трънки и блогинки

Проект за закон за електронно управление

Написано на: 15.12.2006 · 3 коментара

Бъдещият Закон за електронното управление ще задължи:

  • държавните органи;
  • лицата осъществяващи публични функции (нотариуси, частни съдебни изпълнители);
  • организации, предоставящи обществени услуги (здравни, телекомуникационни, образователни и др. услуги);

да предоставят възможност за заявяване и получаване на всички услуги, които предоставят, и по електронен път.

Освен възможността за ползване на услуги по електронен път, законът ще въведе принципа на еднократно събиране на данни. Това означава, че данни, които са вече веднъж събрани, не могат да бъдат изисквани повторно от гражданите и фирмите, а ще трябва да бъдат събрани служебно и това се отнася не само за услугите, предоставяни по електронен път.

Това са двата най-важни ефекта, за гражданите и фирмите, които ще настъпят с приемането на закона за електронното управление. Законът цели създаде предпоставки за край на опашките и разправиите по гишетата, слагане край на нуждата от разкарване от ведомство на ведомство, за по една хартийка и в крайна сметка спестяване на много средства и нерви. И други все хубави неща.

Погледнато от друга гледна точка това означава планиране, създаване и пускане в експлоатация на системите за предоставяне на всички услуги, системите за комуникация между ведомствата от нищото, което е резултат от около 5 годишната досегашна работа по създаване на електронно правителство. Пет години уж работа, но без закон! За сметка на това като има закон цялата работа ще трябва да се свърши за една година, което е меко казано фантастичен срок.

Не ми се коментира нито предвидения срок, нито практиката по провеждане и следене изпълнението на държавни поръчки, които, съдейки от досегашния опит ще окажат своето влияние за постигане целите на закона. За IT фирмите, това ще е една сериозна възможност за пазар, за поддръжниците на отворените формати и достъпността и контрола в администрациите шанс да защитят убежденията си, а и самото осъществяване на залегналите идеи ще промени нещата за по-добре и затова бих искал да ви обърна внимание върху него..

Има много какво да се пише и говори по темата и затова приемете тази бележка само като обръщане на внимание на пропусналите проекта и покана за дискусия.

Категория: всякакви

3 коментара ↓

  • Хубаво ми е, когато хората коментират. Чета внимателно всеки коментар и отговарям, когато имам какво да кажа.

  • veni на 15.12.2006г. в 19:44ч.

    Пейо, това го пратихме преди доста време на Ники Василев. Но системата на ЗЕУ е такава, че да облагодетелства определени интереси, които не са точно обществените….

    До: г-н Николай Василев,
    Министър на държавната администрация
    и административната реформа

    Бележки по проекта на
    ЗАКОН ЗА ЕЛЕКТРОННОТО УПРАВЛЕНИЕ
    от „Интернет общество – България“
    София, ул. „Цар Иван Шишман“ 31,
    тел. 02-401-8009

    Уважаеми г-н Василев,

    Похвална е инициативата на МДААР за създаването на ЗЕУ и за за уреждането на достъпността на услугите.
    Предлагаме на МДААР да помисли под каква форма да се включат в ЗЕУ и текстове, изискващи от държавната администрация да предоставя услуги не само на потребителите, ползващи продуктите на „Майкрософт“ (както е в момента – администрацията приема единствено и само документи, написани на MS Word, версия ХР), а на всички потребители. Имайки предвид високата цена (над две средни заплати) тази практика създава ценови и технологичен праг пред разпространението на услугите на електронното управление. В същото време тя представлява ефективно налагане на законово ниво на монополен доставчик на софтуерни продукти и решения за нуждите на държавната администрация – положение, което противоречи със законно установените принципи и препоръчани европейски политики.
    Все повече са хората и фирмите, които правят рационалния избор и ползват безплатни алтернативи, вместо скъпо струващия MS Office. Немалко в България са и потребителите и на операционни системи, различни от MS Windows. Ако законопроектът не предвиди равнопоставеност на различните операционни системи и софтуерни приложения, той ще създаде нарочна пречка пред ползването на услугите от страна на потребителите. Като се има предвид, че повечето потребители отдавна не използват изискваните в момента от услугите на т.нар. електронно правителство в България софтуери, това на практика ще предизвика неприлагането на ЗЕУ.

    В практиките на Европейския съюз, както и в документите, приети от ЕК и Съвета на Европа се изисква използването на отворени стандарти. Според Препоръка № 2 на Европейската рамка, за постигане на пан-Европейско ниво на услугите на изпълнителната власт, „трябва да се възприемат следните главни принципи:… използване на отворени стандарти;възползване от предимствата на отворения код“… Препоръките на ЕК ще бъдат задължителни за транспониране от датата на членство на България в ЕС и невъвеждането на някоя от тях ще е отклонение от интеграционния път.

    Предложеният законопроект предвижда общите изисквания за предоставяне на електронните услуги да се урежда с наредба на министъра на ДААР, което дава възможност за честа промяна на съществени моменти от услугите.
    Предлагаме в законопроекта да залегне изискването за използване на отворени файлови стандарти, за да се положи основата на устойчива държавна политика в областта на електронното правителство.

