трънки и блогинки

По чорапите ще го познаете

Написано на: 13.06.2007 · 44 коментара

 – Никога не си хващай за любовник мъж със здрави чорапи – разпалено обясняваше банковата служителка на колежката си в обедната почивка – Я ще си има жена и се чуди как да кръшне или ще е някой, на който още майка му се грижи за него. А пък тия дето никой си нямат и са изрядни отвсякъде, абсолютно за нищо не стават в леглото!

 – Вчера, след работа, съвсем ми беше прималяло. Не издържах и отидох при арабите за един мазен дюнер. Два дена само моркови ядох и като погледнах след себе си в тоалетната реших, че ако трябва ще умра дебела и самотна, но така повече няма да я карам! Отивам, значи, при арабите и пред мен на опашката един шемет си прибира рестото и монетите директно през крачола на пода. Скъсан му джоба. Веднага ми хвана окото! Питам го защо не си зашие джоба, а той ми отговаря, че щял сам да си заздравее, ако се отнасял добре към него. Брех какъв екземпляр, си викам, мислех, че са изчезнали, но явно е от многото работа.

 – Смигнах аз на арабина да ми сложи повечко майонеза на дюнера и заставам да ям най-накрая. Хапнах два пъти и го гледам шемета стои насреща и се втренчил в мен. Питах го, защо така ме гледа, а той ми отговаря, че според това как се хранят жените, той разбирал колко са страстни. И за мен какви му са изводите, попитах, а той ми каза, че съм изключителна и заслужавам много повече. Хвана ме за ръката и каза, че ще ме води на вечеря.

 – Седнахме в едно бистро, той поръча бяло вино, рибни хапки, зелена залата и всякакви глупости. Не помня какво ми приказва, но знам че така от много време не се бях смяла! Привършваме ние поредната бутилка и той казва, че ще правим бомба. Какво е бомба, го питам аз, а той ми отговаря да стана и бавно и непринудено да тръгна към изхода. Аз му казвам, че аз работя на отговорна работа в банка и такива неща не правя, а той ми обяснява да не се притеснявам и че сервитьорите са като кучетата и реагират само на резки движения и ако не бягаш няма да те гонят. Не знам с кой акъл, тръгнах аз бавно и непринудено, ама за няколко крачки. После ме хвана шубето и се затичах към изхода. Той скочи след мен, сервитьорката викна и аз съвсем се шашнах. Бях подпийнала и не знам как съм тичала на тия токчета, но и той се беше замаил и се блъскаше по стените, та не бях само аз.

 – Избягахме значи, но някъде в препускането си счупих токчето. Едвам ходех и той каза, че ще ме носи. Докато се усетя ме беше вдигнал на ръце и ме понесе. Тъкмо десет метра ме носи и не само, че ме изпусна, ами и той падна върху мен. Казах му, че мога и сама да си ходя и тъкмо почти се бяхме хванали стабилно за ръка, оня реши, че ще ми подарява роза. Къде го видя този храст и кога успя да скочи в него не разбрах, само където се спъна, падна и се оплете в шубрака. Рита, псува и едвам се измъкна, но ми донесе някаква бяла китка, която упорито твърдеше, че е роза. Защото съм била изключителна жена, ми каза.

 – Стигнахме до нас и вместо да се обясняваме за изпращане, ме хвана и ме целуна! Ама не като другите, които се приближават за целувка затворили очи с онова тъпо изражение, дето се чудиш да им се смееш или да ги фраснеш, а съвсем спокойно го направи. Качихме се унас, аз свалям обувките, той си разкопчава панталона, но не преставаме да се целуваме. И какво му стана докато се измъкваше от панталона се спъна в крачола и си удари главата в ръба на леглото. Веднага се изправи, каза че нищо му няма и след секунда прибеля, заклати се и се строполи като умрял. Шурна една кръв, аз се ошашавих, взех да го милвам, шамарчета му бих да се освясти и наистина той след минутка отвори очите. Аз така се зарадвах, взех да го прегръщам, целувам, той съвсем се съвзе и като се почна…

