трънки и блогинки

Facebook и личните данни

Написано на: 27.06.2007 · 32 коментара

Facebook e компания, която се оценява на 2 милиарда долара, въпреки че почти няма печалба, нито активи. Само една база данни, без възможност да премахнете профила си. Предоставя някаква услуга на потребителите си, но с всяка информация, която те попълват само увеличават стойността на базата с лични данни. Близко до ума е какво смята да прави с тези данни, които са мокър сън за маркетинга. Същото е и с българските соц. мрежи или сайтове за съученици.

Категория: бележки

32 коментара ↓

  • Хубаво ми е, когато хората коментират. Чета внимателно всеки коментар и отговарям, когато имам какво да кажа.

  • turin на 27.06.2007г. в 18:29ч.

    Кофти е това. Никога не съм харесвал facebook. Както и всякакво затваряне на потребителите. Някой ден това трябва да се преодолее, освен ако не сме се отказали от идеята за семантична мрежа.
    Ще отшумят все пак всички такива сайтове според мен. Чудо за три дни.

  • illa на 27.06.2007г. в 20:00ч.

    Пейо, нещо не разбирам. Би ли могъл да ми обясниш принципната разлика между Facebook, MySpace, Blogger, LiveJournal, Vox и пр.? Между тях и всеки друг, посещаван от теб сайт, портал, търсачка?
    Въпросът е дали предоставят някому твоите лични данни или обобщена статистическа информация. Кажи ми, моля те, как да кажа какво мисля по който и да е въпрос, ако не искам информацията за моето мнение да стигне до някого? Ако статистиката не отчита моето мнение, ще съм принудена да се съобразявам с вкусовете на тези, които си мислят, че знаят какви са преобладаващите вкусове, да втълпяват, че това са правилните вкусове и т.н. И да слушам само за „голямото откриване с голямата звезда Азис“ (цитирам реклама, която днес имах нещастието да чуя в таксито).
    С една дума, това, което видях, следвайки посоченият от теб линк, ми прилича на черен PR на някой конкурент. Който много добре знае за какво става въпрос, защото при него е същото.
    Ти какво предлагаш – да се закрият някои сайтове, за да възтържествуват други подобни? А кои не са? И тогава какво?

  • пейо на 27.06.2007г. в 20:32ч.

    @ illa
    Може би не разбирам добре въпроса ти, но разликата е огромна. Разликата между сайт тип. социална мрежа и другите „нормални“ сайтове е в количеството информация, която имат за посетителите си. IP адреса ти и информацията, която подава браузъра ти е всичко, което аз мога в момента да науча за теб.

    Не мога да си отговоря на въпроси относно: името, пола, националност, възраст, образование, професия, доход и още много, които са обичайни за „социалните“ мрежи. Възможността и за връзки между хората пък увеличава възможностите страшно много.

    Да, ти изказваш позиция, предпочитания и нагласи примерно чрез писането във форуми, блогове и коментари, но тази информация е безумно трудно да се систематизира. Ясен споменава за семантичната мрежа, но тя е само теория. В сайтове като Facebook ти не само предоставяш тази информация, но и я предоставяш в смян и готов за използване вид плюс връзката с личността ти, позиционирана в обществото. Разликата е огромна.

    Това беше единствено напомняне за хората, които обичат да имат минимална защита на информацията за тях самите.

  • illa на 27.06.2007г. в 21:11ч.