    В текста на чл. 14 е нужно да се прецизира достъпът до издадените актове и изявления – в сегашната формулировка се дава възможност за предоставяне на информацията във файлови формати, които са затворени и съответно прочитането им би изисквало купуване на скъп – и в повечето случаи ненужен – софтуер от страна на потребителите.

    В текста на чл. 19 отново не е предвидено използването на отворени стандарти. Всяко по-нататъшно свързване на електронното правителство единствено със софтуера, произвеждан от осъдената от ЕК щатска компания „Майкрософт“ на ежедневни глоби в размер на 2 млн. евро и отделно от това на глоба от 490 млн. евро поставя България на едно незавидно място – на единствената страна-член на ЕС, която не се съобразява с европейските препоръки в областта на развитие на ИО. Нещо повече – ако българското електронно правителство използва затворени файлови стандарти, то няма да може да си „говори“ с другите електронни правителства.

    Ненормално е (чл. 20) министърът да определя форматите, на които трябва да отговарят електронните документи. За тази цел има европейски препоръки. Ако министърът ще използва европейските практики, тогава той си губи времето с издаване на наредба, която при това ще трбява да се променя с всяка нова европейска препоръка. Ако министърът няма да използва европейските формати, тогава това трябва да се каже ясно в ЗЕУ и да се уточни, че това е направено по препоръка на конкретните компании, които изготвят българското електронно правителство.

    Чл. 25, ал. 3 изисква също сериозна редакторска работа, за да може да бъде реално прилаган, а не да е само мъртво роден текст.

    Чл. 30, ал. 3 показва непознаване на техническата страна от работата на Интернет. Рискът може да се вменява на заявителя, но само ако доставчикът на услугата използва компютърни системи, които правилно конфигурирани и едновременно с това такива, които са базирани на отворени стандарти. Защото иначе не може да се гарантира пред потребителите и пред обществото, че дадена програма върши онова, за което е определена, ако тя е със затворен код.

    Проблемът с чл. 31 може да се реши отново с въвеждането на отворени формати и стандарти.

    В текстовете на чл. 41 и сл. отново се срещат формулировки, които насочват наблюдателите към старите практики по използване на затворени формати и собственически стандарти (напр. на „Майкрософт“). Осигуряването на оперативна съвместимост се постига не чрез текстове в ЗЕУ и чрез писането на допълнителни наредби, а чрез въвеждането на отворени формати и отворени стандарти.

    Чл. 52 не би могъл да се осъществи при използване на неотворени формати и неотворени стандарти. По никакъв начин административните органи не биха могли да осигурят информационната сигурност на използваните от тях информационни системи, базирани на софтуер, произведен по непозната технология от щатска компания. Този текст е неприложим.

    Чл. 53 отново изисква от министъра да въвежда стандарти, които съществуват в ЕС.

    Чл. 63 предвижда издаване на наказателни постановления от оправомощени от министъра/председателя на ДАИТС лица. Това „оправомощаване“ също предизвиква съмнения относно прилагането му.

    Заключение:
    ЗЕУ в предложения на уеб сайта на МДААР вариант е недостатъчно добър. Необходима е сериозна редакторска работа, насочена преди всичко в посока синхронизиране с европейските директиви, препоръки и практики. Едва след това този законопроект следва да бъде подложен на обществено обсъждане.
    „Интернет общество – България“ е готово да окаже експертна помощ и чрез своята мрежа от международни експерти – стига само МДААР да ни предостави законопроекта на английски език.

    Допълнение:

    В Европейския съюз се счита, че отворените формати са естественият избор за съхранение и обмен на информация, поради множеството предимства, които предоставят. Ето някои тяхните преумуществата и възможности са:
    Възможност за избор на доставчик на софтуер и повишена възможност за интеграция с бъдещи и вече съществуващи информационни системи.
    Възможност да се използва най-добрата и съвременна софтуерна реализация като се запазва ниска цена за миграция.
    Възможност за обмен на информация между държавните ведомства и с международните организации и институции.
    По-силна позиция при преговорите с производителите на софтуер и възможност за задаване на изискванията към функционалността, лицензионните и ценови условия.
    Прозрачност по отношение на сигурността и съдържанието на обменяните данни.
    Гарантиране достъпа до данните в бъдеще.
    Насърчаване на конкуренцията и понижаване на бариерите за навлизане на пазара за решения.
    Възможност за специфични имплементации, отговарящи на нуждите и на всички части от обществото.
    Възможност за избор на използвания софтуер и насърчаване използването на легални продукти.

    Използването на несвободни формати е обществено опасно, защото то руши лекотата на пренос, обработка, съхраняване и споделяне на данни.

    [край на документа]

  • galia на 17.12.2006г. в 13:41ч.

    благодаря за информацията.

  • пейо на 18.12.2006г. в 12:12ч.

    @ Вени
    Ако си спомняш ти ме въвлече през лятото в обсъжданията на проекта и аз се включих с едни бързи добавки към горното становище. От тогава текстът претърпя доста промени и адресира някои от горните забележки, но разбира се не тези, които на нас ни се иска.

    От фондация „Отворени проекти“ също сме приготвили становище с конкретни предложения, което ще внесем и защитим при обсъжданията на законопроекта в комисите на НС.

    @ Галя
    Моля :-) Ако знаеш за някой друг аналогичен акт (на английски, ако може) ще съм ти благодарен, да ме насочиш към него.