 – Е, с друг такъв не съм била! Всякакви пози сменихме и няма и няма умора! Само по едно време се спря, преглътна много внимателно и попита къде е тоалетната. Отиде за малко, но се върна бързо и каза, че всичко е наред. От клатенето малко лошо му станало, но всичко било под контрол. И пак се продължи… Съвсем друго си е. Въобще не е като да ти гъбясат пръстите или да ти се наложи да сменяш батерии по средата на работата. Аз се изморих, а той – не. Гледам, го обаче, че и на него не му остава много и хем му казвам да не спира, че ще му издера очичките, хем ме е страх, защото май в суетнята не я докарахме до презерватив. А той спокоен. Хванала съм го аз значи здраво, а го гледам той се разсейва и гледа настрани нещо. Секунда след като вече бях готова, скочи като изоглавен, качи се на стола и ми се изпразни в аквариума. Седи идиота, чисто гол и ми показва колко била красива спермата му във вода. Какви структури правела, как на ДНК приличала, моля ти се. А тъпите ми риби, кълват ли кълват…

 – Ставам аз на сутринта да се оправям за работа, правя кафе и го будя, а оня ми обяснява, че кафе не пиел и тръгва да обикаля да си търсел гащите. Боксерки, незнам какъв си цвят, много ги обичал. Нямам идея къде му са тъпите боксерки, аз само помня, че по едно време си беше сложил червените ми бикини на главата и крещеше, че е Будьони, но друг спомен нямам. Най-накрая решава, че и без гащи може, но тениската му е цялата в кръв. Давам му някакви мои, но като ми сцепи една реших, че втора няма да му позволя да облече. Най-накрая се сетих, че имам една по-широка, с която спя, ама тя се оказа розова с Мини и Мики, които се целуват. Нищо, каза той, идеална била. Приглади я и се изпъчи, все едно орден имаше на мястото на хилядите сърчица. После тръгна да си обува чорапите и ей тогава вече ме осени! Не само, че бяха скъсани на пръстите, но и петата на единия беше напълно съдрана, а той си ги обу като да бяха чисто нови!

 – Изпратихме се и ей ме на. Нито го помня как се казва, нито телефон му взех. Нищо! И ей сега пак ще ходя при арабите, защото още баба ми ми разправяше, че сърничките се бият, където пият вода, а мъжете – където ядат.

Категория: истории

44 коментара ↓

  • Хубаво ми е, когато хората коментират. Чета внимателно всеки коментар и отговарям, когато имам какво да кажа.

  • николай на 13.06.2007г. в 04:08ч.

    Здравата логика ще спаси света.

    Потокът на мислите ѝ малко ми напомня на този на малкия Никола:

    …Луизет е чудесна и като пораснем, ще се оженим.
    Бие страшни дузпи!

    Важно е да се познаваме някак.

  • roc3n на 13.06.2007г. в 04:17ч.

    историята е свежа и увлича.да си призная, прочетох с досада първите два-три реда и след това не можах да спра :)

  • zlatkata на 13.06.2007г. в 06:05ч.

    ахахахахаха
    Помислих че ти си карал два-три дни само на моркови и опулих очите:)))

  • Brand на 13.06.2007г. в 07:28ч.

    майчице. сила. нямам по-точна дума. трябва по-често да пишеш такива текстове :)

  • lyd на 13.06.2007г. в 08:53ч.

    беше удоволствие. и аз си помислих, че ти си ял само моркови, но някак не се учудих :) музата да е с теб!

  • Longanlon на 13.06.2007г. в 09:12ч.

    Имаш аквариум – това е повече от похвално :)

    Не знам защо, ама мене такива шашави „мъже“ много ме дразнят. Некакви комплекси са ми това вероятно, но направо си излизам от кожата, като трябва да съм някъде наоколо.

  • иво на 13.06.2007г. в 09:14ч.

    Брилянтно!

  • Stranger на 13.06.2007г. в 11:20ч.

    Страшно свежо и страхотно написано! Истинско удоволствие – благодаря!

  • Николчо на 13.06.2007г. в 11:22ч.

