Храните ли се сами?
Когато съм излизал за обяд, не съм виждал много хора, които се хранят сами. За вечеря въобще не мога да се сетя. Храненето и ходенето на кино са социални занятия, които човек може да върши сам, но повечето се стремят да са с някой. Затова ми е любопитно колко от вас се чувстват добре, спокойно (най-накрая избрах комфортно) да се хранят сами и ако искате да си кажете – мисля, че не само на мен ще е интересно да науча:
Тъй като не мога да допусна какви са възможните отговори, отново съм оставил само да/не отговори, а за по-подробна аргументация може да ползвате коментарите.
Феникс – remixed (2)
Франки Фърбо, който създаде първите ремикси на серията с Феникс, ми изпрати още два негови колажа като филмов герой. Ето ги за почитателите на злощастната мечка:
Телефонът за чувствителните мъже
Проклетият телефон от комикса без картинки си почива напоследък, но ето едно негово интимно откровение, когато си общува с потребителя за чувствителните мъже:
Потр> Жените харесвали, чувствителните мъже… Но кои мъже са чувствителни?
Тел> Тези, които не само не разбират жените, но искат те самите да бъдат разбрани.
Jesus camp
„Неудобната истина“, може би, справедливо бе отличен с Оскар за документален филм, но май повече заради социалното влияние на филма, а не толкова за качествата му. Ал Гор убеждава по типично американски начин, който мен леко ме дразни, но се надявам да е ефективен. Jesus camp бе един от другите номинирани и той ми направи по-силно впечатление. Филмът разказва за дейността на евангелистките пастори, които проповядват сред малки (10-16г.) деца и показва методи за приобщаване и възпитаване в религиозни ценности, които голяма част от нас биха счели за крайни. Примерите и случките са много и ме удивиха неведнъж. Може би добър пример за крайностите е билборда на който пише: „Meet me at my house Sunday, after the game. God“. Мисля, че ще ви е много интересен и ви го препоръчвам.
31 коментара ↓
Хубаво ми е, когато хората коментират. Чета внимателно всеки коментар и отговарям, когато имам какво да кажа.
Владо Георгиев на 13.03.2007г. в 18:49ч.
За анкетата: отговорих с Да, но яденето навън сам ми се случва чат-пат на обяд (когато всички колеги са заети, а и жена ми няма възможност да ми прави компания) или когато съм сам в командировка на място някъде из Щатите или Канада, където не познавам никого… И тъй като съм бил в доста подобни ситуации, се чувствам комфортно – а и от моя страна не почвам вътрешно да лепя етикети на хора, които виждам сами на масата за вечеря в някой ресторант :-)
За Jesus Camp: на мен пък този билборд ми се вижда напълно нормален. За мен Бог не се крие само сред благовонията на свещите по време на църковна служба с песнопения, а е с нас всяка минута от всеки ден и не трябва да правим нищо особено, специално или мистично за да се намерим в Неговото присъствие. И честно да си кажа, гледната ми точка си беше такава и още като живеех в България – и не мисля, че обстановката в USA ме е променила чак толкова много ;-).
cx на 13.03.2007г. в 19:21ч.
То комфортно, ама като не си с приятел няма кой да ти каже ако нещо си се оклепал – имаш омазано на бузата и т.н… голям срам ;)
Лъчо на 13.03.2007г. в 19:26ч.
Принципно предпочитам да се храня сам, независимо дали е навън или у дома. Нямам идея защо, навярно защото в семейството ми никога не е имало традиция да се храниме заедно. А и много хора се хранят неприлично и издават разни странни звуци по-типични за някои персонажи от „Междузвездни войни“ или „Пришалецът“, а аз съм твърде гнуслив и държа на обноските… Съответно не ми се нравят тия хора… И така.
IZaNaMI на 13.03.2007г. в 19:40ч.
По мои наблюдения мъжете обядват по-често сами.
Аз честно казано не се чувствам некомфортно ако ям сама, но предпочитам приятна компания. :)
Антония на 13.03.2007г. в 20:12ч.
Редовно обядвам сама по заведенията. Това е времето ми за почивка в средата на деня, за отпускане. Ако съм с компания – трябва да обръщам някому внимание, а честно казано това си е затормозяващо понякога. За вечеря обаче предпочитам да не съм сама. А на кино ходя само с мъж ми :-)
Бтв в момента съм в една чайна и съм сама :-)
manul на 13.03.2007г. в 20:57ч.
Ще потърся филма, защото темата ми е интересна. Преди 2г (ако не се лъжа) имаше интересен материал във Vanity Fair от Craig Unger, озаглавен The Rapture или нещо такова. Много са зле другарите в us&a – комунизма ряпа да яде – и хич не е добро за тях, ама като са решили … :)
пейо на 13.03.2007г. в 21:01ч.
