Спи езерото
Спи езерото; белостволи буки
над него свождат вити гранки,
и в тихите му тъмни глъбини
преплитат отразени сянки.Треперят, шептят белостволи буки,
а то, замряло, нито трепва…
Понякога му сал повърхнини
дълга от лист отронен сепва.Пенчо Славейков
8 коментара ↓
Хубаво ми е, когато хората коментират. Чета внимателно всеки коментар и отговарям, когато имам какво да кажа.
zlatkata на 27.05.2007г. в 11:08ч.
Лиза мисли че това изглежда малко тъжно,обърнато навътре и прекалено сериозно:)
lyd на 27.05.2007г. в 11:12ч.
Во стаичката пръска аромат
оставена от тебе китка цвете,
тоз аромат душата ми в мечти
при теб унася, свидно мое дете.
И виждам те унесена в мечти
за мен, подпряла чело на ръцете…
Во стаичката пръска аромат
от теб оставената китка цвете.
lyd на 27.05.2007г. в 11:12ч.
Плакала е горчиво нощта,
плакала е мълком сирота,
че за нея белий ден нехае,
че не иска той дори да знае
туй що мъчи нейното сърце
и каква ѝ скръб тъми лице!…
И когато сипна пак зората –
от сълзите на нощта земята
бе покрита с бисерна роса;
и во всяка капчица-сълза
се огледва белий ден сияен –
и усмихнат мина пак нехаен.
lyd на 27.05.2007г. в 11:13ч.
няма как да не се сетя за другите две когато прочета едно от трите :) очаквам снимки
Дончо на 27.05.2007г. в 13:25ч.
Това не е езеро, това ми прилича на бордюр, туй долу на локвица, а Илойшъс е полегнал на бордюра и зяпа калната вода.
(Толкоз за сутрешното ми поетично настроение)
Бобсън на 27.05.2007г. в 13:30ч.
Понякога му сал повърхнини
дълга от лист отронен сепва.
Този завършек е много биващ. Донякъде като си прочел стхотворението сякаш автора подхожда по метода „Дотук хареса ли ти? А гле’й сега аз к’во мога!!!“
Anonymous на 28.05.2007г. в 12:24ч.
След толкова дъждове локвите вече не са кални и отразяват облаците не по-лошо от езерата :)
Све на 28.05.2007г. в 21:03ч.
Напомня ми първите стръкчета неприязън към Пенчо които се родиха в мен в гимназията, когато трябваше да правим анализ на произведенията. Мани мани…
Коментирайте, моля: