трънки и блогинки

Кратка история за репутацията

В средата на 90те майката на мутрата Кирил живееше сама в семейния апаратамент на първия етаж в ниска стара кооперация. Не беше ясно с какво точно се занимаваше Кирил, но казваха „има фирма“ и никой не задаваше повече въпроси. По мускулите на охраната и марките на колите, които придружаваха Кирил, когато идваше да вижда майка си, беше ясно, че той не просто има пари, но и е от тези, които трябва да внимаваш да не настроиш срещу себе си. Силните на деня си пазеха репутацията, властвайки с бой и страх и по десетките истории беше ясно, че нито полицията, нито кой да е може да попречи на мутрите да правят каквото си искат. Простичкия закон, че силният е прав и може да мачка всеки друг нещастник, беше болезнено ясен на всеки.

Съседите в кооперацията бяха задействали познатия рефлекс да се прекланят пред силния и майката на Кирил се ползваше с едно специфично уважение. Към нея околните изпитваха смес между страхопочитание от силата на Кирил и завист, че е успял, посещава я често, носи ѝ торби с всякакви неща и по всичко е видно, че се отнася с нея като добър син. Всички бяха наясно, че на някой, който се движи с две коли охрана, не му е чиста работата. Но важното беше, че в тези гладни години Кирил носи пълни торби и когато те треперят от страх и глад, Кирил осигурява на майка си достойнство и спокойствие. Каквито и слухове и истории да се разказваха за Кирил, репутацията му беше на не толкова лош човек, който е успял в трудни времена.

Майката на Кирил беше нормална обикновена жена, за която беше трудно да бъде добре, когато околните са зле. Тя се опитваше по всякакъв начин да запази доброто отношение на съседите от кооперацията. Мъжът ѝ беше починал и след пенсионирането ѝ, съседките бяха нейното общество, с което си прекарваше времето да седят пред блока, да обясняват какво са сготвили, да обсъждат сериали и да си говорят за всякакви ежедневни неща.

Всичко вървеше що-годе добре до сутринта, когато на входната ѝ врата се появи надписа: „МАЙКА НА УБИЕЦ!“. Написан с блажна боя, надписът беше видим за всеки, който влезеше във входа. Съседите от кооперацията и живущите в съседните входове разбраха мигновено за него. На следващия ден се появи човек, който изшкури и пребоядиса вратата, но след ден-два надписа се появи отново. Никой нямаше идея за какво точно убийство става дума, но тръгнаха всякакви предположения и истории – кое от кое по абсурдни. Лично аз не съм сигурен, че е имало каквото и да е убийство, но мога ли да съм сигурен.

От сутринта, когато надписа се появи на вратата ѝ, майката на Кирил се затвори и не говореше с никой. Синът ѝ прати хора, които демонтираха старата дървена врата и я замениха с укрепена стоманена врата, но жената предпочете да стои заключена зад нея. Съседките, седнали на пейката пред блока, напразно търсеха да я видят на балконския бокс, където обикновено готвеше. Вечер прозорците ѝ към улицата не светеха и само по домашните шумове и присветванията през завесите в спалнята ѝ, съседите знаеха, че тя си в вкъщи.

Синът ѝ продължаваше да я посещава, но след първия път вече не идваше толкова показно. Паркираше сам, без охрана. Когато влизаше във входа, избягваше погледите на околните, които шушукаха за него. Дори и да е търсил да насочи гнева си към някой, никой не е смеел да го погледне. След като майка му стоя затворена и не погледна никой няколко месеца, Кирил я взе при себе си.
Не дълго след това на новата стоманена врата на апаратамента на първия етаж в ниската стара кооперация се появи некролога на майката на мутрата Кирил.

→ Един коментар Дата: 21.06.2014    Категория: истории

МВР и ДАНС искат подслушване в реално време

Държавна агенция „Технически операции“ (ДАТО) е изпратила писмо, с което иска да получи „пълно техническо решение, с възможност за прихващане на електронни съобщения в реално време, възможност за непрекъснато наблюдение, както и достъп в реално време до данни, свързани с дадено повикване.“

 DATO-ISP-Letter1DATO-ISP-Letter2

Адресати на писмото са „Предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги„, което означава не само мобилните и наземните телекоми, но също и доставчиците на интернет. Не знам дали писмото е изпратено и до доставчиците на интернет, но те със сигурност попадат в обхвата на посоченото определение.