    Пейо, а кой те задължава да предоставяш информация, която не искаш? Смисълът на социалните мрежи е да установиш връзки с хора, с които имаш общи интереси, да обменяш мнения и опит. Казваш само това, което смяташ за нужно да кажеш за себе си. Точно, както във форумите и пр. Ако някоя социална мрежа поставя условия за посочване на истинската ти самоличност във всички аспекти, тя е обречена.
    Въпреки ясното осъзнаване, че нещата стоят точно по този начин, много от участниците посочват идентифициращи ги данни съвсем доброволно. Правено е нарочно проучване по отношение на американските блогъри – неизвестно защо, те доброволно предоставят лични данни. Както казах, доброволно. Никой не ги задължава. Въпрос на личен избор.
    Не е вярно, че Facebook изисква данните, които ти посочваш. Както и останалите сървиси, където имам акаунти (без да ги поддържам, разбира се – само ги изпробвам: да придобия представа). „IP адресът ти и информацията, която подава браузърът ти“ – това е. Навсякъде. В този смисъл, дори статистическата информация… божа работа, колко е вярна :)

  • пейо на 27.06.2007г. в 23:47ч.

    @ illa
    Без информация за себе си няма да можеш да се свързваш и ако искаш да „играеш“ трябва да дадеш данни и то повече.

  • lyd на 28.06.2007г. в 12:18ч.

    аз пък харесвам фейсбук :) не съм проверила дали мога да махна профила си, но предполагам, че мога доста да го променя. не разбирам какво толкова апокалиптично може да ми се случи когато някой търговец ми докопа личните данни :) човек винаги може да се регистрира на такива места с някой „дежурен“ e-mail адрес, където евентуално да получава спамец. какво друго?

    пейо, ти от какво се страхуваш?

  • пейо на 28.06.2007г. в 12:53ч.

    @ illa и lyd
    Да лъжеш (подаваш неистинна информация) изисква много повече усилия от това да кажеш истината и съм уверен, че и двете сте дали вярна информация за себе си.

    @ lyd
    Моят опит с подобни системи недвусмислено сочи, че данни само се маркират като изтрити, но никога не се трият наистина, а също така и че ако обновиш актуалните, старите не се губят.

    Страх ме е от отношението към този тип информация на хора, които считат за подходящо да питат публично относно подробности за личността на някой.

  • turin на 28.06.2007г. в 13:46ч.

    Ила, Лид – няма лищо лошо да имате възможност да предоставяте информация за себе си. Не иде реч за това.

    За друго е думата – сайтове като Facebook (и повечето, които имат за основен раздел „социална мрежа“) събират информация, която затварят в себе си. Фейсбук няма външен интерфейс за връзка, копиране, синхронизиране или източване към друг сайт. Веднъж написал нещо там, не можеш да го пренесеш другаде, дари и да решиш.

    Това се нарича „user lock-up“ и е едно от нещата, които още в първите размишления за Web 2.0 е категорично отречено. Даже и Тим О’Райли, когото често критикуват за уеб2-концепцията му (критикуват го хора, които твърдят че я доразвиват и подобряват) казва, че това е едно от първите неща, които отличават Web 2.0 сайтовете.

    С какво Web 2.0 като уеб-концепция е по-добро е друг въпрос. ;)

    Кофтито на такива сайтове като Фейсбук е, че с масирана реклама и бързо зарибяване печелят критична маса и бързо стават „услуга-класика“. Каквато не са всъщност. И след това държат данни на потребителите, не позволяват копиране на профилите в други сайтове и така блокират самата идея за глобална социална мрежа.

    Блокират идеята за семантична мрежа (която освен личности, ще свързва всякакви близки понятия). И на практика работят срещу развитието на Интернет.

    Такива сайтове правят множество отделни, откъснати една от друга социални мрежички. Затова са evil, не за друго.

  • пейо на 28.06.2007г. в 13:53ч.

    @ turin
    API-то виждал ли им си го?

  • turin на 28.06.2007г. в 13:56ч.

    В този смисъл OpenID е бъдещето за социалните свързвания. Чрез OpenID-адрес, върху който имам пълен контрол винаги. И през социални openid-услуги като http://claimid.com.
    Тоест места и начини, които оставят _моите_ данни под мой контрол.

    OpenID навсякъде, вместо регистрация с парола – това е новото и развиващо се. Не сайтове като Оркут и Фейсбук, които са концепция отпреди 5 години.

