Дневник пише за изявлението, с което Европейската комисия дава своето тълкуване на някои от разпоредбите в противоречивото международно търговско споразумение ACTA, което е озаглавила: Десет мита, свързани с ACTA. Ето отговор на първите четири „мита“:
Мит 1: АСТА ще ограничи достъпа до интернет и ще цензурира онлайн сайтове
Ако прочетете текста по споразумението ACTA, в него няма да откриете нито един параграф, в който да се споменава подобно нещо. Целта на ACTA е да се бори с мащабна нелегална дейност, зад която много често стоят криминални организации. Тя не обхваща действията на обикновените потребители в ежедневния им живот. Интернет потребителите могат да продължат да споделят непиратски материали или информация в глобалната мрежа. ACTA няма да ограничава правата на човека, нито пък ще сваля интернет сайтове за разлика от предложените законопроекти в САЩ (SOPA и PIPA).
Какво, ако не цензура и спиране на сайтове, според ЕК, означава: “неотложни корективни мерки за предотвратяване на нарушения, както и на корективни мерки за възпиране на всяко последващо нарушение.”, които се прилагат в контекста на “цифрови мрежи” в случаите на “незаконната употреба на средства за масово разпространение за целите на нарушението” по смисъла на чл 27 т. 1 и т.2 от Споразумението.
Мит 2: ACTA ще доведе до проверки на лаптопите на пътниците при граничния контрол на летищата и до следене интернет трафика.
В споразумението изрично са споменати зачитането на основни права като личната неприкосновеност, свободата на словото и на личните данни. В ACTA дори специално е записано, че пътниците не подлежат на проверки, ако продуктите, които разполагат с нарушени авторски права, не са с търговска цел или пък лицата не са част от мащабна мрежа за незаконен трафик на стоки.
ЕК твърди, че пътниците не подлежат на проверки, ако:
- продуктите, с които разполагат (как се е установило, че разполагат с определени продукти?) са с
- ненарушени права (как се е установили правата им?) и не са с
- търговска цел (как е известна целта?) или пък
- лицата не са част от мащабна мрежа за незаконен трафик на стоки (знае ли се кой към каква мрежа принадлежи?)
В противен случай – пътниците подлежат на проверка. Това е елементарен пример за обръщане на презумпцията за невинност и нужда да доказвате, че не сте виновни и не трябва да ви обискират.
Мит 3: ACTA е секретно споразумение. Преговорите не са били прозрачни и са проведени при „закрити врата“. Европейският парламент не е напълно уведомен и не е търсена консултация с участниците в него.
Текстът на ACTA е достъпен публично за всички. Преговорите по ACTA не се различават от тези при изготвянето на други подобни международни споразумения. Факт е, че подобни споразумения не се преговарят публично, но с Лисабонския договор и ревизираното Рамково споразумение (уреждащо работните взаимоотношения между двете институции – бел. ред.) са посочени ясни правила как ЕП трябва да бъде информиран при подобни търговски споразумения. И те са спазени стриктно. Комисарят по търговията на ЕС Карел де Гухт участва и на трите пленарни заседания, отговори на десетки писмени и устни запитвания от евродепутати. Също така участва при приемането на две резолюции и една декларация на ЕП.
Освен това обществото е информирано от стартирането на преговорите за целите и основните параметри на самите международни преговори. ЕК публикува редовни доклади за хода на преговорите от април 2010 г. насам. Също така комисията организира няколко брифинга и четири конференции на заинтересованите страни, като една от тях е проведена дни преди първия кръг от преговори. Нашите партньори при преговорите, като например САЩ, Швейцария, Австралия и Канада предприемат подобни действия.
Началото на преговорите е през 2007ма година. EK признава, че сте запознали обществото и Парламента три години след началото им, като докладчикът от Парламента не изглежда въобще съгласен с твърдението за изряден процес.
Мит 4: ACTA ще доведе до въвеждането на правилото за „трите удара (грешки)“ при нарушения, констатирани в интернет, или че ще задължи интернет провайдърите (ISP) да следят или филтрират информацията, която минава през тях.
ACTA не води до налагането на наказателна система от типа на „трите грешки“ при нарушения на авторските права в интернет. Нито пък задължава интернет провайдърите да наблюдават или филтрират съдържанието на техните потребители. ACTA е напълно съвместима с настоящото законодателство в ЕС, което е в сила от 2000 г. (Директивата за електронната търговия) и не променя нито страница от него.
