трънки и блогинки

Какво е акт на психическо насилие?

Написано на: 08.05.2007 · 31 коментара

Домашното насилие е явление, за което не се говори публично. А според различни организации, занимаващи се с проблема, в значима част (данните варират от 20 до 45%) от българските семейства е имало актове на физическо насилие. Това включва домовете на заможни семейства, на хора с образование и обществено положение и няма начин да се определи като явление, характерно само за една обществена група. Законът за защита срещу домашното насилие разумно дефинира като такова „всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие“, както и „принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот“.

Първата асоциация за домашно насилие е физическото насилие, то аз мисля, че с право са включени и актовете на психическо насилие, защото то може да нанесе значително по-трайни и дълбоки вреди. В разговори по темата, познати жени са ми казвали, че границата, която никога не трябва да бъде прекрачвана, е първият шамар. Тъй като насилието обикновено само градира, това е ясна граница, която всеки може лесно да забележи и да разбере, че е нужна промяна. Хората, обаче, са различни в методите и много често ползват психически методи за насилие. Но какво е психическо насилие? Кой е психическия еквивалент на първия шамар, който знак жертвата може ясно да констатира? За кои прояви на насилие е оправдано налагането на предвидените в чл. 5 на закона мерки като забраната да приближава другия или отстраняването му жилището?

Когато зададох този въпрос на човека, от който съм научил изключително много за домашното насилие, той не можа да ми даде категоричен отговор. Неговото мнение е, че публичното унижаване на партньора е такъв сигурен знак и аз бих се съгласил, че то е такъв индикатор. Не съм, обаче, сигурен, че постановяването на използване на държавната принуда срещу подобен акт би се приело като справедливо. Затова ще ми е много интересно да науча вашето мнение, ако имате позиция или отговор на този въпрос.

Допълнение: Лидия е изложила позицията си и дава голяма част от своите отговори по темата.

Категория: всякакви

31 коментара ↓

  • Хубаво ми е, когато хората коментират. Чета внимателно всеки коментар и отговарям, когато имам какво да кажа.

  • Владо на 08.05.2007г. в 15:26ч.

    Ако си спомниш да “Да обичаш на инат”…
    Махай се! Махай се!…. Къде отиваш бе!

    Не съм сигурен, че логичното и рационалното в действията на държавата може да дадат желания ефект в такива подчертано емоционални и ирационални ситуации. Поне не и в много от случаите.
    Назначаването на психологически събеседвания, които да дефинират проблема (и за двете страни) може би е по-доброто решение като първа мярка. Най-малкото биха показали на потърпевшата страна възможността да предприеме самостоятелно необходимите действия, тъй като явно сама не го осъзнава.

  • пейо на 08.05.2007г. в 15:38ч.

    @ Владо
    Решенията зависят от случаите и не може да се препоръчва общ алгоритъм. И терапията е предвидена мярка, но въпросът ми не е за послествията, а за индикатора.

  • zlatkata на 08.05.2007г. в 16:06ч.

    Човешкия мозък,особенно болния е факир като трябва да си измисли как да тормози друг такъв.Аз пък съм била свидетел на много случаи.И няма определено решение -както казва Пейо няма общо правило.Може би за физическото някакси е прието че катализатор може да е първия шамар,но със същия успех може да бъде и първото сексуално извращение..тва е много болна тема.Даже не можете да си представите колко много слаби хора живеят с насилието и са принудени да го приемат като част от ежедневието си заради единия хляб,или заради едно „Добро утро“…
    Трябва да има все пак някаква дефиниция за праг на психическо домашно насилие,може би е добре да се почерпи опит от по-мъдри нации.

  • illa на 08.05.2007г. в 21:24ч.