Ако писмото е адресирано и до доставчиците на интернет, това означава, че целян обект на „прихващане“ няма да са само разговорите, но и всякаква интеренет комуникация.

Посоченото основание е чл. 304 от Закона за електронните съобщения. Писмото, обаче, пропуска второто изречение на чл. 304, което допуска, че има възможности тези данни да не могат да се предоставят в реално време. Исканата възможност трябва да се осигури за сметка на предприятията и да отговаря на „изискванията на ДАТО за мониторинг център“.

Нещо като кратък коментар:
  1. Ако се питате дали това не създава възможност за всеобщо подслушване – да, това е такава възможност.
  2. Ако се питате дали това е законно – да, има такива тексове в ЗЕС, копирам ги по-долу.
  3. Ако обърнете внимание кога са приети тези текстове и се чудите защо чак сега се иска такава възможност – може да не до сега управляващите да не са били толкова сигурни как ще бъдат приети.
  4. Ако се чудите защо никой не е излязъл на улицата да протестира – забравили сте 14ти Януари 2009. На тази дата тогавашния премиер Сергей Станишев и тогавашния вътрешнен министър Михаил Миков, със съдействието на тогавашния кмет Борисов, изпратиха полицията да смаже протестиращите.
  5. Ако се чудите дали е случайно, че когато същите хора отново са на власт искат практическа реализация на тези така спорни правомощия – не, не мисля, че е.
  6. Ако считате, че е време те да бъдат изхвърлени завинаги от политическия и обществен живот – закъсняваме все повече с всеки изминал ден и това писмо е само още една причина.

Продължете →

→ 8 коментара Дата: 04.06.2014    Категория: всякакви

Правото да бъдеш забравен – реализация и ефекти

Преди две седмици Съдът на ЕС постанови, че всеки гражданин има право „да бъде забравен“. Правото да бъдеш забравен е фундаментално важно за защитата на личния ни живот в среда, където почти всичко се случва онлайн. Резюме на решението и изводи може научите от публикацията на проф. Огнянова.  Днес Google направи първата стъпка за изпълнение на решението, като предостави форма, която очертава изискванията на процедура, за реализация на правото да бъде забравен от най-популярната интернет търсачка.

За начало – техническо уточнение. „Забравянето“ от Google се осъществява чрез премахване на запис от индекса за търсене, който свързва термините за търсене с url адреса на страницата, където се намира информация за тях. Информацията не се премахва и продължава да съществува на адреса, на който е публикувана, но не се показва сред резултатите при търсене.

Процедурата е нова и тепърва предстои да се усъвършенства. В сегашния си вариант изисква да попълним уеб-форма, като посочим url адресите на страниците, които не желаем да бъдат свързвани с нас, заедно с причини за всяка конкретна страница, както и да предоставим доказателства за самоличност или упълномощаване.

Първите ми впечатления от предоставената възможност са:

  1. Обосновка. Необходимо е обосноваване на всяко искане за премахване на url, с цел доказване на вредата, която се причинява. Вредата не се предполага. Решението на съда говори, че не трябва да се „предполага, че включването на въпросната информация в този списък причинява вреда на лицето“. Примерни причини, които Google посочват, са че информацията е остаряла, неотносима или „неподходяща“ (inappropriate). В прес изявлението се отбелязва и обществения интерес като аргумент за отказ на такова искане: „for example, information about financial scams, professional malpractice, criminal convictions or public conduct of government officials“. Точно наличието на вреда ще е основния предмет на спор и все още не е ясно как ще бъде преценявано дали посочената причината е основателна.
  2. Компетентен орган и регулация. Разбирането ми е, че ако Google откаже да премахне определена информация, искащият ще може да я отнесе към Комисията за защита на личните данни или съответния на нея орган в другата държава. Не е ясно, обаче, дали и как има възможност да се обжалва съгласието на Google да изтрие дадена информация. Google e частна компания, но същевременно и средство да се реализира правото да се търси и получава информация. Може би е уместна и регулация в защита на обществения интерес, която да се състои в по-ясни критерии кога следва да се уважи правото да бъдеш забравен.
  3. Само имена. Липсва възможност да се иска премахването на данни за пряка или непряка идентификация, които са различни от името (примерно ЕГН). Решението на съда говори само за търсене по име на лицето и вероятно това е причината за ограничената информация.
  4. Само за ЕС. Google изглежда ще предостави функционалността само за локалните си сайтове като google.bg, а заличените връзки, ще са достъпни през глобалния google.com.
  5. Обществен интерес. Не е ясно как и дали се извършва преценка дали лицето изпълнява обществена роля, която обосновава надделяващ обществен интерес (последно изречение на ал. 4 от Решението). Примерно, ако лицето е политик, заема висша държавна длъжност или друга обществена позиция, заявките не следва да бъдат изпълнявани.
  6. Момент на преценка. Преценката дали да се премахне информация е единствено към „настоящия момент“. Това оставя без отговор възможността за зачистване на биографиите, примерно преди обявяване на имена на министри, кандидати за изборни длъжности и други лица, които има вероятност да станат обект на медийно и обществено внимание (пресен пример са снимките на Момчил Неков от Facebook).

