трънки и блогинки

И аз по повод сплашването на Мишел

Написано на: 15.07.2007 · 6 коментара

Последните дни бях на по-хубави места и само по телефона можех да взема отношение към случилото се с Мишел. Мнозина са изказали своята позиция (списъци при Антония и Валери), но все пак искам и аз да кажа няколко неща.

Първо, моите уважения за Мишел! Да бъдеш сплашван да мълчиш от полицията, която се предполага да защитава и правото ти свободно да изразяваш мнение, е нещо, което със сигурност може да те накара да се почувстваш, меко казано, подтиснат. Иска се сила и характер въпреки това да разкажеш и изразиш публично позицията си, за което Мишел наистгина заслужава уважение.

Много хубаво ми стана и като видях лавината на подкрепа и възмущение от страна на блогърите, а и на традиционните медии (специални поздравления за „Дневник„ и BTV). В петък сутрин прокурор от Върховна касационна прокуратура, в момент на откровение смотулеви, че за възстановяване на справедливостта вече възлага по-големи надежди на медиите, отколкото на държавата и май е много прав.

Нямам против полицията и разследващите органи да четат блога ми. Ще се радвам, ако го правят и предприемат действия за отстраняване на някои нередности, за които рядко пиша. Ако мога – бих се радвал и да помогна дейността им. Органите на МВР имат право и са задължени да предупреждават за възможно закононарушение, но точно в този случай това говори единствено за безсилие и неувереност от тяхна страна. Безсилие, защото с призоваването на трети лица, признават невъзможността си да се противопоставят срещу мирни и повече или по-малко спонтанни прояви, каквито са тези за Странджа. А неувереността в правотата на действията им личи най-силно от нежеланието те да получават гласност. Ако бяха уверени, че са изправени пред реално нарушение, те сами с гордост биха оповестили действията си срещу него. Това, че се опитаха да го покрият ме подсеща за пореден път, че и дознателите са служители на МВР, които се назначават с заповед и са в административна зависимост от политическата воля на министъра.

Лично на мен, покрай случая, ми е интересен и въпроса как ще бъдат определени правно блоговете. Дали ще се разглеждат като нещо подобно на средства за масово осведомяване или ще са само средство за изразяване на лична гражданска позиция. Те не са нито едно от двете, но при спорове като този трябва да бъдат квалифицирани някак си.

Категория: всякакви

6 коментара ↓

  • Хубаво ми е, когато хората коментират. Чета внимателно всеки коментар и отговарям, когато имам какво да кажа.

  • Васил Колев на 15.07.2007г. в 21:40ч.

    Какво е реалното/юридическото значение на тази квалификация на блоговете?

  • пейо на 15.07.2007г. в 21:51ч.

    Не мога да ти кажа без да знам как са квалифицирали правно деянието, за което са съставили протокола. Но по принцип има много разпоредби, които засягат средствата за масово осведомяване и предвиждат специални права и задължения за тях.

  • Васил Колев на 15.07.2007г. в 22:07ч.

    Интересно ще ми е точно какви са тези права и задължения, къде би трябвало да се ровя по въпроса?

  • пейо на 15.07.2007г. в 23:52ч.

    Виж примерно каква разлика правят 40 и 41 от Конституцията. В поста съм споменал и за сигналната функция на средствата за масово осведомяване, която е изрично споменат повод за образуване на досъдебно производство (208 НПК). Преди малко в блогосферата гледах един пост за марихуаната, който може да осъществи хипотезата на 354б (2) т.5 от НК, ако блога е средство за масово осведомяване и той „склонява или подпомага другиго към употреба на наркотични вещества или техни аналози„. Не мога да ти дам ръководство или метод, защото ми липсват систематизирани познания и я карам случай за случай.

  • Георги на 16.07.2007г. в 00:15ч.

    Блогове са средство за изразяване на гражданска позиция. Нито блогърите, нито гласоподаватели някой ги взима под внимание.

  • edi на 18.07.2007г. в 11:44ч.

    Зависи как дефинираш ‘блог’.
    1)Блоговете са (на/върху) сайтове – т.е. може да се дефинира като ‘публичен уеб сайт’.
    2)Блог е софтуера. Както CMS или форум система. Със специфичните там малки разлики от другите системи.
    3)Блог е съдържанието – личен дневник. (дневника ти може да е на статичен html.) Разликата със сайт – личен е. Но как ще вкараш формално в тази дефиниция сайтовете с коментари не знам. ВАЖНО-това е личен дневник но – _публичен_. Не е добре да се спекулира с изрази като ‘не може да пречите на хората да си пишат в дневника’ – традиционно дневникът е нещо не просто ‘лично’ а интимно нещо.

    Иначе, мисля че тази буква на закона сама по себе си не е лоша.Защото на blog може да има всичко, включително и, примерно, блог на бойлавъри, с инструкции и явки.

    И наистина медиите/обществото са метода, защото буквата май е спазена (не съм юрист но така мирише). Т.е. общественото мнение и медиите (добре де, в един идеален свят) са това, което определя размерите на сивата зона, и те могат да окажат натиск да се преразгледа ако не закона, то поне конкретната му, в слчая, употреба.

    И, малко ме издразни една дефиниция чута с половин ухо от телевизора – ‘занимаващ се организацията на спонтанните протести’. Как беше там, оксиморон ли, що ли?

Коментирайте, моля:

Моля, пишете на кирилица! В противен случай, коментарът няма да бъде получен.
Нямате настроена кирилица?   |   Помощ за настройка