  • turin на 28.06.2007г. в 13:58ч.

    Пейо, не бях виждал API-то, признавам. Интересно ми е дали може да се търси и избира инфо (и съответно да се мигрира) или служи само за добавяне на данни. Ще поразгледам по-подробно.

  • lyd на 28.06.2007г. в 14:36ч.

    пейо,

    зависи какво човек има да крие :) пък и какво можеш да скриеш?

    ако, да речем, си направиш блог с нова самоличност и не се стараеш да играеш роля, то ще си проличи кой пише новия блог.

    ако не кажеш дали си носиш мече навсякъде, страхувайки се от начина, по който тази информация ще бъде използвана от хора, които публично питат, тези хора ще попаднат на някой, който съвсем случайно ще им каже :)))))))

  • turin на 28.06.2007г. в 15:32ч.

    Защо все се обръщат нещата към „ами ти какво криеш“? Защо изобщо да се крие нещо – въпросът не е в това, а е в това, че човек няма контрол върху личните си данни, върху своето си представяне. Не това, което другите пишат за него, а това, което сам пише и казва за себе си.

    Все едно ако почнат навсякъде да ви взимат лични данни и да ви искат лична карта за да влезете в магазин, да речем. Ами не е правилно, нали? И ако магазинерът ви каже „защо не ми даваш лична карта, а? Нещо криеш май?“

    Въпросът не е изобщо в криене или показване, а в принципа, по който личната информация се поставя в мрежата – начинът на хората да я получават и начинът авторът, собственикът ѝ да я управлява.

  • пейо на 28.06.2007г. в 16:12ч.

    @ lyd
    Точно за този тип отношение говоря. Не мисля, че бих могъл да се доверя и разчитам на лице, което подхожда така към информация, която е лична за мен.

    @ turin
    Ясене, всеки има какво да крие.

  • illa на 28.06.2007г. в 17:24ч.

    Съгласна съм с Ясен относно “ами ти какво криеш?”. Както казах, във Facebook само се регистрирах, за да видя какво е. Не съм го ползвала и не съм наясно относно синхронизирането. Чета сега, че масово се провежда някаква акция, но е възможно е от типа „отвън-навътре“ без реципрочност, не знам.
    По принцип, не харесвам социалните мрежи. Но, струва ми се, точно по отношение на защитата на личните данни, те не са по-укорими от всички други сайтове.

  • lyd на 28.06.2007г. в 20:11ч.

    всеки може да пита каквото си иска, а дали ще му отговорят е друг въпрос :) виж, когато всеки някак е притиснат да отговори е друг въпрос … и доколко има избор да не отговори …

  • illa на 28.06.2007г. в 23:11ч.

    @lyd ,
    Дали може (в смисъл: „дали е редно“) да се пита за всичко, е отделна тема. Но си права – важното е дали имаш избор да не отговориш или нямаш такъв избор.
    –––
    А какво за API-то? Аз не разбирам от тия неща. Няма ли да ме светнете?

  • lyd на 28.06.2007г. в 23:30ч.

    илла, щом пита, значи може (т.е. в състояние е). дали е редно … зависи от гледната точка :) ще се радвам да чуя твоята … може би в отделен постинг. а дали има избор да не отговори … май винаги има избор, но понякога нито един от изборите не ни харесва и тогава говорим за дилеми :)

  • пейо на 29.06.2007г. в 01:09ч.

    @ illa
    API (Application programming interface) може да се обясни като алтернативен начин за достъп и създаване на информация в Facebook, чрез външен софтуер. Не съм гледал колко и какви възможности предоставя, но наличието на API е винаги предпоставка за обогатяване функционалността и начините за ползване на приложението.

  • Маркуча на 29.06.2007г. в 12:43ч.