Ефектите от въведената възможност са в различни посоки: Продължете →

→ 2 коментара Дата: 30.05.2014    Категория: всякакви

Истории за война и вода от Технион

Добрите въпроси, породени от практическа нужда, са най-силния двигател на науката и иновациите. Миналата седмица бях в Израел, от където ми останаха много добри истории, но ми се иска да разкажа точно тези, които се отнасят за практическото приложение и значение на науката и образованието.

Гледката по-долу е от хълм над Хайфа. Планинните в далечината са Голанските възвишения, завладяни от Израел през 1967ма. Отвъд тях, по морето, в ляво е Ливан, направо е Сирия, а в дясно – Йордания. Израел е бил във война с всичките. Индустриалните сгради, на преден план, са петролна рафинерия и газова ТЕЦ, а някъде в ляво долу е и летището на Хайфа. Районът е и сравнително гъсто населен.
Haifa_Tehnion
Всичко е много близко. Една ракета долита за около 3 секунди, а артилерийските снаряди – по-бързо. Каквото и да уцели ще е човешка и/или екологична катастрофа. От тази гледна точка, лесно може да се разбере защо Израел не би отстъпил от Голанските възвишения, но дори и с тях защитата на тази територия е доста трудна.

Снимал съм от кампуса на Технион – израелския институт за инженерни науки. Технион е едно от най-престижните висши учебни заведения в света, където преподават и трима нобелови лауреати. Университета си има и бомбоубежище, където всички притичват, когато се обяви въздушна тревога. Най-често ракети идват от Газа или Южен Ливан, които са под контрола на Хизбула. Израел никак не кротува и редовно израелски изтребители поразяват цели в Ливан. Двете страни са във война, но разликата между тях, е че на 100км в Ливан няма почти нищо нищо, докато израелската територия е пълноценно използвана. Разликата е в добрата противовъздушна отбрана.

Това е една от добрите истории, които Технион може да разкаже, а и лесно да покаже на посетителите си. Когато установили, че системите Patriot не са оптимални за прихващане на ракети с къс обсег, летящи над населени територии, била започната разработката на системите Iron Dome. Накратко – задачата им била да засекат и унищожат ракети и снаряди, които идват от поне 4км. Скоростите са такива, че човек не може да реагира и системата трябава да действа напълно автоматично. Да засечеш всичко, което лети, е сравнително по-лесно, от това да решиш дали да го свалиш. Точността на радара е такава, че като потенциални цели се засичат и птиците (по желязото в кръвта им, ако съм разбрал правилно). На практика, са създали напълно автоматизирана система, която за части от секундата сама решава дали да унищожи летящ обект. За да се реши такава сложна инженерна и научна задача се изискват много умни, образовани и можещи хора – възпитаниците на Технион са такива. Едната воюваща страна ги има, другата не – те са разликата.

Друга добра история е свързана с нещо доста по-ежедневно – водата. Пак някъде там долу са водохранилищата на прясна вода, които се пълнят от пречистена вода от Средиземно море. Пречистването е енергоемко, бавно и в крайна сметка – скъпо. Изработването на по-добри мембрани филтриращи морска вода е още една задача. Решаването иска съдействие от най-широк кръг хора с познания във фунаменталните и приложни науки – от тези, които се занимават с математическо моделиране на химичния състав на мембраната, през инженери химици и физици, които управляват изработването ѝ, до машинните инженери, които сглобяват цялото решение. Отново – много умни хора работят заедно, за да може кранчето на водата да прави простичкото нещо, което очакваме от него.

