трънки и блогинки

11.07.2007

Написано на: 12.07.2007 · 9 коментара

Чай, чай, чайник
Преди няколко дена си счупих чайника и не можех да си правя редовния сутрешен чай. Като резултат, тези няколко дни се чувствах отпуснат, унил и без особено желание и вдъхновение. Настроение тип чиновник. Преди малко си пригодих и изпих първата чаша чай и нейния благотворен ефект веднага се показа. Не ги разбирам хората, които не пият чай, но нека страдат. Въпроса ми е с какво да си заменя счупения чайник? Досегашния беше съвсем обикновен, но тъй като ще си го ползвам често и за нещо, което ми доставя удоволствие, мисля, че хубавия чайник си заслужава. Някой да е виждал скоро нещо, което да му е хванало окото?

Аргументът „Нямам нищо да крия“
„Нямам какво да крия. Нищо лошо не съм направил.“ е най-честия (а и най-честния?) аргумент против, когато става въпрос за представяне на нещо като заплаха върху личното пространство или информация. За мен това е абсурден довод, но за други явно е съвсем разумно основание да приемат нарушаване на личната неприкосновеност. Безуспешно съм се опитвал да защитя моята теза, пред намиращите опора в този аргумент, но това явно е въпрос на мироглед и някаква фундаментална разлика. За по-лесно заключих, че хората, които нямат какво да крият са скучни. Това е една от най-тежките възможни присъди и засега, мисля, че съм предимно прав в тази си оценка. Професор Daniel Solove, в нарочна публикация разглежда това отношение към личната информация, като опитва да дефинира що е то privacy и защо „нямам какво да крия“ е довод, който е израз на неразбирането на това основно човешко право. Интересно четиво, но мисля, че и за в бъдеще ще се придържам към мнението, че нямащите какво да крият са скучни.

Не на OOXML
Йовко е писал подробно за опита на Microsoft да прокарат като ISO стандарт измисления от тях формат, който дори и MS Word не ползва в чист вид. Снощи преведох основните доводи защо това не трябва да става, които са част от петицията на кампанията против това решение:

  1. Вече съществува стандарт ISO26300, наречен Open Document Format (ODF). Наличието на два стандарта за едно и също нещо, повишава разходите, предизвиква несигурност и объркване в бизнеса, държавата и гражданите.
  2. Не съществува доказуема реализация на OOXML спецификацията. Microsoft Office 2007 създава файлове в специална версия на OOXML, а не файлов формат, който отговаря на OOXML спецификацията.
  3. В спецификацията липсва информация. Примерно как да създадем autoSpaceLikeWord95 или useWord97LineBreakRules;
  4. Повече от 10% от примерите в предложения стандарт не се валидират като XML.
  5. Не съществуват гаранции, че някой може да създаде програма, която пълно или частично реализира спецификацията без да е застрашен от иск за нарушаване на патенти, собственост на Microsoft.
  6. Това предложение за стандарт противоречи с други ISO стандарти като ISO 8601 (Представяне на дати и часове), ISO 639 (Кодове за представяне на имена и езици) или ISO/IEC 10118-3 (криптографски хеш).
  7. Съществува грешка във формата за електронни таблици, която забранява въвеждането на дата преди 1900 година. Тези грешки засягат както OOXML спецификацията, както и софтуерни продукти като Microsoft Excel 2000, XP, 2003 or 2007.
  8. Това предложение за стандарт не е създадено чрез съвместни усилия и съчетаване на опита на всички заинтересовани страни (като производителите, търговците, купувачите и потребителите), a единствено от Microsoft.

Категория: кратки

9 коментара ↓

  • Хубаво ми е, когато хората коментират. Чета внимателно всеки коментар и отговарям, когато имам какво да кажа.

  • Бобсън на 12.07.2007г. в 06:14ч.

    Чайник имам много биващ Bodum.

    http://www.bodum.com/pages/products/detail.asp?famId=11&subFamId=1102&id=1801-16

    има ги в едно магазинченце в един търгожски център в София, което нема да рекламирам поимено…

  • Антония на 12.07.2007г. в 11:12ч.

