трънки и блогинки

Проверка за майсторство

Написано на: 10.04.2007 · 10 коментара

Никой не трябва да бъде обявяван за майстор, ако не може да си говори с хората. С този извод и със светнали обувки си тръгнах от майстора-ваксаджия, който си беше разпънал установката тази събота пред джамията на Джумаята.

Аз само бях погледнал връзките, които продаваше, но той успя да ми хване погледа и ме извика при него. Много бързо ме убеди, че точно боядисване на обувки ми трябва („може ли такова хубаво момче, пък обувките така“) и докато се усетя вече сипваше боя и ми обясняваше защо няма млади хора в неговата професия. Разказа и как всички са излезли да се разходят с новите си дрехи за Великден, ама при него повече турци се спирали, защото по-сербезлии били, как щял да си продава апартамента с три тераси и две спални, защото искал да е в къща, близо до земята и още какво ли не. Не ме остави да скучая за секунда. Най-накрая извади и една четка за рисуване за да довърши, огледа обувките и каза, че е доволен.

Истина, че ме удари в цената, защото не се бях пазарил предварително, но пък ми даде връзките безплатно и ме накара да си тръгна усмихнат. А точно по-това, че клиентите си тръгват усмихнати си личи майстора.

Категория: дневни

10 коментара ↓

  • Хубаво ми е, когато хората коментират. Чета внимателно всеки коментар и отговарям, когато имам какво да кажа.

  • кольо на 10.04.2007г. в 16:12ч.

    Миналата седмица гледам брат ми с едни готни черни обувки, свежи, лъщят – разкош! Викам му „ей, честито, много са яки!“, а той отговаря „а, тия са стари, ама един ваксаджия ги мина отгоре“. Ще го питам, нищо чудно да е бил същия от Джумаята. :)

  • Вени Г. на 10.04.2007г. в 19:42ч.

    Евала! За коментара за мен, де :-) Прав си, крайно време е да схвана :-)

  • Све на 10.04.2007г. в 21:45ч.

    Много хубава случка. Само ме е страх дали точно този тип майстори не намаляват в днешно време. Затова и аз обичам като си ида в Търново да посетя „шекерджийницата“ на Самоводска чаршия. Едно кафе правят с един пръст утайка…ама ти топли душата дълго време :)

  • пейо на 10.04.2007г. в 22:04ч.

    @ Кольо
    Не ваксаджии, ми джамджии!

    @ Вени Г.
    Дано, дано…

    @ Све
    Любима ми е и на мен! С малките столчета и масички, халвата и локумите. Жалко, че не пия кафе, но обичам да си зареждам за унас и за подаръци.

  • tanya на 11.04.2007г. в 12:46ч.

    много яко:)
    напомни ми Орхан Памук, чиято ‘Черна книга’ чета в момента:)

  • larry на 11.04.2007г. в 16:19ч.

    Ехх Пловдив… Ако бях малко по-сантиментално настроен щях да кажа, че сърцето ми остана там още преди години. Но не заради красивите жени, а заради онази неуловима атмосфера на град с история. Заради невероятните мелби с имена „Усмивката на Бодлер“ и „Тинтири-Минтири“ на кафе „Стената“, заради култовата кръчма „Трабанта“, в която клиентелата, по разкази на очевидци не е мръднала от 7-8 години, заради „копчетата“ и амфито… ех спомени.. Но думата ми идеше за друго – за бръснарницата на автогара Юг, където бръснар-арабин можеше да излекува и най-злостния махмурлук с масажи на лицето, топли кърпи и всичките познати ни от филмите салтанати, плюс самото бръснене с бръснач, направо ще скоча до там за да проверя дали го има още :)

  • zlatkata на 11.04.2007г. в 19:05ч.

    прилича ми на онова което беше писал за пазара и лелките и чичковците там:)) аз пък не го видях ваксаджията..ама се заплесвах с други работи:))

  • накольобрата на 11.04.2007г. в 20:53ч.

    Същата случка – друг майстор :)) Разпъва работилничката си на автогара „Юг“ . Приближих се да го снимам, а си тръгнах с нови връзки и разкошни чепици:))
    Крачих усмихнат! „Хубавото момче“ се бе превърнал в изискан джентълмен : ))

  • Albinos на 13.04.2007г. в 12:23ч.

    Много хубаво разказана случка. Честно да си призная никога не съм ходил при ваксаджия за да ми боядисва обувките, обикновено ги минавам с мазната гъбичка (забравих как се наричаше) и тръгвам. В София не съм забелязал ваксаджии, преди мисля че имаше срещу храма Св. Неделя на пиацата, но от много време няма такива хора:)

  • Иван Стефанов на 13.04.2007г. в 13:33ч.

    И аз никога не съм ходил на ваксадижия, но след този пост трябва да пробвам. Изживяването ще си струва няколкото левчета, дадени за лъснати обувки.