    Пейо, а срещу кой акт държавната принуда (както ти се изразяваш) би се приела като справедлива? И от кого трябва да се приеме като справедлива? От насилника или от жертвата, или от сеирджиите?
    Нали разбираш, че жертвата си остава жертва, защото тя трябва да докаже както факта, че съществува действие, възприемано от нея като психическо насилие, така и факта, че тя го е възприела като психическо насилие. Не си мислиш, че заявяването пред компетентните органи, че някой е бил подложен на психическо насилие, означава автоматично прилагане на държавна принуда, нали?
    От друга страна, скептицизмът има основание – истинските жертви често се срамуват да заявят; докато е възможно тъкмо заявяването да се окаже в крайна сметка истинско психическо насилие. Затова тия неща подлежат на доказване. Което пък отказва жертвите от заявяване. И т.н. Омагьосан кръг.
    Но: няма обективен критерий за това, кое действие е психическо насилие. И така трябва да бъде. Обективно е само възприемането(sic!) на дадено действие като психическо насилие.

  • zlatkata на 08.05.2007г. в 21:39ч.

    Имаше един глупав филм,не му помня нито името една жена съдеше гаджето си,който е пластичен хирург че след катастрофа и е променил лицето както на него му харесва,а не я е попитал дали е съгласна…в България скоро няма да чуем или прочетем за някой или някоя който е осъден заради психически тозмоз със сигурност.Ние българите все пак не бива да забравяме че сме светлинни години след народите които си прилагат законите и най-вече вярват в правото на избор.Националното ни самоОсъзнание не е такова,ние знаем че е най право бой,е… и сръбска музика..Нека пак дойде някоя оффца да обяснява че не е имало баташко клане и не е имало турско робство…ох отплеснах се.Съжалявам.

  • lyd на 08.05.2007г. в 23:00ч.

    среща се ужасно често в ужасно много форми

  • Георги на 09.05.2007г. в 01:17ч.

    @zlatkata, предполагам визираш (х)американското правораздаване. Там тъпия янки се подглъзне в банята и осъди компанията дето е произвела плочките му, после майсторите дето са му ги сложили и т.н. Това не е никакво правосъдие. Това е една система базирана на прецеденти за да могат да се изхранват хилядите хора изкарващи си хляба с „правораздаване“. Може би защото повечето им работи са си наред, та си уплътняват времето.

    А колкото до България… Не че трябва да пренебрегваме домашното насилие, но айде първо да вкараме убийците/крадците по затворите, пък после да мислим за това.

    И още нещо. Спомняте ли си Сашка Васева като беше на гости в Шоуто на Слави и пищеше че мъжа ѝ я отупвал… Наскоро пак се появи с мазната си усмивка и обясняваше как са се събрали отново, по нейна инициатива. Съдилищата не трябва да хабят ресурси за да решават проблемите на такива патки…

  • пейо на 09.05.2007г. в 01:41ч.

    @ zlatkata
    Първият шамар е първо явно проявление, първи знак, който няма как жертвата да не усети.

    @ illa
    Жертвата престава в голяма степен да е такава в момента, когато осъзнае какво ѝ се случва и предприеме първата стъпка срещу случващото ѝ се. Разбира се, общ, обективен критерий никога не може да има. За това и разпоредбите на законите се тълкуват и прилагат спрямо всеки конкретен случай от мислещи и опитни хора, а не се прилагат машинално.

    Въпросът ми е по-скоро за личната преценка, за лично мнение или опит какво трябва да е социално неприемливо поведение, което да оправдава тези санкции. Така по-ясно ли е?

  • k'vo ti puka на 09.05.2007г. в 06:13ч.

    Дойде ред да изкажа и аз моето (полу)компетентно мнение. Домашното насилие не се случва рязко, непровокирано, непредшествано от дълго неразбирателство. Партньорът в низгодно положение(предполагаемата жертва) има време да разсъди дали връзката има смисъл и дали ще ескалира в негативна посока. Домашното насилие е естествен продукт на слаб контрол(пердни дялове на мозъка) и на тъпата човешка инертност, която дори при видими принзаци на неизгодни взаимоотношения не позволява на хората да взимат независими и пълноценни за себеси решения.
    Това кара например жени които са малтретирани жестоко от съпрузите си да се връщат при тях дори осъзнали, че това може да е гибелно за тях(реално има смъртни случаи резултат от домашно насилие).
    Най накрая, това е толкова сложно за дефиниране, че рамките в които се опитваш да го вкараш, Пейо, просто не могат да съществуват. Тая адвокатска стратегия ми прилича на налудничавия стремеж на физиците да дефинират всичко.
    Всеки случай сам за себеси с постулирани дефиниции.
    Туйто.