@ Владо Георгиев
Тази теза по смътни спомени е била присъща още на богомилите, но не е в това въпроса. По-скоро е в използването на техники с доказано действие по отношение на неоформени характери.
@ Антония
Да пиеш един бостънски (tea party) чай и за мен :-)
Keit на 13.03.2007г. в 21:04ч.
Повечето пъти предпочитам да съм сама на обяд. Не съм се замисляла, че на някого може да му е некомфортно. Още повече, че след обяда обичам да се поразходя малко, а ако съм с някого, трябва да се съобразявам.
Bashev на 13.03.2007г. в 21:07ч.
Обядвам сам много често, налага се да ям от време на време :) Когато бързам държа да хапна сам и в същото време да не се бавя с изчакването на компанията.
В общия случай предпочитам да има някой с мен докато обядвам, най-малкото защото това е една съществена част от времето ми в която мога да бъда с различни хора и да си говорим за различни от ежедневните неща, с които се сблъсквам.
Владо Георгиев на 13.03.2007г. в 21:13ч.
@пейо: Те характерите на всички деца са неоформени… И оформянето им зависи най-вече от родителите – например изборът дали да пратиш децата си на Jesus Camp или не е техен.
Но моите лични разбирания са че brain-washing е малко крив термин. От самият теб зависи дали ще приемеш дадени неща или не.
Иначе като гледам статистиката, май много от нас се чувстваме комфортно, когато ядем сами :-).
пейо на 13.03.2007г. в 21:22ч.
@ Владо
Не съм потготвен да го водя този спор, но не едно от показаните неща във филма ме стреснаха. Възможно и да е добра манипулация, но е и възможно да са истина. Въпреки това – инстинктивната ми реакция е силно негативна. Гледай и ти филма и ще ми е интересно да чуя и твоето мнение.
madlen на 13.03.2007г. в 21:32ч.
в нашето семейство също никога не са се ценяли ‘общите обяди и вечери’, затова може би и аз предпочитам собствената си компания в това време от деня.
като в онзи стар виц за английския благородник запълнил тефтера със срещи, а срещу пет часа следобед бил написал „среща със себе си“. мисля че има и вариант, в който го питат „а кога, сър, имате среща със себе си при толкова много ангажименти?“. ;}
p.s. пейо, вече знаеш къде е предпочинато място за обяд (а и понякога вечеря).:}
Владо Георгиев на 13.03.2007г. в 21:35ч.
@пейо: Аз изобщо не искам да започвам спор – просто представям друга гледна точка :-). Ще видя откъде ще мога да намеря да гледам филма (дано да го има в кварталната видеотека) и ще понапиша за това как аз виждам нещата.
пейо на 13.03.2007г. в 21:39ч.
@ madlen
Мисля, че типът ангажимент „среща със себе си“ ми е (поне) дневния момент на дзен, благодаря. :)))
А за ресторанта – да, разбрах къде, но още не съм разбрал защо.
madlen на 13.03.2007г. в 22:00ч.
защото само той ме успокоявал. (така се говори ;}).
Филип на 13.03.2007г. в 23:04ч.
Аз се чувствам некомфортно ако трябва да седя сам. Дали е защото семейните вечери винаги са били специални, или защото не е нормално сам човек да седи в ресторант, не зная. Но ако говорим за закусвални, там е ок да си сам. Иначе е странно, за кино също.
LeeAnn на 14.03.2007г. в 07:04ч.
Не ми пречи да се храня сама, но чак да ми е „конфортно“ не бих казала. Предпочитам да имам компания, която обаче да не отнема уюта и комфорта. Чудесно е да се храниш с приятен човек. Честно казано, пред алтернативата да се храня сама на обяд /вечерите са за семейството, това си е ясно ;)/ или заобиколена от шумни непознати, по-скоро бих избрала да не ям изобщо. :)
Lemon на 14.03.2007г. в 08:37ч.
Ето го и моят аргумент защо кликнах на НЕ. Може би защото у нас винаги цялото семейство яде заедно, може би защото немците са ми смешни как сядат в ресторант сами и отварят книга/вестник и си ядат самички, но не го одобрявам и ми е неприятно. А за кино пък да не говорим – ако е смешен филмът имам чувството, че сама се смея (защото не познавам никого), а ако ми се доплаче – сама да си плача, хм за тази цел не е нужно да съм на кино. Такива ми ти работи.
gogo на 14.03.2007г. в 10:17ч.
не мога да ям сам в ресторант.
мога да пия кафе, да чета книга в някое кафене в моята собствена компания.
Но не мога да ям сам.
Предпочитам да пропусна този момент, когато моят собствен глас поръчва нещо, после казва “благодаря”, разменя баналните формални шеги с жената, която сервира и после самотно тракащите по чинията ръце… и мазната ми самотна уста, която избърсвам със салфетка, въртейки очи да видя кои са другите същества по масите.
този момент…не.
k'vo ti puka на 14.03.2007г. в 11:25ч.