    направо разведри деня ми
    страхотно четиво

  • Васил Колев на 13.06.2007г. в 11:24ч.

    От утре почвам да си нося и скъсаните чорапи …

  • кольо на 13.06.2007г. в 11:52ч.

    хохо, радост за душата :)))
    бялата „роза“, аквариума, мики маус…
    разкош! :))

  • nname на 13.06.2007г. в 13:43ч.

    готина история, увлича :)

  • пейо на 13.06.2007г. в 14:12ч.

    Благодаря на всички! Аз се забавлявах като го писах и се радвам, че и на вас ви е харесал :-)

  • Ани на 13.06.2007г. в 14:33ч.

    :-) Пейо, още не си бях отворила очите сутринта от сън, когато прочетох разказа.

    Много е хубав, пишеш прекрасно!

    Чете се леко и не те оставя до края.
    Но аз и преди съм споменавала, че трябва по-често да пишеш. :-)

  • LeeAnn на 13.06.2007г. в 14:34ч.

    Пейо, как са ти чорапките….

    Впечатлена съм до онемяване!!!
    Искам още!

  • Люба на 13.06.2007г. в 14:35ч.

    И ние се смяхме с колегата!!!

  • nv на 13.06.2007г. в 15:01ч.

    Разкошно – напомни ми и вица за проститутките и зелените чорапи !

  • тина на 13.06.2007г. в 16:57ч.

    по едно време докато го четях спрях да виждам буквите от сълзи…направо се заливах от смях…..congrats!!!! убиец е ;) ще внимавам с чорапите вече :))))

  • Вили на 13.06.2007г. в 23:19ч.

    Разказа е много сладък и реалистичен за тези географски ширини. Комбинацията от скъсани чорапи и бомба в ресторант действа като афродизиак само на Балканите.
    Ще се радвам да прочета и друг твой разказ.

  • Маркуча на 14.06.2007г. в 09:53ч.

    Тръгвам да търся скъсани чорапи…

  • Емин Бей на 14.06.2007г. в 12:29ч.

    Супер готин разказ

  • Биляна на 14.06.2007г. в 14:00ч.

    Браво Пейо :) Искрено се забавлявахме

  • Мирчо на 14.06.2007г. в 14:58ч.

    Благодаря ти за приятното четиво Пейо!

  • Григор на 14.06.2007г. в 23:26ч.

    Безумно е ценен! Пейо, трябва да пишеш повече! :-)

  • figeev на 15.06.2007г. в 00:02ч.

    Друкарки и другари, що за тъпотия???
    Наистина ли за жените това е идеала за мъж?
    Това изключително поведение се оценява като мъжко???.. няма що…ама после като ви дойде вкъщи и почне да си мята скъсаните чорапи из къщата и почне да си търси любимите боксерки друга ще я запеете скъпи дами…не знам да си падате по съвместно съжителство с подобни индивиди….
    не че ценя онея господа дето прекарват по нкк. часа в солариум, ходят на маникюр и си правят прически с часове, както и не съм ценител пък на онея дето гледат абсолютно всеки мач който се излъчва по телевизията …тн. и тн….
    но това описание горе е абсурдно да се възхвалява

  • Димитър на 15.06.2007г. в 01:02ч.

    Не се възхвалява човекът, а разказа.

  • figeev на 15.06.2007г. в 01:12ч.

    да бе……и кое на разказа се възхвалява, богатия литературен речник???
    един разказа е ценен, ако това което пише вътре е ценно

  • Крум на 15.06.2007г. в 01:16ч.

    Бравос! Още искаме.

  • figeev на 15.06.2007г. в 01:26ч.

    еее, да, трябва да призная че момента със спермата е най-интересното и впечатляващо описание в този разказ…:-) „А тъпите ми риби, кълват ли кълват…“ :-)

  • cybercrackerbg на 15.06.2007г. в 09:26ч.

    Страхотно. Струва ми се, че не бива да се търси 1 към 1 сходство между автора и персонажа. Повечето правят тази грешка. Все пак е сюжет, а не снимка.

