трънки и блогинки

Was ich liebe

Написано на: 06.12.2006 · Няма коментари

Гео Милев е интелектуален пират по днешни стандарти. И по негово време са го упреквали, че вплита в стиховете си строфи на други автори, но той като модернист е отговарял, че това са отживелици и че това е съвременното изкуство от нов вид. Идеята със заемането от други автори и надграждането на създаденото от тях ми звучи познато, но днес само искам само да споделя едно от стихотворенията, които са ми много често в главата.

Стихотворението се казва „Was ich liebe“ и негов автор е Felix Dörmann. За съжаление, то е на немски. Език, който аз обичам да говоря, но разбирам откъслечно. За тези, на които езикът им е проблем ще пусна първите две строфи от оргинала, които Гео Милев е превел и доразвил в своето стихотворение „В този час на вечерни измами“, което ще ви помогне да добиете идея за настроението в произведението на Dörmann:

Обичам нервозните, болни
нарциси с уста разкървавени –
сред сумрачни стаи, безволни
в самотност и страх изоставени

Ето цялото стихотворение „Was ich liebe“

Was ich liebe

Ich liebe die hektischen, schlanken
Narzissen mit blutrotem Mund;
Ich liebe die Qualengedanken,
die Herzen zerstochen und wund;

Ich liebe die fahlen und bleichen,
die Frauen mit müdem Gesicht,
Aus welchen in flammenden Zeichen
Verzehrende Sinnenglut spricht;

Ich liebe die schillernden Schlangen,
So schmiegsam und biegsam und kühl:
Ich liebe die klagenden, bangen
Die Lieder von Todesgefühl;

Ich liebe die herzlosen grünen
Smaragde vor jedem Gestein;
Ich liebe die gelblichen Dünen
Im bläulichen Mondenschein;

Ich liebe die glutdurchtränkten,
die Düfte, berauschend und schwer;
die Wolken, die blitzdurchsengten,
das graue, wutschäumende Meer;

Ich liebe, was niemand erlesen,
Was keinem zu lieben gelang;
Mein eignes, urinnerstes Wesen
Und alles, was seltsam und krank.

Felix Dörmann

А ако някой знае да има превод на цялото стихотворение, ще съм му много благодарен да се обади!
Допълнение: Тодор от онлайн.бг ме изненада като ми изпрати превод на стихотворението:

Какво обичам

Обичам туберколозните, слабите
нарциси с кървящи уста:
обичам мислите разяждащи
и разбитите, наранени сърца.

Обичам безжизнените, бледите.
Жените с уморени лица,
над които своя знак победен
чертае със кармин смъртта.

Обичам хладните, блестящите
змии – извиващи се в своя път;
обичам песни – жалостни и страшни
с чувство на обреченост и смърт.

Обичам безсърдечните, зелени
смарагди пред камъните на света.
Обичам дюни – в жълто оцветени
от синкавата лунна светлина.

Обичам аз натрапливите, тежките
ухания, проникващи навред добре;
облаците във светкавици жежки,
сивото, кипящо от ярост море.

Обичам от никого непожелаваното;
това, което от друг не ще бъде избрано:
моето собствено „аз“ – неразгадаемо,
и всичко, което е болезнено и странно.

Феликс Дьорман

Превод: Иван Ройдов

Категория: за четене