А ако се интересувате по какво работят сега в Технион, един от проектите е за създаване на пластмасова (грубо казано) ракета, която няма да може да се засече от никоя от съществуващите радарни системи. Вероятно, пак те ще трябва да измислят решение за този нов проблем.

→ 9 коментара Дата: 27.04.2014    Категория: пътувания

Прехода и МВР – 28 Декември 1989

Най-добрите текстове обясняващи Прехода са вече написани, но читателите им са малко. В сборниците на Комисията по досиетата има документи и стенограми, които са по-увлекателни от кой да е сериал и съдържат прозрения, по-ясни от най-добрите анализи. Само трябва да бъдат прочетени.

В опит да ги направя разбираеми за тези, които не помнят, а и за да предизвикам интерес, искам да опитам да ги преразкажа, под формата на пиеска. Въведението е от мен, а всички реплики на действащите лица са реални от стенограмата на заседанието на Колегиума на МВР. Обърнете внимание на датата – заседанието е проведено на 28 Декември 1989 година, когато трябваше сами да определим съдбата си:

Сцена и действащи лица
Действието се развива няколко дни преди настъпването на новата 1990та година, на заседание на Колегиума на МВР – колективен орган, който събира ръководителите на служби в огромното ведомство. Действащи лица:

  • Петър Младенов – нов партиен и държавен глава
  • Ген. Атанас Семерджиев – военен, сложен за ръководител на полицаи (милиция)
  • Ген. Любен Гоцев – бивш медждународен шпионин, под дипломатическо прикритие, назначен заместник на Семерджиев

Въведение
Международна ситуация. В близките страни от „Социалистическия блок“ текат бурни промени. Новините са пълни с улични протести, често с насилствени сблъсъци с органите на реда. Преди няколко дни по главния канал на Българската държавна телевизия са излъчили как партийния и държавен ръководител на съседна Румъния е бил отведен от десантчици, осъден и разстрелян. В продължение на пет минути в най-гледаното време телевизията предава единствено неподвижните трупове на диктатора Чаушеску и неговата съпруга.
В Германия Берлинската стена е била разрушена и гражданите на социалистическата Германска Демократична Република се прегръщат с довчерашнте си идеологически врагове от „капиталистическата“ Федерална Република Германия. Полша, Унгария и Чехословакия бурно отхвърлят досегашното ръководство на комнистическите партии. В опората на всички социалистически държави – Съветския съюз се появяват мощни идейни течения, немислими до преди няколко години, които създават всеобща нестабилност и неувереност.

Ситуация в България. Преди около месец, дългогодишното ръководство на страната е било сменено. По улиците на София и големите градове има ежедневни демострации. Сформира се опозиция. Има силен глас за промени. Властта на Комунистическата партия, която ръководи и контролира България от 45 години, е под въпрос.

Начало
Открива Петър Младенов: Обявява, че Ръководството на Партията (което ръководи и Държавата) е решило да смени досегашния министър на МВР. Представя новия министър ген. Ат.Семерджиев като известен с „привързаност към делото на партията, към делото на марксизма-ленинизма, към делото на социализма“. Първият негов заместник ген. Л.Гоцев е работил във Министерството на външните работи, но е представен на МВР като „професионалист, ваш кадър е“, който „познава целия западен свят и него го познават в този свят“.
„С тези двама другари, които идват във вашия колектив, ние наистина укрепваме положението“. „Времената са бурни, другарки и другари“. „Политбюро, Централният комитет на партията разчитат и в бъдеще ще разчитат на органите на МВР.“. „Както казват руснаците: „Прошу любит и жаловать““

След Петър Младенов, думата взима ген. Атанас Семерджиев
Определя се като най-некомпетентния от всички и апелира за разбиране и съдействие в новата обстановка, в която процесите се развиват изключително стремително. Действат в „нови условия – и политически, и от социална гледна точка, нравствено-психологическа гледна точка“, но въпреки всичко декларира, че „опора в нашата дейност ще бъде политиката, която се провежда под ръководството на Централния комитет на партията, на Политбюро“.
Идват избори, след които обстановката ще е различна, но „Дано да не е доста различна, а до известна степен да бъде различна“. Изразява надежда, че „този оптимизъм се споделя от всички вас, че Българската комунистическа партия ще запази позициите си на водеща сила в страната“, но със сигурност ще има нови сили, които „ще се настанят или ще се наложи да работим с тях и в Държавния съвет“. Продължете →

→ 10 коментара Дата: 08.04.2014    Категория: всякакви