трънки и блогинки

Много от стихотворенията на Вазов съдържат оценъчни елементи, които упорито не искаме да видим. Тези оценки противоречат на наложеното тълкуване на историческите събития от 1876-та година и всички изказващи мнение, предпочитат да ги игнорират или да се позоват строго избирателно на мнението на Иван Вазов, без да дават отговор или обяснение на оценките му. А тези оценки въобще не са само положителни, що се отнася до Априлското въстание, което е безспорния връх в нашето национално-освободително движение. Днес направих тази снимка в музея на връх Шипка и може да прочетете как почва стихотворението за Кочо и защитниците на Перущица, където двояката оценка на Вазов е изказана най-ясно:

Защо е мрачно движението? Защо е падение? Какъв е този срам, за който се говори? Голяма част от падението и срама Вазов преписва на събитията в Батак и то не заради клането, което безспорно се е състояло там, а заради поведението на разбутувалото се население. Най-ясно оценката за Батак е дадена в 1876 от „Епопея на забравените“:

Батак се предаде, уви, пълзишком,

а също така и в началото на „Опълченците на Шипка“:

Беласица стара и новий Батак
в миналото наше фърлят своя мрак;

Фактът, че жителите на Батак са се уплашили и предали без бой, кара Вазов да окачестви постъпката им като срамно и мрачно петно в миналото ни и да подържа тази теза във всичките си произведения и в последващите си разговори с проф. Шишманов.

Аз по никакъв начин не искам да се съгласявам или отричам мнението на Вазов. Всъщност, много от въстаналите градове са постъпили като Батак, но не ги е сполетяла съдбата му и основната причина е, че в Батак са били башибозушки отреди, а не редовната армия, която се е държала доста по-държавнически. Башибозуците са били чиста проба бандити, които са се възползвали от упадащата власт на разпадащата се империя и лично моето мнение е тяхните безчинства са по-скоро следствие от липсата на власт, а не поради волята на управляващите.

Не само Батак се предава. Преди да се предадат жителите на Батак безуспешно се опитват да се откупят, но тъй като башибозуците живеят от грабеж и имат възможността да вземат всичко безнаказано – решават да избият и заграбят всичко, което могат. Батак постъпва подобно на Копривщица, Брацигово и Бяла Черква, срещу които, обаче, има редовна армия и предводителите ѝ се задоволяват с откупа и наказване на замесените в бунта. Батак е нямал тяхния късмет, отчасти и защото, както пише Захари Стоянов, той се е намирал „вдън гори тилилейски“ и само с катъри се е стигало до него.

Но има едно друго селище – Перущица, срещу което също са пратени башибозуци, но то не се предава и жителите му водят битка до последно. В резултат на тази битка Перущица е изцяло разрушена и опожарена, но оценката на Вазов е съвсем различна от тази за Батак:

Перущице бедна, гнездо на герои,
слава! Вечна слава на чедата твои,
на твоята пепел и на твоя гроб,
дето храбро падна въстаналий роб!
Слава теб, че ти се удържа до крайност
и бори се в пушек, и падна със сяйност.

Написах това само като още един пример и доказателство как политиката променя историята и как историческите събития се употребяват и се омърсява паметта на загиналите за жалки политически изгоди. Но все пак, след тези истории за кланета на българи, ето как завършва разказа на Вазов за жестокостите в “Батак“:

Тогаз лошо време и за тях наста:
клахме ги и ние, както те ни клаха;

Историята е шарена, интересна и много повече от приповдигнатата боза, която се опитват да ни поднесат политиците.