трънки и блогинки



« | »

Отговор на „митовете“ на ЕК относно ACTA

Дневник пише за изявлението, с което Европейската комисия дава своето тълкуване на някои от разпоредбите в противоречивото международно търговско споразумение ACTA, което е озаглавила: Десет мита, свързани с ACTA. Ето отговор на първите четири „мита“:

Мит 1: АСТА ще ограничи достъпа до интернет и ще цензурира онлайн сайтове
Ако прочетете текста по споразумението ACTA, в него няма да откриете нито един параграф, в който да се споменава подобно нещо. Целта на ACTA е да се бори с мащабна нелегална дейност, зад която много често стоят криминални организации. Тя не обхваща действията на обикновените потребители в ежедневния им живот. Интернет потребителите могат да продължат да споделят непиратски материали или информация в глобалната мрежа. ACTA няма да ограничава правата на човека, нито пък ще сваля интернет сайтове за разлика от предложените законопроекти в САЩ (SOPA и PIPA).

Какво, ако не цензура и спиране на сайтове, според ЕК, означава: “неотложни корективни мерки за предотвратяване на нарушения, както и на корективни мерки за възпиране на всяко последващо нарушение.”, които се прилагат в контекста на “цифрови мрежи” в случаите на “незаконната употреба на средства за масово разпространение за целите на нарушението”  по смисъла на чл 27 т. 1 и т.2 от Споразумението.

Мит 2: ACTA ще доведе до проверки на лаптопите на пътниците при граничния контрол на летищата и до следене интернет трафика.

В споразумението изрично са споменати зачитането на основни права като личната неприкосновеност, свободата на словото и на личните данни. В ACTA дори специално е записано, че пътниците не подлежат на проверки, ако продуктите, които разполагат с нарушени авторски права, не са с търговска цел или пък лицата не са част от мащабна мрежа за незаконен трафик на стоки.

ЕК твърди, че пътниците не подлежат на проверки, ако:

  1. продуктите, с които разполагат (как се е установило, че разполагат с определени продукти?) са с
  2. ненарушени права (как се е установили правата им?) и не са с
  3. търговска цел (как е известна целта?) или пък
  4. лицата не са част от мащабна мрежа за незаконен трафик на стоки (знае ли се кой към каква мрежа принадлежи?)

В противен случай – пътниците подлежат на проверка. Това е елементарен пример за обръщане на презумпцията за невинност и нужда да доказвате, че не сте виновни и не трябва да ви обискират.

Мит 3: ACTA е секретно споразумение. Преговорите не са били прозрачни и са проведени при „закрити врата“. Европейският парламент не е напълно уведомен и не е търсена консултация с участниците в него.

Текстът на ACTA е достъпен публично за всички. Преговорите по ACTA не се различават от тези при изготвянето на други подобни международни споразумения. Факт е, че подобни споразумения не се преговарят публично, но с Лисабонския договор и ревизираното Рамково споразумение (уреждащо работните взаимоотношения между двете институции – бел. ред.) са посочени ясни правила как ЕП трябва да бъде информиран при подобни търговски споразумения. И те са спазени стриктно. Комисарят по търговията на ЕС Карел де Гухт участва и на трите пленарни заседания, отговори на десетки писмени и устни запитвания от евродепутати. Също така участва при приемането на две резолюции и една декларация на ЕП.

Освен това обществото е информирано от стартирането на преговорите за целите и основните параметри на самите международни преговори. ЕК публикува редовни доклади за хода на преговорите от април 2010 г. насам. Също така комисията организира няколко брифинга и четири конференции на заинтересованите страни, като една от тях е проведена дни преди първия кръг от преговори. Нашите партньори при преговорите, като например САЩ, Швейцария, Австралия и Канада предприемат подобни действия.

Началото на преговорите е през 2007ма година. EK признава, че сте запознали обществото и Парламента три години след началото им, като докладчикът от Парламента не изглежда въобще съгласен с твърдението за изряден процес.

Мит 4: ACTA ще доведе до въвеждането на правилото за „трите удара (грешки)“ при нарушения, констатирани в интернет, или че ще задължи интернет провайдърите (ISP) да следят или филтрират информацията, която минава през тях.

ACTA не води до налагането на наказателна система от типа на „трите грешки“ при нарушения на авторските права в интернет. Нито пък задължава интернет провайдърите да наблюдават или филтрират съдържанието на техните потребители. ACTA е напълно съвместима с настоящото законодателство в ЕС, което е в сила от 2000 г. (Директивата за електронната търговия) и не променя нито страница от него.

Действащото законодателство във Франция, където има “три удара” също е “съвместимo с настоящото законодателство в ЕС”, нали. Отново, както във въпрос 1 ви моля да разтълкувате кои са тези “неотложни корективни мерки за предотвратяване на нарушения, както и на корективни мерки за възпиране на всяко последващо нарушение.” Тази формулировка е толквоа широка, че може да събере и значително по-драстични мерки.

Отговор на останалите митове може да прочетете от Емил Георгиев на сайта Отворен Парламент

La Quadrature предоставят много по-подробно и детайлно опровержение на твърденията на Комисията

Posted by on 31.1.2012.

Categories: всякакви

« | »




Recent Posts


Pages



About трънки и блогинки

Здравейте! Казвам се Пейо Попов и използвам това място, за да общувам и да се забавлявам. Неангажиращ – сериозно Обратна връзка Хубаво ми е когато хората коментират. Чета внимателно всеки коментар и отговарям, когато имам какво да кажа. Използвайте кирилица, за да коментиратеmore →

Warning: Invalid argument supplied for foreach() in /home/customer/www/blog.peio.org/public_html/wp-includes/script-loader.php on line 2740