  • Grimm на 15.06.2007г. в 11:59ч.

    Пейо, супер е!

    figeev : ти май си от тези, за които един филм или книга не струва, ако няма СМИСЪЛ или ПОУКА. Както едно време в училище – по литература – дежурният въпрос беше ‘Какво е искал да ни каже автора?’, та така и ти. Не се ли замисляш, че понякога автора нищо не иска да ни каже, а просто е написал нещо? Защо трябва да търсим винаги смисъл в едно произведение, не може ли просто да си доставим наслада с една хубава книга/филм?

    Ти като ядеш паста, търсиш ли и смисъла?

  • zlatkata на 15.06.2007г. в 13:14ч.

    ахахахахаха
    @cybercrackerbg да не търсим сходство казваш?:))))))))))))))))
    Пейо,веднага си показвай чорапите;р
    ахахахахахахахах
    Коментарите са истински шедьоври:))))

  • figeev на 15.06.2007г. в 16:36ч.

    Grimm: ти май си от тези, за които един филм или книга не струва, ако няма СМИСЪЛ или ПОУКА.

    Да от тея съм! И си мисля че повечето хора са от тея..

    „Ти като ядеш паста, търсиш ли и смисъла?“

    На кое да търся смисъла на пастата ли? По-скоро търся смисъл от яденето (респективно четенето на един разказ); общо взето трябва да ме засити и да е вкусно;
    или ако трябва примери: каква е разликата м-у кисел и крем брюле?

  • Илиян на 15.06.2007г. в 20:31ч.

    Само не разбрах, шиш ли чорапи и джобове, че имам нужда :)

  • Grimm на 15.06.2007г. в 22:49ч.

    figeev: „общо взето трябва да ме засити и да е вкусно;“ – това се опитах да ти кажа – не е важно има ли смисъл, а дали удовлетворява някаква потребност.
    Не ми дреме има ли поука или смисъл в един разказ – ако ми достави удоволствие, за мен е ценен. За другите какъв е – ми е през онази работа.

  • Brand на 17.06.2007г. в 17:23ч.

    figeev, поуката всеки си я вади сам и за себе си.. аз например прочетох този разказ на терасата, след една безсънна и неприятна нощ. поуките до които ме доведе бяха персонални и съм доволен от тях. чудя се само ти дали си се замислил въобще върху тях или просто си го чел на диагонал?

    а може би си видял себе си в героя на Пейо, обаче в малко по-друга светлина. леко неуспял с жените? прав съм, а?:)

  • lawyer.bg на 28.06.2007г. в 15:18ч.

    пълен лешник! добро и половина. седя, чета, хиля се като идиот, текат ми сълзички и колегите недоумават какво се случва, но което е още по- странно е, че само се споглеждат и не задават вербално въпроса, а само офтално. с очи – „кво стаа ве ееей? ко откачаш пак…“. и аз им викам – нищо. само един лешник тука…

  • zonko на 29.06.2007г. в 13:19ч.

    Евала, Пео, този е особено див!:)))

  • figeev на 02.07.2007г. в 14:44ч.

    Brand: „леко неуспял с жените? прав съм, а?:)“ – това пък как го реши? особено че си прав???

  • kpacu на 03.07.2007г. в 16:26ч.

    Класика! Бравос.

  • sovichka на 04.09.2007г. в 17:27ч.

    нелошо разказче. нито повече, нито по-малко.

  • ммф на 04.12.2007г. в 13:31ч.

    много пошло, слабичко е – меко казано

  • deni на 28.04.2009г. в 15:29ч.

    Омъжена съм от 5г и съпругът ми не спира да ходи със скъсани чорапи:)
    Мн пъти сме спорили по този въпрос, обаче е голям инат…Освен това, когато му подаря нови чорапи, си ги прибира в гардероба и не ги носи. Като малките деца е и съм вдигнала ръце от него

  • Taras Bulba на 07.07.2012г. в 09:01ч.

    Към deni: Дeни, бъди сигурна, че твоя хитрец ходи със скъсаните чорапи при чужди булки…-:)))