трънки и блогинки

ATRIUM – проект за съхранение на тоталитарната архитектура

Написано на: 23.05.2012 · 10 коментара

ATRIUM  е архитектурен проект за създаване описание на сгради, построени по време на авторитарното и тоталитарно управление в страните от Югоизточна Европа. За България той включва само образци на комунистическата архитектура, като Ларгото, НДК и Димитровград, но примерно Италия участва със сгради, построени по време на фашисткия режим. Проектът е още по-скоро в началната си фаза и засега още няма подробна информация, но снимките и късчетата информация, които участниците споделят и показват ме карат да чакам всички резултати с нетърпение.

Сградите, включени в т.нар. Ларго са труднодостъпни и се радвам, че благодарение на снимките на Никола Михов и упорството на арх. Кълева мога да видя интериора им. Примерно, нямах представа, че вътрешността на Министерски съвет е създадена да наподобява Рилския манастир:

Партийния дом е сградата, за която има най-много митове. От там се е осъществявала ръководната роля на Партията и това е снимка на голямата заседателна зала, в която са се провеждали конгресите и заседанията на БКП. Снимката е много ценна и защото предстои реконструкция на залата, за да се разширят седалките, за да могат да поберат наедрялите задници на представителите на народа:

Днес може да гледаме с пренебрежение и ненавист на този архитектурен стил и епоха, но се радвам да има такива проекти, които се стремят към нещо важно за мен – да се запамети миналото, за да се знае през какво сме преминали, най-малкото, за да оценим къде сме стигнали. Досегашните промени са доста хаотични и включват не само къртене с длето на фасадни фрески и взривяване, но и боядисване на кабинета на премиера със синя блажна боя (Костов), което по никакъв начин не се различава от облицоването на царския кабинет с талашит, по съветски образец, както е направил Георги Димитров. Да, има нужда от промяна, защото интериора и амосферата на тези сгради са подтискащи и пълни с тягостни асоциации, които, както гласи легендата, са накарали първия син премиер да тича гол и да обижда тези, които е вярвал, че подслушват кабинета му. Както е и видно от долните снимки от Партийния дом, Президентството и резиденция Бояна осъвременяването е доста наложително, ако желаем тези сгради да изпълняват представителни функции:

 

Лично на мен, малко по-сдържаният стил от 50-те и каменната облицовка ми допадат значително повече от мраморните изхвъляния на зрелия живковизъм.

Само за допълнение и сравнение слагам и няколко снимки на сгради, които ме впечатлиха, от други държави-участници в проекта:

На сайта има още снимки и информация, като аз ще чакам арх. Емата Кълева, Никола Михов екипа да публикуват максимално количество снимки и находки.

 

Категория: в картинки

10 коментара ↓

  • Хубаво ми е, когато хората коментират. Чета внимателно всеки коментар и отговарям, когато имам какво да кажа.

  • Andro на 23.05.2012г. в 12:15ч.

    „…за да оценим къде сме стигнали.“

    Не мога да кажа, че съм твърде очарован от соц.арфитектурата, но определено я преглъщам по-добре от съвременния мутробарок.

    Сякаш съм попаднал във вица за шотландеца, на който 10 пенса за автобус до гарата му се видели много и решил да тича една спирка след автобуса. На следващата спирка кондуктора с каменно изражение му отговорил: „До гарата е 20 пенса, господине. Вие тичате в обратна посока.“

    Ама да не се отплесвам много – интересен проект. Успех!

  • Све на 23.05.2012г. в 13:08ч.

    Много ценен проект наистина. А Никола е страхотен, чудя се какво стана с книгата му за паметниците на социалистическата архитектура.

  • Комитата на 24.05.2012г. в 19:05ч.

    Аз имам следния проблем с архитектурата от времето на тоталитаризма (това ми се струва най-подходящата дефиниция). Обикновено говорим за монументални, гигантски постройки и паметници, където идеологическата, политическата функция, доминира над архитектурната функция.

    Т.е. говорим за мастодонти, които нямат добра планировка и са неефективни като сгради – скъпа поддръжка, скъпо отопление, неефективно използване на пространството…

    Хубаво е човек да си пази миналото, за да си припомня непрекъснато историческия опит, но за нашата държава има следния проблем – твърде много минало има при нас, твърде много неща за пазене, а парите не са достатъчни.

    Ето например, емблематични будки за вестници от времето на тоталитаризма изчезват една след друга (някои от тях с интересна архитектура) без въобще някой да се замисли че сравнително евтино могат да се опазят и консервират (дори да се преместят, ако пречат), а гигантски мастодонти се чудиме какво да ги правим.