    @turin:
    OpenID ми харесва като идея, но едно нещо ме притеснява. Ако някой научи/налучка паролата ми за Gmail примерно, може да прати обиден мейл на гаджето ми, майка ми, приятелите ми, може да злоупотреби с информацията, която намери… Въобще – яд. Така… Виж сега какво пише на http://janrain.com/openid:

    It’s one username and one password for all of the sites that you go to.

    Значи, ако тоя някой научи OpenID паролата, ядовете ми ще бъдат Х пъти повече. Един вид SPF, ама по-лошо.

    Като изключим това, концепцията ми допада.

  • illa на 29.06.2007г. в 18:30ч.

    @lyd,
    въпросите ти имат отговори и не са съм ги дала аз, а много умни хора. Ама (явно) аз нямам таланта да ги обясня тия отговори :)
    Иначе – в тези твои въпроси има резон и е хубаво, че ги задаваш.

    @Пейо,
    благодаря за разясненията. Сега ще знам за какво става въпрос.
    В тия неща мечтая да съм на „нивото на кучето“ – демек: всичко разбира, но нищо не може да каже. За съжаление, си е само мечта :)

  • lyd на 29.06.2007г. в 21:54ч.

    @illa
    ти пишеш и обясняваш чудесно :)

    @маркуча
    познавам хора, за които не е проблем да пратят от твоя gmail account каквото си искат на когото си искат :) демонстрирали са ми го с моя акаунт, както и с акаунти на мои познати, които не са техни познати. всякакви чудеса правят, хич не ми е известно как, което ме навежда на мисълта, че сигурност в нета по принцип няма. приела съм това и си живея спокойно :)

  • turin на 30.06.2007г. в 00:17ч.

    @Маркуча:
    Това е така, ако OpenID се ползва за аутентикация, прав си – има много възможности да се компроментира. Няма да казвам мръсната дума „фишинг“, той е на първо място. Но то и сега, с разпределените пароли из сайтовете фишингът процъфтява.

    Силата на OpenID според ме е идентификация, представяне с личен URL, върху който имаш пълен контрол. Представянето в мрежата ти е централизирано, централизирано в теб.

    Но понеже за всичко това си трябва аутенкитация в доставчика на OpenID услугата – прав си, проблем за сигурността винаги има. Да налучка, казваш – да, ако ти налучкат паролата нещата загрубяват много. Разпределеността на социалното представяне в момента, с пръснатите множество пароли из сайтовете ти гарантира частична защита (нещо като непромокаеми отсеци в Титаник).

    Но да ти откраднат паролата за OpenID… Ами то я си представи ако ти налучкат и откраднат паролата за GPG?… Пак същото.

  • turin на 30.06.2007г. в 00:18ч.

    @Маркуча:
    Казваш „Един вид SPF, ама по-лошо.“ – кое имаш предвид? SPF аз зная че е Sender Policy Framework и е много полезно нещо за всеки администратор на поща. Сигурно говориш за друго съкращение?

  • turin на 30.06.2007г. в 00:22ч.

    @lyd:
    Повярвай, няма такива хора, които да могат да пратят каквото си искат от твоята поща. Тоест може и да има, но едва ли познаваш такива. Като се замисля… май даже и аз едва ли познавам такива :)

    Може да се фалшифицират данните от „плика“ на писмото, видимите полета за подател, получател и т.н. Но служебната информация в заглавката на писмото не може лесно да се подправи. Особено ако има защити като споменатото SPF или пък ако кореспондентите ми знаят, че си подписвам електронно писмата до тях.

    Тоест могат да се правят „фокуси“ в Интернет, да. И с тях наистина могат да се впечатляват други хора – но то има потребители, които се връзват на очевАден фишинг и си оставят пароли и номера на кредитни карти ей-така.

    Иначе, другото е по-трудно – „магии“ се правят рядко и трудно.

  • Филип на 30.06.2007г. в 00:38ч.

    Странни са ми разни теории на конспирациите, но на хората явно им харесва да се занимават с това, и да си правят сайтчета.