Ъъъ, Пейо, какво точно те подразни в начина на представяне на Ал Гор? И между другото Inconvenient Truth е в пъти по-стойностен от Jesus Camp. Дори да третират различни теми.
zlatkata на 14.03.2007г. в 11:48ч.
Пейо, ти си невероятен! Караш ме да се заливам от смях с мечока и с телефона:)) Фен съм,да знаеш:))
А за филмите..по принцип май не гледам документално кино..все пак съм само повърхностна блондинка..но никога не е късно да опитам де:)
И по принцип се храня сама определено,ама ако имам време за хранене…обичайно карам на фотосинтеза,освен ако Fenia не е на диета и ме е измъкнала да ме нахрани,тогава ми е много готино:))
nedman на 14.03.2007г. в 13:42ч.
@Пейо: за Jesus Camp – примера, който си подбрал не е много удачен, защото той всъщност представлява по мое мнение една много добра и креативна реклама.
пейо на 14.03.2007г. в 15:19ч.
Мен лично досегашните резултати от анкетата ме учудват. Може би трябваше да попитам не дали се чувствате комфорно, а дали и го правите?
А от коментарите досега ми се натрапва обобщението, че това дали ви е удобно да се храните сами зависи от навиците в семейството?
@ k’vo ti puka
Детайли са. Скорост, интонация, начини на онагледяване. Не казвам, че са лоши, но вредят на искреността.
LeeAnn на 15.03.2007г. в 16:27ч.
Пейо, според мен, освен от семейната традиция и възпитанието, много зависи и от характера на човека. И гледам, че резултата започва да се изравнява, което какво значи… и аз не знам. ти кажи ;)
Xpucu на 15.03.2007г. в 16:40ч.
Съдейки по себе си навиците в семейството оказват влияние. Вкъщи никога не ми се е случва да хапвам сама. Изключения са били случаите когато съм сама вкъщи. Но имало ли е някого друг дори да не хапва с мен, ще седне да ми прави компания или обратно ако той хапва, аз ще му правя компания.
Изключително ми е некомфортно да седя самичка в заведение, кафене, дори закусвалня. И когато ми се налага си намирам списание или нещо друго за четене.
LeeAnn на 15.03.2007г. в 22:25ч.
А дали полът оказва значение? Жените да НЕ обичат да се хранят сами, а на мъжете да им е все едно?
Пейо, аз всъщност не разбрах, комфортно ли се чувстваш , когато се храниш сам?
Keit на 16.03.2007г. в 12:25ч.
@Philip
А аз не разбрах защо „не е нормално сам човек да седи в ресторант“?
Силвина Георгиева на 17.03.2007г. в 02:13ч.
Мога да се храня и да ходя на кино и сама, и с компания. През седмицата обикновено ям сама и не виждам нещо ненормално в това. Еднакво комфортни са ми и двете, но зависи в какво настроение съм в момента – през седмицата обикновено искам да си почивам по обяд и да ям на спокойствие, докато през почивните дни – да се видя с хора, за които не съм имала време от работа.
Винаги ми е било странно това, че на храненето навън и на ходенето на кино се придава такова значение. Едното е просто консумация на храна, а другото – седене на стол и гледане в екран. За да се осъществят, не са задължително необходими други хора. Така че, какво значение има това дали човек е сам или не?
пейо на 18.03.2007г. в 23:30ч.
@ LeeAnn
Може би най-точния отговор е, че не ми пречи. Доста често искам да ям супа или нещо топло и готвено и това е най-добрия начин да го получа, така че не ме смущава.
LeeAnn на 19.03.2007г. в 10:04ч.
ммда, точно като мен :)
tanya на 20.03.2007г. в 12:01ч.
За храненето сам, и аз също веднага ‘кликнах’, че ми е комфортно, но си мисля, че наистина трябваше да ни питаш коло често хората го правят… защото сигурно ми се е случвало максимум 3-4 пъти. И то само защото го препочитам пред яденето на крак или неяденето изобщо…Хич не съм съгласна със Силвина: и храненето и гледането на кино са много приятни неща и се обогатяват, когато са съпроводени с приятно междучовешко общуване…
За „Неудобната истина“ съм съгласна… Страхотно много се възхищавам на ефекта, който произведе този филм. Абслютно нищо друго на света не можеше да създаде този повсеместен „ауеърнес,“ които създаде „Истината.“ Аз съм от хората, които от години тихо си делят боклука и пазаруват с платнени торбички и затова истински се радвам и приветствам и Оскар и други награди да му дадат….Но и аз леко се дразня на ‘американизма’ в подхода и не ми допада тази част … не мога да го формулирам достатъчно добре, но наистина нещо в мен се бунтува срещу този менторски тон, това отношение аз-знам-повече-от-теб и т.н. И в тази връзка намирам, че има общо с методите на възпитаване на ценности и ще го намеря и ще го гледам този jesus camp!