    Крайно време е да си подредим приоритетите – коя архитектура, кое наследство пазим? В София има страшно много сгради, строени преди 1944г (някои може би преди 1920г), с удивителна архитектура, с красота, която изисква само един основен ремонт. Но няма пари.

    Липсата на пари няма да изчезне и затова все някой ден трябва да решим какво да запазим, а какво да оставим да се срути при поредното голямо земетресение.

    В

  • Комитата на 24.05.2012г. в 19:11ч.

    И сега да си кажа дисклеймъра, че кой знае как ще бъда разбран: Далеч не всичко правено по време на тоталитаризма, трябва да бъде разрушено или оставено да се разруши. За някои неща ме боли, като например за комплекса „Феята“-„Ропотамо“ на кръстовището на „Цариградско шосе“ и „алея Яворов“, които бяха нещо наистина прекрасно и заслужаващо да се запази за поколенията…

    Но пари нямаме достатъчно (видя се за последния четвърт век че голяма промяна няма да настъпи във финансово изражение) и ще трябва да редим приоритети. От това няма как да се избяга.

  • Гогева на 29.05.2012г. в 11:40ч.

    Работя по тема, която Вие сте коментирали. Ще бъда благодарна, ако се свържете с мен?

  • petrov на 30.05.2012г. в 01:01ч.

    Преди няколко години имаше документално филмче за Партийния Дом, на В. Андреев, от БъръФилм (които продължават да работят, макар сайтът им да е занемарен)

  • Radka на 02.06.2012г. в 10:07ч.

    За мен е много интересно да видя тези снимки, честно казано, никога не съм виждала снимки на министерския съвет отвътре и не знаех, че прилича на Рилския манастир. Що се отнася до архитектурата по времето на тоталитаризма, за мен тя е еднотипна. Всички културни домове, построени по онова време са почти еднакви. Гарите – абсолютно еднакви – дали ще слезеш на гара Варна или Бургас, все тая – пълна прилика. Същото се отнася и до общините и други обществени сгради. Лошото е, че наложиха стандарт и върху частните сгради – всички строени по онова време къщи са като близнаци отвън и отвътре.

  • Деси Хаак на 02.06.2012г. в 16:36ч.

    В момента живея на 2 мин от Карл Макрс Алея в Берин, където социализма живее и диша витално. Голяма част от жилищните сгради от онова време са със статут на културни паметници и точно в момента им правят ремонти.
    Красотата на този огромен космополитен град идва от многоогбразието и грижата, скоято то се обгрижва и предава на поколенията. Вероятно берлинчани са научили колко е важно да се пази архитектурата и културните следи, за които свидетелства, след като им се е наложило да строят града си от руини. Ние имаме богата история, и често се взираме в миналото, но никога не сме преминавали през необходимостта гражданите да вдигнат със собствени, частни сили столицата ни отново. Дано не ни се и случва. Все пак липсата на точно този опит не е оправдание да живеем като еднодневки. Всичко вчерашно да се руши, и да се замества с актуалното, което утре вече ще принадлежи на вчера. Да уважаваме миналото, което живее в тези сгради, значи да уважаваме и да приемаме собствените си корени. Рушенето и необмисленото преустройство са израз на национални комплекси и човешка недораслост. Не е хубаво. По добре да пазим, да реставрираме и ценим и един ден да се радваме, че сме културно богата нация, която гледа света открито в очите, защото познава, приема и уважава себе си.

  • Христо на 17.06.2012г. в 19:58ч.

    Проекта е много добро начинание, за съжаление не успяхме да си опазим мавзолея, а той беше уникален. Тези който убиха част от историята ни не могат с нищо да изкупят вината си.
    Снимките са много интересни това не може да го види обикновения човек на чиито гръб е построено.

  • Наташа Иванова на 18.06.2012г. в 08:54ч.

    Абсолютно за този проект и неговото развитие съм. Признак на развитието на дадено общество е да пази историята си, независимо дали е добра или не.

    Неслучайно диктаторите започват именно с това – да променят и изтриват историята на предхождащите. Затова и паметниците в Пловдив и в София пред НДК трябва да останат – дори и да не ни харесва това е нашата история.

Коментирайте, моля:

Моля, пишете на кирилица! В противен случай, коментарът няма да бъде получен.
Нямате настроена кирилица?   |   Помощ за настройка