  • LeeAnn на 09.05.2007г. в 08:52ч.

    Социално неприемливо поведение?!?!?!
    Пейо, това е още по-субективно!!! Кое поведение за теб е „социално неприемливо“? За мен и плюенето на улицата и хвърлянето на боклуци е неприемливо, ама…
    Социално – ако имаш предвид поведението на обществено място е едно, ако имаш предвид „социално“ като „у дома“ е съвсем друго, макар че индивидите рядко са много различни в различните среди.

    За мен психически /домашен/ тормоз би била невъзможността да бъда себе си: да споделям, да се отпусна, да си почивам, да се чувствам добре и на мястото си. Но и това е субективно, разбира се.

  • пейо на 09.05.2007г. в 10:33ч.

    Явно се овъртях като пате в кълчища.

  • illa на 09.05.2007г. в 10:51ч.

    Пейо, жертвата си е жертва. Ако те преджобят в трамвая от това, че си се оплакал в РПУ-то, не преставаш да бъдеш жертва. „Жертва“ не е понятие само от психологията. Жертва ставаш със самия факт на някакво посегателство спрямо теб.
    ОК, ще ти кажа моята формула за социалноприемливо поведение – да уважаваш правата и достойнството на другия така, както той ги разбира, ако (той) не упражнява правата си във вреда на другите. Ще ти дам пример – право на пушача е да се трови, но ако пуши в присъствието на непушачи, той упражнява правото си във вреда на други. Няма да е социалнонеприемливо да бъде поискано да престане да го прави, т.е. да не се уважава неговото право. Ако той въпреки това продължи да пуши, значи не уважава правата и достойнството на другите и това може да се разглежда и като психическо насилие при положение, че е помолен да престане (предвид убеждението на непушача, че това е посегателство върху здравето му, пренебрегването на основателнато му искане е демонстративно незачитане на достойнството му ). Особено ако това се прави системно.
    Не знам, доколко ясно съм илюстрирала. Това е само опит да дам пример. Тормоз може да бъде използването на нецензурна лексика в присъствието на човек, който има непоносимост към нея и това е известно на употребяващия я. И ред други „дребни“ неща, към които повечето хора могат да имат много голяма търпимост, но това не ги прави дотолкова социалноприемливи, че санкцията да е неоправдана.
    Извинявам се за многословието!

  • illa на 09.05.2007г. в 10:59ч.

    k’vo ti puka, да бе! Жертвата сама си е виновна. Тя е провокирала насилника. Просто не му е оставила друг изход, нали? Тъпата инертност си е тъпа инерност. Теб никога ли не са те обирали? Ама k’vo ti puka, обраният сам си е виновен, че носи портфейл с пари, да си го беше оставил в къщи, нали? Тъпа инертност, да носиш пари като излезеш от къщи.
    Виж, за сложността в дефинирането си напълно прав. Въпреки че аз се опитах да го направя, сто процента съм съгласна с теб, че това е невъзможно.

  • k'vo ti puka на 09.05.2007г. в 11:43ч.

    @illa
    Нужно е да се чете преди да се пише.“ Домашното насилие не се случва рязко…“ А за това, че те обират на улицата можеш да виниш полицията.

  • illa на 09.05.2007г. в 12:02ч.

    k’vo ti puka, може би трябва и да се разбира преди да се отговаря.
    Карай, ако трябва да се обяснява, значи не трябва да се обяснява. k’vo ti puka.
    Сори, ако ти звуча рязко – не го приемай като психологическа атака. Предварително си посипвам главата с пепел и всичко останало. Отдай го на извратено чувство за хумор.

  • zlatkata на 09.05.2007г. в 12:27ч.