    Да дам още един глас за Bodum – в момента пия чай от тяхна чаша даже. Много са елегантни, но… само стъклени са. За пурист като теб май си трябва порцеланов чайник? Има много красиви порцеланови изделия в Genesis (които продават и Bodum) и макар че определено са доста скъпи – заслужават си парите.

  • пламен на 12.07.2007г. в 12:38ч.

    ами чайничето на майкъл грейвс за алеси е класика. картинка тук: http://www.heals.co.uk/content/ebiz/heals/invt/743811/743811_m.jpg

    би трябвало да го има в един магазин на витошка, не се сещам как се казва.

    ако цената не е фактор, има още едно място, където може да погледнеш – на ъгъла на графа и дякон игнатий, ама пак не сещам за името ;-)

    но няма нищо по-яко от стария бабешки чайник, боядисан в синьо или червено и задължително ожулен на 1-2 места.

  • tanya на 12.07.2007г. в 12:51ч.

    Няма да се съглася, че всички те са скучни. Често млади, необразовани, неразбрали или неразбиращи, е да, понякога и скучни, но наистина много хора смятат аргумента ‘нямам какво да крия’ за абсолютен край на каквато и да била дискусия за достъпа до (лична) информация. Аз имам един контра аргумент, който често работи, но не става за повечето официални/професионални случаи. Когато обаче кажа на някой приятел с подобно твърдение „ами тогава, защо не сложиш една камера, да те гледат когато ходиш до тоалетна“ обикновено дискусията продължава. Обикновено, трябва да се прибегне до сравнения с такъв тип неща, за да разберат хората колко ненужен, изобличаващ/излагащ и нарушаващ интегритета им, е отвореният достъп до лична информация.
    Този аргумент е особено опасен, защото сменя фокуса. Сменя фокуса от адресирането на истинските страхове и заплахи към ‘въоръжаване’ на ‘тези, които пазят’ и в това има нещо много грешно.
    Още нещо: този неправилен аргумент се подклажда и от всеизвестното страдание на селебрититата от интереса към личността им. И така, да се оплакваш, че някой иска да знае какво ядеш, пиеш, говориш или правиш, кога и с кого, изглежда като ‘бял кахър.’ Ето защо не бих казала, че хората, които казват ‘ела и ме гледай’ са скучни. Те искат повече внимание, но това вече е друга тема.
    Мда, свалих статията на професора, ще прочета и пак ще се върна да поспоря ако тук се заформи дискусийка както обикновено:)
    За чайника пожелвам успех, аз съм с кафето:)

  • Св. на 12.07.2007г. в 15:29ч.

    За чайниците. Със сигурност порцеланов. Ако някой познат пътува до Великобритания в скоро време или пък дори само има престой на летището в Лондон, да ти вземе един порцеланов чайник от най-голямата тамошна верига за чай и аксесоари за чай – Whittard of Chelsea – навсякъде са и са общо взето достъпни и красиви също. Щото това е страната, където ги разбират тези неща. Предполагам ти ще искаш такъв, който има към него и филтър за насипен чай. Ето един линк, но в действителност асортиментът им е по-голям: http://www.whittard.co.uk/ProductList.aspx?cid=t6022&npp=8&sort=rank+ASC&Page=1&language=en-GB

  • Райо на 12.07.2007г. в 16:12ч.

    И аз съм за порцела. Може да пробваш да се поровиш в килера на баба – със сигурност ще излезе нещо което няма да отстъпва на лондонските вериги – ще останеш мн изненадан какви естети са били на времето :)

  • бого на 12.07.2007г. в 17:21ч.

    има едно страшно добро магазинче по патриарха. Там има добри чайничета – там си ги правят и са старшно хубави…

  • Бобсън на 13.07.2007г. в 03:42ч.

    Аз понеже се изложих да ти предложа стъклен чайник искам да поясня, че иде реч за стъклен чайник, какъвто ползвам вече близо година… А Порцелановия по- се трудно почиства…

  • galia на 14.07.2007г. в 17:55ч.

    относно чайника ти препоръчвам този на guy degrenne, който е със стоманен капак и задържа чая топъл най дълго време. Това е необходимото нещо.