трънки и блогинки

За закона за обявяване принадлежност на български граждани към ДС

Написано на: 01.12.2006 · 9 коментара

Някой може ли да ми обясни защо принадлежността или сътрудничеството със службите на Държавна сигурност е факт, уронващ престижа и доброто име на някой? Защо беше нужно приемането на цял закон и създаването на отделна административна структура, която да занимава с миналото? Да, разкриването на такива факти за някой винаги е звучало компромениращо, но никога не съм срещал аргументация защо това е лошо. Дори и в мотивите на вече закона не се съдържа аргументация защо това е толкова важно, а твърдението се поднася като нямащо нужда от обяснение.

Самото име съдържащо „…за обявяване принадлежност на български граждани“ освен, че ми звучи гадно това „обявяване на принадлежност“ ми напомня за текста на чл. 6 (2) от Конституцията:

Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.

Не се чувствам компетентен да тълкувам толкова разширително този текст, че да твърдя че законът ѝ противоречи, но формулировката и наложените ограничения за тези хора продължават да ме смущават.

Вероятно съм млад, вероятно не зная какво е било, но от моя гледна точка всичко освен осигуряването на безпрепятствен достъп до тези архиви е напълно излишно и не само излишно, но и вредно. Eто няколко бързи аргумента против, които сега ми идват на ум:

Санкция за нещо необявено за вредно към момента на извършването му
Друг конституционен принцип и основа на наказателното право е, че:

чл. 5 (3) Никой не може да бъде осъден за действие или бездействие, което не е било обявено от закона за престъпление към момента на извършването му.

Този закон не предвижда наказателни санкции, но човешката и правна логиката изисква санкция да се налага за нещо, извършено в противоречие с действащите правила към момента на извършването му. За възмездие се изисква съзнание за вината. Последващото квалифициране на дадено действие като вредно и налагане на каквито и да са ограничения за извършването му преди е нещо подобно на наказването на възрастен, който като дете е ритал котките по улиците.

Санкция за действия, вменени в отговорност и дълг
Какво сте очаквали да вършат хората, които са работили за Държавна сигурност? Нещо по-различно от сегашното разузнаване или контра-разузнаване? Надявам се, но не го вярвам и сега работещите в тези служби да са запазили нивото си и стремежа към защита на националните интереси от тези години. Надявам се и днес да се събират сведения и да се извършват действия против тези, които искат да внесат изменения в констуционно установения ред или да застрашат териториалната ни цялост.
Същото се отнася и за сътрудниците. И днес сме задължени да сигнализираме и предоставяме информация на тези органи, когато ни бъде поискана и го правим всеки ден. Как този закон прави разликата и защо сега е добре да го правим, а направеното преди вече е лошо? Какво ни гарантира, че изпълението на гражданските задължения днес, няма да бъде заклеймено утре?

Санкция за безалтернативни действия
Дори да допуснем, че сътрудниците са съзнавали вредата, която евентуално причиняват, какъв избор им е бил предоставен? Всички твърдят, че възможностите за репресия преди са били много по-големи и вероятно само тези, които не са били попитани не са дали сведения. Законът не опитва да прави никаква разлика между типовете съдействие и така уврежда хора, за действия на които те са нямали разумна житейска алтернатива.

Още един повод за разделение
Вече ще си имаме и хора, които са маркирани и по още един признак. Хора, които са вероятно със сериозни умения и опит. Квалифицирани и обучени кадри, които на практика биват жигосвани и отхвърлени, вместо да бъдат използвани. Вместо да търси начин да излекува последиците от описваните събития, законът прави някакъв мизерен опит за реванш. Реванш, който нито ще даде мир на пострадалите, нито наказание за заслужите го.

И последно – опитвайки се със срам да се отречем от миналото си, ние се отричаме и срамуваме от нас самите. Без значение дали конкретно като хора сме виновни – това е обществен проблем, който не се решава, а само задълбочава с тази мярка.

