трънки и блогинки

Оглеждайки интериора на мезонета, жената си помисли: “Това не е място за всеки ден. Това не е място за живеене”. Приглушената светлина, изчистената мека мебелировка, липсата на ежедневни предмети и свободното пространство подсказваха за някакво друго предназначение на това помещение. Тогава нейният домакин ѝ показа другата част – спалнята.

Всичко в нея бе направено с една цел. От мекия килим, в който потънаха стъпките, през климатика, който поддържаше постоянно много топло, до широкото и твърдо точно колкото трябва легло, поставено в самия ѝ център. Всичко бе създадено да се чувства естествено и удобно гола и дрехите почти сами паднаха от нея. Очарована и леко смутена от себе си тя се опита да обясни постъпката си като изрази възхищението си от обстановката.

Домакинът се усмихна и събличайки се бавно ѝ разказа: “Моята приятелка го сънува. Събуди се една сутрин и с прекрасния ѝ заразен ентусиазъм го описа до най-малкия детайл. Решихме, че ще превърнем съня ѝ в действителност. Дълги месеци рисувахме, планирахме, търсихме материали, организирахме ремонта и най-накрая го завършихме. След като бе готово се затворихме само двамата с моята любима. В продължение на две седмици не излизахме и се отдадохме изцяло един на друг. Прекарахме тези дни в наслада, доставяйки си удоволствие по всевъзможни начини. Така създадохме този мезонет, като мястото на нашата любов.”

Почувствала неудобство от голотата си, жената попита неловко:
– Какво се случи с тази жена, която така много си обичал?
– Нищо – отговори мъжът – в командировка е.