трънки и блогинки

Влезте през тесните врата

Написано на: 03.07.2007 · 3 коментара

„…защото широки са вратата и просторен пътят, който води към погибел“. Да, ама не искам. Едно от нещата, които ме дразнят най-много в обществените сгради е как насочват трафика към малките си входове, а държат официалните си входове затворени. Сградата на Ректората отваря почти ведъж годишно централния си вход, депутатите влизат в Народно събрание през задния вход, охраната на Министерски съвет насочва гражданите към една странична врата, а отделните министерства имат нарочен по-малък „вход за граждани“. Същото е и с много училища, затворили парадните си входове и каращи учениците да се блъскат през врати, които не са направени да поемат такъв трафик.

Съдебната палата, която се намира в началото на „Витошка“, не е по-различна. В продължение на много години централния вход е заграден заради ремонт и всеки, имащ работа в съда, трябва да минава през страничния вход и три врати го делят от вътрешността. Вече влязъл вътре, неопитния посетител започва да се лута, защото се намира в един от задните краища на сградата и до най-важните помещения се стига през стълби и коридори, които може да го накарат да се загуби. След като почистиха десетки години мръстотия от фасадата на сградата, сега управата похвално е решила да отвори и централния вход.

Нещото, което наистина ме подразни, е оградата и парапетите, която са поставили пред стълбите на сградата. Ще съм благодарен, ако някой минаващ снима грозилото, но мен ме дразни самата идея да се огради и затвори подстъпа до архитектурния символ на съдебната власт в столицата. Един от основните процесуални принципи е този на достъпност на съдебната защита за нарушените права. Гражданите трябва да бъдат улеснявани да се обръщат към съда за защита, а не да се поставят огради, които създават усещането, че са те вкарали в кошара.

Друг принцип е публичността и възможността всеки да присъства на съдебно заседание, защото присъдите и решенията се произнасят в името на народа, от който произтича властта, и чрез присъствието на граждани и журналисти се упражнява обществен контрол върху съдебната власт. Стълбите са архитектурен елемент, който пречи на случайния достъп, но поставянето на ограда недвусмислено показва, че това е защитена територия, където външни лица не са желани. Освен посланието, което тази ограда изпраща, то черното желязо стои грозно забито в широкото каменно стълбище. Не съм виждал някъде другаде подобно решение и всякакви глупости за сигурност и контрол на тълпите не могат да я оправдаят.

Категория: всякакви

3 коментара ↓

  • Хубаво ми е, когато хората коментират. Чета внимателно всеки коментар и отговарям, когато имам какво да кажа.

  • Ани на 03.07.2007г. в 14:58ч.

    Както често се случва, мислех да подмина с кротко и мълчаливо съгласие, но се сетих, че няма как да разбереш, че мисля като теб по въпроса, затова и оставих коментар.

    Лично аз харесвах повече мястото по времето, когато беше НИМ, защото заплахи за бомби, набити фоторепортери и грозни огради нямаше.

  • пейо на 03.07.2007г. в 22:16ч.

    @ Ани
    Благодаря, Ани :)
    Обикновено съдебните сгради не са цел на протести или атентати. Единственото събитие, за което се сещам е пехотната атака на Ескобар срещу върховния съд в Колумбия, но и дори след нея те не се оградиха по този начин.

  • входни врати цени на 14.10.2014г. в 13:15ч.

    Никога не съм харесвала тесните врати и като цяло по тесните пространства,може би защото се обажда клаустрофобията ами.Радвам, се че ни пишете и дано и за на ред давате толкова полезна информация. Възможно е управление на такава блиндирана врата и дистанционно, през мобилен телефон, което допълнително увеличава комфорта на потребителите и позволява функционалности, които при едни подобни тесни врати биха ограничили шансовете на всеки един от нас,който иска да каже истината.Виждаме какви са системите и постоянно могат да бъдат излъгани.