    малко се ядосах,та първо ще отвърна на Георги:
    ами да,тъпите американци си нямат друга работа и си съдят плочкаджиите,ама всъщност не са тъпи никак Георги.Я се замисли колко пъти си виждал на улицата някоя невротизирана майка да шамаросва детето и да го влачи кат пазарска чанта из улиците! И се замисли в България колко много жени просто се страхуват да кажат че са насилвани,защото не вярват в системата и защото нямат избор а имат само примирение за да оцеляват….Я нека имаме добра и работеща защитна система с добър и работещ контрол и нека да сме тъпи като американците!
    @illa
    виж сега,ама гледай внимателно!
    не може всички да се раждат силни! някои са слаби,защото светът е шарен и това не ги прави провокатори на насилие в никой случай,по-скоро просто са жертви на естественния подбор.И точно щото сме хора не трябва да го допускаме,иначе ай в гората и силния да мачка слабия и готово…
    няма граница където да можем да кажем че започва насилието,или поне няма видима,особенно когато става дума за психическия тормоз,но примера с пушача е добър и смятам че е много подходящ.
    Е сега ще дочета другите коментари.

  • zlatkata на 09.05.2007г. в 12:34ч.

    представете си семейство мазохисти..и как единия се оплаква че другия не го задоволява с болка ами го тормози като му вкарва романтика в отношенията..ха сега дА видим….

  • illa на 09.05.2007г. в 12:58ч.

    @zlatkata
    И аз казвам същото – не може да се оправдава насилие с това, че било провокирано (освен в случаите на неизбежна отбрана). Нещо повече – недопустимо е да се обвинява жертвата, че е допринесла за насилието, понеже не е избягала. Точно за това говоря.

  • Таня на 09.05.2007г. в 15:16ч.

    Донякъде съм съгласна с кво-ти-пука, защото това наистина е дълъг процес. А който се свързва с невротизиран боксьор например, би трябвало да е с абсолютното съзнание, че трябва да му е равностоен като бойни умения, иначе – бох и сех.

    Никога не може да се отсече, кой е виновен. Винаги и двете страни си имат своя принос в семейните свади. Ако една жена я бият, вината ѝ е в това, че продължава да търпи или се връща при побойника – как може някой да каже кой е виновен в този случай, когато и двамата явно не са наясно със себе си.

    Прочетох поста на Лидия. И не го разбрах. Да стоиш гордо и да показваш на другия, че не те е страх от него??? И един вид той така се настървял повече, защото виждал че си повече от него??? Наистина не го разбирам. Това за мен не е гордост, а глупост. И изобщо не е показател за геройство. Героите нямат нищо общо с домашното насилие и търпението, свързано с него. Няма нищо лошо в това да си плюеш на петите и да бягаш, за да си спасиш собствената кожа. Написаното ми прозвуча повече на надиграване – „виждаш ли, аз съм повече от теб“. Еми като ще си мерите силите…

    Ставаше въпрос за намесата на държавата – все си мисля, че по-скоро е длъжна да осигури стандарт на живот и работа за всички – щото говедата като се трудят, нямат време и сила да се занимават с уродства. Психологическа помощ. Анонимни алкохолици и прочие. Все си мисля, че полицейщината и адвокатстването само замазват положението и не решават същността на проблема. И са легален начин за обиране на пари. Сори, Пейо…

    Със сигурност обаче, децата винаги страдат и те нямат вина за това, че родителите им са водени преди всичко от собственото си его в семейството.

    Иначе съм абсолютно съгласна с предположението, че насилието може би започва от излагането/унижаването с думи на партньора на обществени места. Но би могло да спре дотук, ако този който се чувства наранен го спре. И много може да се пише, защо той/тя не го спира и насилието прераства във физическо…

  • Таня на 09.05.2007г. в 15:25ч.

    А, сетих се да напиша още нещо – мисля, че от Григи съм го чувала и предавам не много точно – питали един майстор в айкидото, какво прави когато го нападне голяма банда.
    Отговорът му би: „ако не е много късно, плюя си на петите и бягам.“

    Глупаво и криворазбрано е да търпиш. Както и да се правиш на равностоен противник – ако не си.
    И аз много съм си мислила, защо толкова много жертви на домашно насилие търпят и си мълчат? Защо…

  • illa на 09.05.2007г. в 16:38ч.