    В мрежата няма пълна защита. И ако човек иска да ползва някакъв сайт, то приема условията. Нормално е някой да трупа милиони на гърба на другите, нали? Не е нормално други да им завиждат. Най-малкото, защото никой не те задължава да си правиш профил във фейсбук.

    Освен това, сайтове като Атол са полезни – аз намерих мои забравени съученици и много се радвам за това. Пък който има 2 млрд, да ги дава :)

    Хора, не се вманиачавайте – интернет е просто връзка и удобство :)

  • Маркуча на 30.06.2007г. в 02:09ч.

    @turin:
    Абе аз хубаво си мислех да не слагам подозрителни съкращения, ама какво да направя, като не ми идва на ум българският термин… Разбирай Single Point of Failure – а някой уцели паролата, а те е хахурнал отвсякъде.
    Не съм убеден, че с GPG положението е същото – там имаш възможност да revoke-неш ключа, ако се усетиш навреме.

    @Филип:
    Аз съм отявлен циник, но да твърдиш, че е нормално някой да трупа милиони на гърба на другите е на крачка от това да твърдиш, че е нормално да крадеш, стига да не те хванат; или, че е нормално после да изпратиш тия с милионите в лагер, понеже са изсмукали кръвчицата на народа.
    Ако си се съгласил с условията на Facebook, защото те е мързяло да ги четеш, нищо не можеш да им кажеш, но това не прави търговията с лични данни по-малко укорима.
    За другото също не си прав, няма нищо по-естествено от това да завиждаш на някого, който има много пари. :)

  • lyd на 30.06.2007г. в 14:35ч.

    @turin

    това, което казваш звучи успокоително, но въпреки всичко аз очаквам всичко от технологиите и тези, които ги разбират :) може би прекалено силно вярвам в … прогреса?!?

  • zImage на 01.07.2007г. в 13:43ч.

    Предполагам, че става дума за SPF като Single Point of Failure.

  • Филип на 01.07.2007г. в 23:45ч.

    Маркуча, не съм съгласен. Има предприемчиви хора, които измислят нещо и го превръщат в продукт, от който печелят за сметка на ползващите го клиенти. Кое е ненормалното в това? Капитализъм. Никаква кръвчица не смучи никой, защото тия пари те не ги взимат от мен – потребителя – а от другаде. Аз не им завиждам, а гледам да си върша моята работа. Ти завиждай :)

    Малко инфо може ли? Каква е тази търговия с лични данни? Какво губя аз от нея и с какво ме ощетява някой?

  • Маркуча на 02.07.2007г. в 12:04ч.

    За предприемчивостта съм съгласен, просто изразът „на гърба на другите“ е доста обагрен емоционално. Не мога обаче да приема, че печеленето (трябва да) е за нечия сметка – добрата сделка е не тази, която ощетява едната страна, а която оставя всички с убеждението, че получават и дават, колкото се полага.

    Що се отнася до личните данни, малко съм предубеден, признавам. Не ми харесва това, че някой систематично събира информация за мен и продава я на другиго, за да може той на свой ред да ми продаде бъркалка за яйца, космодиск или каквото там. С какво те ощетява – ако имаш предвид пари, с нищо. Трябва ли обаче всички да знаят какви гащи нося и пред кого ги свалям?

  • Филип на 02.07.2007г. в 14:05ч.

    Ок, съгласен съм :)
    А за личните данни – от една страна наистина не е приятно да знаеш, че някой те „следи“, но от друга помисли, че така или иначе ще те заливат с реклами – защо да не са продукти, които да ти подхождат. Харесва ми когато рекламите са съобразени с предпочитанията ми, и дори бих ги разгледал – току виж някой ден намеря нещо полезно.
    И пак – всичко е въпрос на личен избор – или си правиш фейсбук, или не. А може да избереш и да се скриеш в гората, за да не те следи никой, и да спиш с пушка под леглото :)