трънки и блогинки

Българските commons

Написано на: 10.05.2007 · 4 коментара

В предишен пост се бях опитал да разкажа за метафората, която е в основата на името на Creative Commons и трудността за намиране на точен български аналог на английските commons. Но има пример в нашата градска архитектура, който, според мен, илюстрира случилото се и с общите обществени пространства, наричани commons.

В центровете на Пловдив и София сградите са проектирани и построени така, че да са долепени една до друга и да образуват големи четириъгълници. Това са сгради строени приблизително в първата половина на 20 век и фасадите им ограждат и защитават пространството вътре в четириъгълника. А в този четириъгълник са били градинки, имало е места за игра на малките и почивка на възрастните в обстановка спокойна и защитена от опасностите, шума и мръсотията на улицата. Живущите са имали гледката към зеленина и ненаселено с хора място, която така липсва в проектираните по соц. модел комплекси.

Аз съм израсъл в къща, част от такъв четириъгълник и беше прекрасно. В самия център на града си имах двор, където спокойно ме пускаха да играя, мотам и забавлявам. И докато другите деца си имаха вили или село, където им се случваха разнообразни интересни неща, аз скиторих из точно тези общи земи. А там имаше всякакви вълнуващи неща – лоши кучета, плодни дръвчета за обиране, дрогиращи се метъли, дядовци, пиещи бира, играещи на шах или карти, и натискащи се двойки. Бях като изследовател, понякога със съзнанието, че навлизам в териториите на други, може би враждебни и въоръжени с калеми и прашки деца и може да стане опасно.

Тогава не ми е правело впечатление, но въпреки че са били планирани по подобен начин, тези пространства са се променили с времето. Вероято в следствие на междусъседски разпри, всяка сграда си е заградила и отделила своя „идеална“ част от общото. Някои да налеят бетон и да си направят гаражи за драгоценните автомобили, а други просто защото са искали да знаят кое си е тяхно. Така всеки е получил малкото свое и е загубил голямото общо по начин, подобен на разделението на commons земите в Англия.

Днес има няколко останали неразделени такива пространства и ако някой път имате повод и сте в настроение може да влезете в карето, което е от ляво на кръстовището на „Левски“ и „Дондуков“ в посока Сточна гара в София, или в двора, който е зад бившия ДетМаг в долната част на главната в Пловдив. Там е хубаво.

Категория: свободни неща

4 коментара ↓

  • Хубаво ми е, когато хората коментират. Чета внимателно всеки коментар и отговарям, когато имам какво да кажа.

  • Fenia на 10.05.2007г. в 15:16ч.

    Хубаво е, че все още някой намира плодните дръвчета за вълнуващи. „Сърцето ми се къса“, като гледам как плодовете по кварталните дървета зреят, презряват, капят по земята и няма дете което да се покачи и да ги откъсне. И ако в детските си години не съм разрешавала на околните сливи да развият костилки, то сега се налага да газя в лепкавата и вкисващата се маса, останала след окапалите плодове.

  • Милен на 10.05.2007г. в 17:45ч.

    @Фениа: Колко прах и мръсотия има по тия плодове по дърветата в града, нямаш си представа. Дори и да искам пак няма да си откъсна. Те са по-скоро за декорация вече.

  • пейо на 10.05.2007г. в 23:44ч.

    @ Fenia
    И днешните келеши не са като от едно време. Вместо да ти оберат джанката, най-много да ти DoS-нат windows-а. Но от друга страна преди и стимулите бяха по-големи. Днес не вярвам някой дядо да те гони да те бие или да ходи да се оплаква в училището ти

    @ Милен
    Че за какво са ти тия панталони, ако не можеш една ябълка да избършеш в тях :P А плюс това мръсотията е полезна за врабчетата и малките деца и затова те обичат да се валят в прахта :)

  • Fenia на 11.05.2007г. в 11:15ч.

    @Милен, нима като дете ти е пукало, че дървото е до строеж или път?

    @Пейо, точно това имам предвид – навън играят само бебетата. Пораснат ли – не излизат от домовете си. Няма момичета играещи на ластик, момчета, стрелящи с фунийки… То затова и площадките са паркинги – няма ги войнствените „таралежи“. Превърнали са се в деца с наднормено тегло.

    А за дядовците – не си прав! Пропуснах велик кадър – клоните на една черница, която капе върху пътеката до блока ми бяха поокастрени (разбира се, не от деца). На следващия ден, на дървото бе закачена табела:
    „Злодей, какво си направил!!!! Ако дървото изсъхне, да ти изсъхнат ръчичките, дано!“
    За жалост докат’ се наканя да я снимам и някой я бе махнал, но… този дядо би подгонил всяко дете;)