    Много просто, Таня. Защото изпадат в депресия и не са в състояние не само да вземат каквото и да е решение, те дори не знаят какво се случва с тях. И имат нужда от помощ, имат нужда някой да им каже какво става и да им помогне да осъзнаят положението си, да им осигури закрила. Затова е нужна намесата на държавата, НПО и пр. Вбесявам се, когато на жертвите са вменява във вина това, че не могат да се защитят, пък било то и чрез бягство. Даже ти даваш за пример ОБУЧЕН майстор по айкидо – само обучен чевек може да прецени кога да бяга. И това е ролята на изброените организации – да обучат евентуалните жертви.
    Трябва да си абсолютно безчувствен и безчовечен, за да прехвърлиш вината върху жертвите. Все едно да кажеш, че евреите сами са си изпросили холокоста, понеже не са избягали навреме от Германия, Франция, Дания, Холандия и пр. страни, които са били окупирани от Хитлер.
    Браво на вас!

  • illa на 09.05.2007г. в 16:45ч.

    Съжалявам за избухването си. Много е лесно да съдиш слабия, нали? Дава ти усещането за божественост, не ли?
    Нямам какво повече да кажа по въпроса.

  • Sami на 10.05.2007г. в 01:04ч.

    Ама много интересно сте „седнали“ да философствате тука.
    Няма начин да знаеш, ако не си го преживял.
    Първо ще отговоря на Пейо – не си се оплел. Въпросът ти е много интересен и заслужава да се помисли. Но тук мненията май се отплеснаха в друга посока. Та, според мен писхическото насилие би могло най-лесно да се индикира по степента на личната свобода, с която можеш да разполагаш. Ако се окажеш принуден/а до вършиш неща, които са в разрез с твои убеждения, мисли, чувства и т.н., то това си е един доста съществен признак. Тук не включвам нормалните компромиси, които двама неизебжно правят в съвместния си живот, но напълно съзнателно и без да са принудени. Друг признак, споменат и по-горе – обидите. Странно защо всички смятат, че се броят само тези, казани на обществено място. Хм… На вас да не би да ви е по-леко, като ви обиждат насаме? Това си е напълно лицемерно отношение.
    И съвсем накратко за „жертвите“. Болшинството наистина се чудят защо те не предприемат нищо, защо не „избягат“. И тъй като не разбират как може да приемаш насилието безропотно, стигат до извода, че жертвата е виновна, понеже търпи. А запитвате ли се Къде може да отиде жертвата като избяга? А ако е с дете, ще може ли да издържа себе си и него? Ако няма кой да ѝ помогне финансово, ще успее ли да намери квартира, да плаща наем, храна и всичко останало. Че и да наеме адвокати, които да се погрижат за правата ѝ. А ако насилникът разбере къде е и я причаква? Ако знае къде работи /естествено/ и я причаква? А ако знае къде ходи детето на градина/училище и го причаква? Или отведе със себе си? Стига толкова… Има безброй аспекти, детайли, за които никой не се замисля. Да не говорим за това, че доскоро не можеше и в полицията да се оплачеш и да разчиташ на помощ. Водят го „семейни работи“, дето трябва сами да си ги оправяш. Българинът открай време живее с мисълта, че това, което се случва извън неговата врата не го засяга.

  • lyd на 10.05.2007г. в 01:10ч.

    таня казва, че не разбрала едни неща в поста ми. искам да кажа, че съм съгласна, че е глупаво да се правиш на пич като те бият. разбира се.

    това за което говорех беше опит за обяснение на насилието – кое провокира насилие. не това, че се правиш на пич, а че наистина не трепериш от страх и това, че не изпитваш злоба и желание за отмъщение. не става въпрос да се перчиш с тези неща. и без да искаш да ги покажеш, слабият човек, който се превръща в насилник ги усеща. и това го настървява, да.

    в това време ти можеш да си плюеш на петите, разбира се, особено ако не ти е в категорията. не говорех за това да стоиш и да се доказваш, че си по-велик. говорех за това как се чувства насилникът. а това как се чувства някой не зависи от теб, а от него самия, но той е убеден, че ти си човекът, дето му накривява шапката. ама това не е темата на пейо :)

  • пейо на 10.05.2007г. в 09:41ч.

