трънки и блогинки

Софтуерът е като комунизма – съдържа в себе си обещанието, че всичко ще е наред, всичко ще работи, ама от следващата версия. Само още малко жертви и усилия… Също като петнадесетте години, които са били нужни за окончателния преход от зрял социализъм към комунизъм и така в продължение на 40 години. Утопия му се вика.

Софтуерът е като жена – трябва да си мноого внимателен с него защото се сърди и цупи при най-малката грешна дума, която изречете. И също като жените има изисквания. Изисквания, които само нарастват възрастта. Иска внимание, грижа, пространство, време и всякакви други ресурси, но пък твърди, че всичките му проблеми могат да се решат с пари или поне ще бъдат направени по-поносими. И колкото по-голям става –  толкова по-грозен е и толкова по-малко работа върши, но пък така те е обвързал, че не можеш да се отървеш от него. Само ще обърна внимание, как софтуерните компании говорят за „фамилия продукти„ и вярвам сами ще се натъжите.

Софтуерът е като бюрокрацията – сам поражда нуждата от още софтуер. Поглъща всички сфери на живота ни с обещанието да ги направи по-добри и по-удобни, но само вбесява ползвателите и прави богати създателите си. Сам се грижи да си създава и проблеми, да не би някой да го счете за излишен.

Софтуерът е като дете – забавно е да го правиш, но цял живот трябва да се грижиш за него и да го наглеждаш. Като напълни гащите с лайна се усмихва най-щастливо. Носи радост докато е малък, но като почне да говори май грижите са повече. Също като дете си казва какво мисли без никакви задръжки и въобще не е способен на каквато и да е социална мимикрия, колкото и да ни се иска да се държи по-възпитано.

Още идеи за сравнения, освен задължителното че „Software is like sex: it’s better when it’s free„?