Категория: дневни

9 коментара ↓

  • Хубаво ми е, когато хората коментират. Чета внимателно всеки коментар и отговарям, когато имам какво да кажа.

  • Иво на 01.12.2006г. в 13:59ч.

    Да, за съжалние този закон е твърде повърхностен/формален/изолиран от останалото законодателство, въпреки че беше отлаган толкова дълго време…

  • Вени Г. на 01.12.2006г. в 14:57ч.

    На Нюрнбергския процес и на много по-малки подобни процеси са осъдени много немци за деяния, които не са били обявени за престъпление към момента на извършването им. Същевременно за същите (достатъчно е да спомена само избиването на 15 000 полски офицери в Катинската гора) не е съден съветски гражданин, а СССР а на прокурорската скамейка. Причината е проста – победителите не ги съдят.

    Нещо подобно е със законите с досиетата – каквито има много отдавна във всички бивши соцстрани, освен България. Казвам „подобно“, защото тези закони нямат наказателен характер. Лустрационните текстове, предвидени в повечето подобни закони не са наказателни, можгат да се приемат като административни. В нашия проектозакон няма и лустрационния текстове. Тоест не съществува никакъв санкциониращ елемент.

    Причината за тези закони е същата като в Нюрнберг. Соцстраните, респективно управляващите комунистически партии, чийто щит и меч беше Държавна сигурност, загубиха Студената война. Това, че няма наказателно преследване е резултат от 50-те години демократично развитие в западния свят. Ако беше зависеше само новите демократични сили в соцстраните не е изключено да имаше и наказателни преследвания.

    Забележи – не говоря дали това е морално, или не; дали е законно, или не; дали е обществено целесъобразно, или не. Историята ще прецени. Моето мнение като човек, живял 30 гдини в оная система и сърбал част от попарата ѝ, е, че отварянето на досиетата е необходимо. Не за отмъщение и наказание, а като средство да се прекъснат веднъж завинаги всички връзки на зависимост в политическия и обществен живот. Зависимостта на агента от този/тези, които държат досието му, е изключително силна и тази зависимост изкривява нормалните политически, икономически и обществени отношения в полза на отделни лица и групи. Може и да не съм права, не знам.

  • Zahari Naumov на 01.12.2006г. в 17:16ч.

    Полезен, в този случай, би бил един поглед върху „ЗАКОН ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА КОМУНИСТИЧЕСКИЯ РЕЖИМ В БЪЛГАРИЯ ЗА ПРЕСТЪПЕН“. Не съм го чел (в момента се занимавам с друга правна материя и , опасявам се, когато приключа вече всичко ще е отшумяло), но съм на мнение, че когато един народ е разделен и му предстои още едно деление(за конкретния момент) – то това е добре дошло за нас младите.По този начин споровете за миналото ще станат част от самото минало.Нека тези, които са го изживели да получат моралното удовлетворение (нашите баби и дядовци, майки и бащи), а за нас остава да се обединяваме (което и правим). Все повече сдружения с нестопанска цел се учреждават, все повече млади имат желание да участват в търговския оборот под някаква правноорганизационна форма. А и няма как да не е така – щом искаш да реализираш идеите си в Европейския съюз, или си заедно с някого, или „загиваш“.Но най-радостното за мен е,че освен все по-голямото желание за реализация(на младите), се забелязва и по силна подкрепа от страна на вече „реализиралите се“.

  • hp на 01.12.2006г. в 18:21ч.

    Един от механизмите на историческата отговорност, колкото и абстрактно да звучи това, е отварянето на архивите, в обозрим период, когато вече не са актуални като държавна тайна. По някаква причина наличието на досиета за принадлежност или свързаност с бившата Държавна сигурност блокира този нормален процес.

    Даже и да нямаше такъв закон след определен срок всички държавни архиви трябва да станат публични.

    Страховете са, че вероятно в миналото са вършени и много неща в нарушение на актуалните тогава закони, за които не е гарантирана давност.

