трънки и блогинки

Ние като не брояхме…

Написано на: 31.05.2007 · 5 коментара

Описанието на Антония, как третокласничките викали до три, при раздаването на бележниците, ми припомни, че ние не брояхме при завършването ни. Вместо да броим – викахме „У-вол-не-ни-еее“. Няколко месеца по-късно, гледайки тъжно през оградата на поделението, си мислихме що за тъпанари сме били. Но и тогава се почна едно обратно броене до истинското уволнение.

Категория: бележки

5 коментара ↓

  • Хубаво ми е, когато хората коментират. Чета внимателно всеки коментар и отговарям, когато имам какво да кажа.

  • Владо на 31.05.2007г. в 12:59ч.

    То броенето не било всъщност броене на класовете в училище, както си мислех първоначално. По-скоро е демонстрация на наученото.

  • Longanlon на 31.05.2007г. в 13:08ч.

    Други като мен пък, тъжно смачкваха лентичките „отличник“, ритуално счупваха подарените ни за участие в отбори вази и отиваха да се напият без да викат. По-късно от прозореца на студентското общежитие весело гледаха рядко преминаващите камиони с войници и се замисляха за смисъла на живота … :) :) :)

  • dzver на 31.05.2007г. в 14:55ч.

    на мен и лентичка не ми дадоха, да ги…

  • zbrox на 31.05.2007г. в 18:25ч.

    и на мен нищо не ми дадоха…освен едно книжле на ницше, което беше депресиращо, като цяло.
    ама и ние не брояхме…а аз завърших само преди 4 години :)
    и сега като наближава следващото завършване (дай боже това лято) и се чудя…сега какво, до 16 ли да броя или до 4? :)

  • алекс на 01.06.2007г. в 01:16ч.

    А на мен ми дадоха „Окончателната диагноза“ на Хейли – по това време всички знаеха, че ще кандидатствам медицина, но чист късмет, че уцелиха и обичан писател.

    Ние бяхме май от последните, които броихме само до 11… :-)