Действащото законодателство във Франция, където има “три удара” също е “съвместимo с настоящото законодателство в ЕС”, нали. Отново, както във въпрос 1 ви моля да разтълкувате кои са тези “неотложни корективни мерки за предотвратяване на нарушения, както и на корективни мерки за възпиране на всяко последващо нарушение.” Тази формулировка е толквоа широка, че може да събере и значително по-драстични мерки.
Отговор на останалите митове може да прочетете от Емил Георгиев на сайта Отворен Парламент
La Quadrature предоставят много по-подробно и детайлно опровержение на твърденията на Комисията
9 коментара ↓
Хубаво ми е, когато хората коментират. Чета внимателно всеки коментар и отговарям, когато имам какво да кажа.
Владимир Миленски на 01.02.2012г. в 08:47ч.
Поздравления!!!
voxy на 01.02.2012г. в 10:32ч.
и какви продукти с търговска цел може да има на ЕДИН лаптоп? очевидно е че по подразбиране дори да са нелицензирани то те не са с търговска цел оттам никой няма да има правата да ти го проверява
наге на 01.02.2012г. в 17:53ч.
Не искам да се заяждам, но сега като четох АКТАта и видях, че чл. 23 Престъпни деяния
съдържа следното
1. Умишлено фалшифициране на търговски марки или пиратство на авторски или сродни на тях права в търговски мащаби
2. умишлен внос и местна употреба в търговията или в търговски мащаб на етикети или опаковки
3. неразрешеното копиране на кинематографски произведения при прожектиране в зала за представяне на филми, която по принцип е публично достъпна.
4. съучастничество и подбудителство за същите
5. такава отговорност не засяга наказателната отговорност на физическите лица, които са извършили престъпните деяния.
Неща, които и сега си ги има. Освен може би т. 3
Така че нещо не разбрах – какво му е толкова скандалното на този текст, който тепърва ще се разглежда. Освен това след като е бил подписан само от посланик, документът не носи задължения за страната, а само за посолството, посланик не може да подписва задължаващи текстове.
Плюс това в АКТА навсякъде пише че страната „може“ да приеме дадени мерки, никъде не пише, че се „задължава“…
Petrov на 03.02.2012г. в 20:42ч.
Нали не се съмняваш, че след като посланикът е подписал, това автоматично означава, че и народното събрание ще го ратифицира, защото нашите депутати гласуват всичко, което им се нареди по телефона от Брюксел, Вашингтон или Москва?
Пoздравления за блога на Пейо, много компетентно дадена информация!
HoPtRoP на 06.02.2012г. в 00:19ч.
Ако мислите, че ще промените нещо с протести и блог-диалози, сте се излъгали дълбоко. Следва да има активни мерки, които да бъдат така подбрани, че въпросните дебили да ги заболи. В момента съм в чужбина, но това не значи, че не се интересувам от процесите в България. Мога да ви дам следните предложения:
1. Да се организира онлайн протест, при който поне 10 000 потребителя в даден ден и час, в продължение на 5-10 минути, да отварят страниците на основните поддръжници на АCTA в България. Знаем кои са – производителите и търговци на въздух начело с ПРОФОН (ПРОФАН) и АРСИС. В това няма нищо незаконно – просто повишен интерес. Нищо повече.
2. Може да се напише приставка за браузър или отделен софтуер, който да генерира повишен интерес към интернет страниците на въпросните врагове на Интернет с динамично опресняващ се списък от страници. При това ако 30 000 души на всяка минута генерират напълно нормална за единичния потребител активност, това не може да бъде тълкувано като злонамерено действие на отделния потребител.
Следствие от 1 и 2 за непрекъснато изчерпени ресурси на сървърите хостващи страниците на въпросните тъмни организации. Всъщност тези организации са и балъци и алчността им ги е довела до изпростяване – издадоха се за задните вратични и намерения на ACTA. Ако това споразумение не беше в тях интерес, нямаше да има никакво отворено писмо, пълно с бръщолевения позалепени накриво с мазни лъжи.
3. Не е проблем да се съберат IP адресите използвани от офисните мрежи на въпросните анти-интернет организации. След това всеки от вас със съгласието на своите началници или колеги да ги филтрира на домашния ви маршрутизатор, на фирмения маршрутизатор, на пощенските ви сървъри, на вашите web сървъри и причие. В това няма нищо незаконно. Нямате вменено задължение да им давате достъп. Ако искате, насочвайте заявките от техните браузъри към страница, на която им предлагате да ги отблокирате срещу пари. Ако искате просто ги напсувайте в прав текст.
4. Можете без никакъв проблем да изфилтрирате DNS информацията за техни сайтове, ако сте оператор на голям кеширащ сървър. Внимателно ще изучим какви сървъри за имена използват въпросните организацийки и ще направим специални филтри и за оторитативните сървъри. Така може те да спрат да виждат вашите домейни. Или пък им подавайте фалшива информация, насочвайте ги към сайтове с най-отвратителни снимки и прочие. Те напълно го заслужават, след като искат със своите действия да убият Интернет. Нека видят какво ще се случи, ако абсурдната им алчност продължи.
5. Няма никакъв проблем да прибавите техните пощенски сървъри в локалните си антиСПАМ листи. Нямате задължение да получавате поща от тях. Ако искат да изпращат писмата си по гълъби. Вие не може да се грижите за работоспособността на тяхната услуга, защото вие не очаквате нищо хубаво от нея.
В края на краищата не може да съществува коректност и респект към хора, които искат да ви превърнат в престъпници, да елиминират съда, да се позиционират като интернет-полиция и да ви малтретират по какъвто и да е начин. Тези хора са ваши врагове. Не знам дали знаете, но България няма никаква полза от ACTA, дори да беше документ насочен към регулиране на фалшиви марки и стоки. България почти не произвежда нищо, което да е марка, която да има световно покритие. Защитата на работни места, които били някъде в САЩ, Япония или Сингапур, не е ваш приоритет, защото ако споразумението влезе в сила, в България трябва да се отворят десетки нови затвори, хиляди млади хора да пребивават в тях и така да не работят – това би било колапс за икономиката от гледна точка на загубени работни места в България и финансиране на затвори. Дори масовото налагане на глоби би довело до колапс, защото когато младите хора фалират, потребленито умира. А тези глоби ще изтичат в сметките на офшорните собственици на ПРОФАН. Друго важно нещо, което следва да знаете е, че съгласно ACTA вие ще субсидирате своето преследване и осъждане без реалната намеса на съда, само по донос, който няма доказателствен характер, но изненадващо сега той е единственото годно доказателство да бъдете осъдени и разследвани. Компанията, която подаде иск срещу вас се фаворизира от гледна точка на доказателства и се издига до ранг на следствен орган, a единственото „доказателство“ е просто вашия IP адрес (който не идентифицира човек). Нищо не пречи вие да бъдете натопени, защото компанията има финансов интерес да събира глоби например. След като те са страна по финансов спор е изумително как те определят вашата вина. Пита се и какви политици сте избрали (и с какъв акъл сте ги избрали), след като те искат да унищожат презумпцията за невинност и върховенството на съда?
Помислете си внимателно и преценете искате ли подобно споразумение, което се обсъжда тайно някъде и ви се налага без вие изобщо да се запитани дали искате това, а вие сте тези, които издържат държавата и политиците ѝ и следва да им искате сметка без никакво съобразяване кой какво щял да каже или да бъде обиден – ако не му харесва да не е ставал политик. България е тоталитарна полицейска държава и ако не промените това в близките няколко месеца, ще е късно за каквото и да е после.
petko на 07.02.2012г. в 21:30ч.
Според мен твърде много се шуми и драматизира околко АСТА. Нищо няма да се промени!
Ники на 08.02.2012г. в 20:59ч.
Ха ха. Да, ние да не пасем трева :). Нали виждаме текста. Те сега избират да си го изтълкуват по един начин, но съвсем спокойно може да се изтълкува и по начина, по който ще ни ощети много. Не можем да рискуваме и да им дадем тази власт. Трябва да се научат най-после тия компании да продават онлайн. Голям инат ей.
valentin на 11.02.2012г. в 23:29ч.
HoPtRoP ти си бая добър в тия неща ,просто се изкефих като четох коментара ти .Ако знаех да го направя щях да съм първия които би им ебал маиката! С уважение Валентин
Petrov на 13.02.2012г. в 19:03ч.
И аз едва ли ще мога да направя това, което предлага HoPtRoP, освен първото му предложение в определен момент да им налазим страниците. Можем да го организираме във Фейса например.