Споделяне на споделеното, а ако имаш проблем с тълкуването му, можеш да ми пишеш.

  • Нел на 21.11.2006г. в 08:15ч.

    „Признание. Трябва да посочите името (или псевдонима) на автора по обичайния начин и на обичайното за носителя място.“
    Точно за това иде реч :)
    Ние в академичните среди го наричаме цитиране :)
    Та затова попитах за името на мероприятието, за да мога да те цитирам и в списъка на цитиранията да пише нещо от сорта:
    Попов, П., Ползата от блоговете, Семинар по….., София, 14 ноември, 2006.
    А като сътворя доклада или каквото бъде там ще те информирам и ще си запишеш в актива, че си цитиран еди къде си :)
    Може някой ден да ти потрябва :)
    Може да ви е смешно, скъпи четящи блога на Пейо, но това си е част от академичния живот… :)

  • Кристина на 17.12.2006г. в 00:53ч.

    Аз също с удоволствие прочетох статийката ти за блоговете. Преди няколко седмици си направих и блог на ludost.org – само да видя какво е и защо хората така настървено се заеха да пишат лични дневници в Интерент пространството. Освен това, за да си обясня още по-добре нещата, взех, че си кръстих темата на курсовата работа за края на семестъра: „Блоговете – парадигма на изразяването“ (на френски: paradigme d’expression).

    И съм съгласна, че повечето хора вероятно повече се интересуват от това „как“, „къде“, стратегии и тактики на блоговете. Но има още много от нас, които се интересуваме от въпроса „защо“.

    В интерес на истината, Пейо, аз стигнах до много от твоите изводи по въпроса „защо“, но още не мога да разбера аз защо не мога да си спретна блога – хем се разтроявам (в момента пиша на 3 езика, т.е. както ми падне), хем тема не мога да си измисля (а ако не си измисля, поствам всичко едно върху друго)… също не мога да разбера, дали да си разделя сайта на рубрики според различните интереси/езици или всичко да „пускам“ като с парашут в блога… Все още съм във философско недоумение.

  • английски за деца гоце делчев на 13.06.2015г. в 10:04ч.

    Когато става дума за Интернет пространството, то винаги има голяма полза за всички нас.Много лесно и бързо достигаме до информация, която преди години би ни отнело време да се ровим в книги или да разпитваме познати.Днес лесно можем да си изберем дестинация до която да пътуваме и да разгледаме благодарение на блоговете можем да видим мненията на различни хора с публикувани по интересни снимки.Благодаря за статията.