    Те едва ли са престъпления срещу човечеството, не е ясно в момента кой е победителят или победеният, но ще има и случаи на самоубийства и на граждански искове срещу виновни. Само държавата ще приеме безучастно всичко, което е сторено в нейна вреда.

  • galia на 01.12.2006г. в 19:14ч.

    Сомняте ли си сцената от операта Синята брада на Jacques Offenbach, адаптация на едноимената приказка на Charles Perrault , когато младата съпруга отвaря забранената стая и вижда труповете на бившите съпруги на Синята брада?

    Каква е съдбата нa младата съпруга?

    А каква е поуката от приказката?

  • камен на 02.12.2006г. в 02:03ч.

    @Вени Г.
    абсолютно безпристрастно и точно казано…

    Иначе личното ми пристрастно мнение към поста на Пейо по точки е:
    „…Санкция за нещо необявено за вредно към момента на извършването му…“
    Това е тъпо извинение само за хора без морал. Извинение, с което същите тези хора са се възползвали от облагите произтичащи от наклеветяването на приятели или просто на хора, които са имали неблагоразумието да кажат нещо, което е в разрез с влатта.

    „…Санкция за безалтернативни действия…“
    Не бих могъл да го коментирам… със сигурност е имало такива случаи, но те трябва да се разграничават от останалите.

    „…Още един повод за разделение…“
    Едва когато наистина се заклейми този срамен период от БГ историята ни, може да се търси повод за обединение на така или иначе разделената ни нация. Тъжен пример е Испанската гражданска война, където едва след като се избиват двата фронта, едва тогава нацията намира сили да се помири и да издигне общ паметник на падналите във войната. В случая в БГ е просто необходимо наистина да се сложи черта на миналото и да се признае, че клеветенето е срамно, а клеветенето с цел облагодетелстване е престъпно.

  • Zahari Naumov на 03.12.2006г. в 22:36ч.

    @камен

    „Тъжен пример е Испанската гражданска война, където едва след като се избиват двата фронта, едва тогава нацията намира сили да се помири и да издигне общ паметник на падналите във войната.“

    Ooooo tuk vuobshte nqma da se suglasq! Prekarah 6 mesetza v Catalunya i nikakvo obedinenie nqma sled „izbivaneto v grajdanskata voina“. Naprotiv – mnojestvoto cataluntzi sa socialisti i sushto dosta ot tqh sa komunisti i sa protiv fashistite ( vizirat narodnata partiq,koqto smqtat za naslednitza na Franko i fashistite). I tova e ot 76, kogato Franko umira. Da ne govorim za baskite…… Vuobste smqtam Ispaniq, v sluchaq, e mnogo losh primer.

  • Zahari Naumov на 03.12.2006г. в 22:52ч.

    Даже, сега се сештам, имаше едно важно нещо, което ми направи впечатление. Чак тази година преместиха досиетата на каталунците, участвали в Гражданската война, от Саламанка( където бяха в архив без публичен достъп до 1995) във Барселона. А сред тях, освен информация за самите участници във война има дори актове за раждане,лични документи, даже писма от войници писани на фронта до роднини и приятели. И това е съвсем нарочно държано от 1939 година!!!

  • Григор на 04.12.2006г. в 03:10ч.

    Според мен е важно досиетата да бъдат отворени, най-малко по две причини.

    Едната е да знаем кого всъщност избираме. Утвърдените публични личности може вече и да сме ги научили какво представляват, но по-неизвестните не сме. Добре е да знаем за тях някоя и друга подробност. А това били ли са хора на ДС е важна подробност…

    Другата е избраните да не може да бъдат шантажирани с разкриване на досието им. Тази практика беше златна мина за разните кукловоди през изминалите 17 години. Време е да престане. Който не може да понесе да разкрият досието му, да не се хваща на хорото. Да се хваща само който не се бои от отварянето му. Тогава, и само тогава ще ме управлява който съм избрал, а не който има с какво да го шантажира.