    Не, на мен ми е много интересно да слушам само, защото вие може по-лесно да го прекарате през себе си и мненията са много интересни. Наистина е хубаво да имаш такива читатели!

  • Таня на 10.05.2007г. в 10:25ч.

    Лидия, благодаря – сега разбрах, какво си имала предвид. Струва ми се, че няма смисъл да се опитва човек да разбере, какво предизвиква насилника. Щом се е стигнало до там… Най-вече той самият би трябвало да се опита, ако съжалява за това, което е направил…

  • jenq на 11.07.2007г. в 20:10ч.

    аз самата бях попаднала на домашно насилие когато бях малка…и много се радвам че избягах от това въпреки че спомените ще ме преследват цял живот…..сега съм на 16г и все още не мога да преживея всичко което ми пречиниха моите родители-особено баща ми и сестра ми.имам чувството че ще полудея.имаше един доста дълаг период в който се пребирах в 4 5 часа през ноща изчаквайки те да заспят за да мога да си легна….не ми се говори за това…..всичко бих дала да забравя миналото си но няма да е толкова лесно.за мое щастие вече не живея с баща ми и почти нямам никакви връзки с него а и не искам да го виждам повече обаче моята сестра продължава да ме тормози по всякакав начин,даже вече и сълзите не ми помагат а преди не беше така….нямам повече сили да продължа напред и не виждам смисъл да го правя.не мога повече така.всички които са попадали на домашно насилие стават агресивни и понякога неуравновесени,(не знаят какво е любов и щастие подкрепа от някой блезак и т.н)поне аз не знам какво е….

  • Проказница на 16.09.2009г. в 18:27ч.

    Спасибочки) Очень помогли =-*

  • маргарита Стоянова на 17.10.2009г. в 19:26ч.

    На 55г.съм и съм под такова психическо насилие,35г. но вече започвам да се търся,пък дано успея. Имам 2 деца на34г.и на 28г. Заминаха и от 15г.сина и от 9г. дъщерята заминаха ,за да не са тука в гози ад, като аз им помогнах. При това от23г. сме разведени, но жилището е общо ,придобито по време на брака,и затова деиствително всеки случай е необичаен.Беше добър човек 5-6 г. но после започна пиянството,изостави ме с двете деца и замина да живее другаде,после се прибра след 5-6г.без да е плащал за децата никакви пари или да се е грижил за тях, та се върна ,че апартамента е и негов. После започнаха скандали, та да ме принуди да си отида от там. Тормоза е с цел да се разболея, че да започнат децата да му обръщат внимание,щото докато съм жива му преча. Живях 3г. на село. Той обаче дал жилището под наем а той отишъл да живее при приятел. Върнах се, като знам ,че го няма там,направих ремонт на потрошеното жилище,той не даде пари за ремонта,но каза“живей ти че не мога да платя за ремонта“. Отново пие, отново ме тормози,но за сега не ми посяга но докога?Спасява ме това,че съм 80кг. той 45кг. щото алкохола и цигари,бес храна е =психично заболяване. Имам гуша, от това ,че ще си дойде започвам да треперя, заболява ме корема. Работила съм и в чужбина,да направим жилище, да имаме фирма и къде децата да работят, коли ,без да мисля за себе си. Той си писал всичко на свое име ,че да го гледали децата.Сега пие и се налива и е в несвяст, и е ЧУДО.Незная какво представлявам вече, може би наистина ще ме довърши,нали това му е целта!Ще отида и ще се оплача,пък каквото ще и да става. .

  • Петя на 07.07.2011г. в 12:35ч.

    Наскоро се разделихме с бившя ми-и той заплашва да ме убие.Много съм изплашена.Взех необходимите мерки,но продължавам да се страхувам,защото той няма да се спре пред нищо-или насила негова или мъртва…мен отвинява за несполуките си.моля ви-дайте съвет.

  • петя на 03.12.2011г. в 21:40ч.

    Когато единият родител упражнява психически тормоз върху останалите от семейството,как може да бъде доказано и какво може да се направи?Има ли институция,към която да се обърна и как изобщо може да ми помогне?Благодаря предварително на всеки,който ми отговори!