трънки и блогинки

Неделна поезия с Илойшъс: Тихият пролетен дъжд

Написано на: 20.05.2007 · 3 коментара

Илойшъс реши да разказва по едно любимо му стихотворение. В неделя, защото хората са по-добри в неделя.

Тази сутрин, докато вън ръмеше, той си седеше на прозореца и затова естествено първото стихотворение е „Тихият пролетен дъжд“ на любимия му Николай Лилиев. Илойшъс обича много Николай Лилиев, защото мелодията на стиховете му кара малките деца да се усмихват щастливи, а меланхолията на думите напомня на порастналите какво завинаги са загубили като възрастни.

Тихият пролетен дъжд

Тихият пролетен дъжд

Тихият пролетен дъжд
звънна над моята стряха,
с тихия пролетен дъжд
колко надежди изгряха!

Тихият пролетен дъжд
слуша земята и тръпне,
тихият пролетен дъжд
пролетни приказки шъпне.

В тихия пролетен дъжд
сълзи, възторг и уплаха,
с тихия пролетен дъжд
колко искрици изтляха!

Николай Лилиев

Категория: неделна поезия

3 коментара ↓

  • Хубаво ми е, когато хората коментират. Чета внимателно всеки коментар и отговарям, когато имам какво да кажа.

  • Све на 20.05.2007г. в 11:58ч.

    Вчера пък аз си мислех за дъждовните песни… Благодаря ти, че ми напомни това красиво стихотворение :) Направи деня ми с една иде

  • Све на 20.05.2007г. в 11:59ч.

    идея по-слънчев :) (ам…с моите сръчни ръце един коментар стана два…съжалявам.Хубав дъждовен ден!)

  • момчил на 20.05.2007г. в 12:22ч.

    благодаря че ми припомни колко харесвам това стихотворение.
    :)