трънки и блогинки

Коледният дух

Написано на: 22.12.2006 · 8 коментара

Преди малко, в книжарницата, пред мен беше една циганка с две деца. С разцентрован поглед, подпирайки се на щанда, тя сложи пет лева и каза: „Две „Кале“-та, моля“. Продавачката се намуси, извади две тубички лепило, и сърдито ѝ каза: „На ви, да се надишате“.

Циганката и децата излязоха, а продавачката с мрачен глас каза: „Майка е! Как не я е срам!? Аз обикновено не им давам, ама сега нали е Коледа…“

Категория: дневни · истории

8 коментара ↓

  • Хубаво ми е, когато хората коментират. Чета внимателно всеки коментар и отговарям, когато имам какво да кажа.

  • blue на 22.12.2006г. в 13:49ч.

    що за празник :(

  • Милен на 22.12.2006г. в 15:32ч.

    Ако отида в Аптеката дали ще ми дадат транквиланти без рецепта :) …нали е Коледа!

  • иво на 22.12.2006г. в 16:12ч.

    Ако беше виц щеше да е адски смешно. То и иначе е някак смешно, но не чак толкова, заради децата….

  • Георги Чорбаджийски на 23.12.2006г. в 23:46ч.

    хахаха, яко++ фън :) Да живее коледният дух.

  • lyd на 24.12.2006г. в 18:24ч.

    ами аз го прочетох на детето и се смяхме. колкото и да е тъжно, си беше и смешно … като всички истински неща

  • itilien на 26.12.2006г. в 21:03ч.

    Човешката простотия край няма!

  • blue на 26.12.2006г. в 21:23ч.

    *поклаща глава*
    не, не разбирам какво смешно има …

  • Вени Марковски на 28.12.2006г. в 16:28ч.

    Хм… Да, доста тъжна история…