трънки и блогинки

Кенефни истории

Написано на: 08.03.2007 · Няма коментари

От писмо на свещеник до ктиторите:
„Пиша вам, по повод божия дом, намиращ се от лявата страна на гостилницата на пътя, излизащ на запад от нашия град. Този скромен параклис въздигнат бе благодарение на любовта ви към Бога и сново той има нужда от вашето благодеяние. Храмът има нужда от средства, които да послужат за неговото осветление, но осветление не само заради отличение, а поради защото от дясната страна на гостилницата се намира клозет и людете, бързайки от нужда, се често бъркат в тъмното.“
*
Един млад и бледен студент по право дотолкова бил отдаден на „изкуството на доброто и справедливото“, че съвсем не можел да се откъсне от книгите. Неговата страст били углавните деяния и той вярвал в правото на възмездие и в справедливите наказания, предвидени в наказателния кодекс. Увлечен в четене, той се оказал с книгата за престъпленията и наказанията в тоалетната, когато повече му трябвала тоалетна хартия. Огледал се, повъртял се, пък му посегнал.
*
 – Дефекацията има много личностни и социални измерения – обясняваше професора – Успешното отработване на екскрементите е главна предпоставка за създаването и оцеляването на всяка цивилизация. Но при все, че се считаме за напреднали, не са много учените, осмелили се да изследват това табу. Ние предпочитаме да не мислим, да не говорим и да се правим, че тази дейност не съществува. Ето като колегата! Моля, стига сте зяпали сервитьорката, а я помолете за сметката. Само да разбера кой напъха последната ми студия в тоалетната, та ми прокапа аудиторията!

Категория: истории