трънки и блогинки

За мажоритарната избирателна система, без любов

Президентът вчера предложи референдум за мажоритарен елемент при изборите за народно събрание. Считам, че всякакъв мажоритарен избор на народни представители ще е вредна грешка за България, която ще има за ефект редица негативни последици.

Мажоритарните избори имат за ефект разделение на победители и губещи – малко победители и повече губещи. Вие, които бихте прочели този текст, е най-вероятно да сте от вечно губещите мажоритарни избори и този пост е опит да обясня защо.

Основни характеристики на мажоритарната система са загуба на гласове и липсата на представителност.

1. Загуба на гласове
Най-характерната черта на мажоритарната избирателна система е огромната загуба на гласове. „Загуба“ означава, че подадения глас не влияе на политическото представителство, никой кандидат не го получава, няма смисъл от него, избирателят не е чут.

Когато кандидатите печелят мандата и го правят с резултат, които не е голям остатъкът гласове няма значение. Тъй като във всеки мажоритарен избирателен район победителят може да е само един, гласовете подадени за всички останали кандидати се губят. Загубата може да достигне до 50%-1 от подадените гласове при мажоритарна система с абсолютно мнозинство (печели този който има повече от половината подадени) или до загуба на повечето подадени гласове при избори в един тур, където избран е получилият най-много гласове (относителното мнозинство). Често срещано е една политическа партия да получи повече гласове в цялата страна, но накрая да получи значително по-малък брой мандати.

2. Липса на представителност
Мажоритарната система наказва малките партии, тя игнорира малцинствата, екстремумите, а и всякакви опити за новост и промяна. От всеки, който се е оказал част от обществено и съответно политическо малцинство се очаква да мълчи непредставен следващите четири или пет години. За страните със силен мажоритарен елемент (САЩ, Великобритания) е характерна доминацията и съответно ротацията на две партии, като нови субекти проникват изключително трудно. Обратно на това, в страните със силна пропорционална система (Холандия, България) основните участници в политическия живот са около и над четири. Това може да е добро време да напомня и Чл.11(1) от Конституцията, който казва, че „Политическият живот в Република България се основава върху принципа на политическия плурализъм.“

Негативни последици
Основните характеристики на мажоритарното гласуване водят до следните негативни последици, които в нашия случай считам, че биха придобили особено грозни форми: Продължете →

→ 25 коментара Дата: 30.01.2014    Категория: всякакви

За какво съм благодарен на Ивайло Калфин

Ивайло Калфин, за мен, категорично е най-успешния представител на България в Европейския парламент. Неговите позиции и действия защитиха моите интереси и аз съм му изключително благодарен за направеното по следните теми:

1. ACTA
Ивайло Калфин бе от малкото членове на ЕП, които взеха отношение по темата за ACTA преди да стане видимо огромното недоволство и съпротива. Мотивите ми бяха по-крайни от неговите, но беше изключително подкрепа:

Аз съм против АКТА по две причини:

  1. Първо защото тя вменява на доставчиците на интернет отговорност по съдържанието. Това ще направи интернет много по-трудно достъпен, по-скъп и в ръцете на недемократични правителства може да се превърне в опасно оръжие.

  2. Второ, защото АКТА няма да реши въпросите с интелектуалната собственост. Те се решават по друг начин, включително с промяна на бизнес моделите.

2. Отворени данни
Наблюдавах внимателно работата му, като основен докладчик на Европейският парламент относно измененията в Директива на ЕС за повторна употреба на информацията от обществения сектор и с радост констатирах успехите му в налагането на най-прогресивното разрешение на голяма част от спорните въпроси. Неговата работа положи основата на уредба, която ще осигури опции за отваряне на публичните масиви от информация, което от своя страна ще създаде възможности, от които, се надявам скоро, да може да се възползваме.

3. Мрежова неутралност
Мрежовата неутралност е друга тема на информационното общество, в която са замесени изключително сериозни интереси. Позицията на Калфин:  „… доставчиците на интернет услуги не бива да налагат никакви ограничения, както на трафика и съдържанието, така и на използваните приложения“, защитава моите интереси.

4. Критика на управлението и позиции по болни теми

Това за мен са вододелни въпроси, по които всеки гражданин и особено политик трябва да вземе категорично отношение:

  1. Подслушване и злоупотреба със СРС
  2. Медийна собственост и независимост
  3. Изборът на Пеевски
  4. Поведението на Атака

5. „Други“

Горните четири групи от теми са ми важни и близки. В допълнение ми направи добро впечатление работата му по въпроси като:

  1. Бюджетната рамка за периода  2014-2020;
  2. Усилията за признаването на дипломите в ЕС;
  3. Позицията срещу анти-емигрантстката кампания;
  4. Опитите да се предложи решение за младежката безработица и
  5. Работата по общоевропейска идея за кибер сигурност

По изброените набързо по-горе причини съм благодарен на Ивайло Калфин и той има моето уважение като политик и смея да кажа държавник, макар и никога да не е бил близък до политическите партии, които съм подкрепял.

Въпреки всичко изброено, обаче, не бих подкрепил Ивайло Калфин за преизбиране като член на ЕП, ако с гласа си ще окажа директна или индиректна подкрепа на най-ретроградните леви сили. Искрената ми надежда е да намери форма, под която да мога да гласувам с чиста съвест за него.

→ 10 коментара Дата: 13.01.2014    Категория: всякакви

Няма да посмеят?

През 2004та олигархът Ходорковски решава да остане в Русия и да продължи финансира анти-Путин медии. Назначават му пълна ревизия, а той я приема, убеден че няма какво нередно да открият. Остава в Русия и продължава критиката. Не се страхува, нито бяга като мнозина други. Няма да посмеят, мисли. Наивник – ревизията води до присъда. Десет години по-късно, критикуваният от Ходорковски, Путин благородно и коледно го помилва – нека този който си е мислил, че е нещо без Путин, да е нагледен пример кой контролира Русия. За рекордно време Ходорковски избягва в чужбина.

През 2014та „олигархът“ Прокопиев  продължава да финансира анти-правителствени медии. Назначават им пълна ревизия, а те я приемат, убедени че няма какво нередно да открият. Продължават критиката, не се страхуват, нито бягат като мнозина други. Може би си мислят, че няма да посмеят?

Подобна история с държавната олигархка Юлия Тимошенко в Украйна, разказана в рими:

„Ах ты басурманка, ах ты зараза!
Пока ты тут хозяйкой гуляла по дому,
Натратила червонцев, напокупала газа,
Да я тебя поленом, да я тебя в тюрьму!“.

Она под ним стонет, почти бездыханна,
И он на ней красуется, як на коне.
„Нет, он не посмеет“, — думает панна,
Но чует при этом, что посмеет вполне.

→ 9 коментара Дата: 21.12.2013    Категория: всякакви

Сбогом и благодаря

Колеги, вчера е починал Теодор Пиперков. Спомняйки си за неговите лекции или упражнения, съжалявам че няма да мога да го чуя поне още веднъж. В залите го слушахме за правото на древните римляни, а в паузите се събирахме около него в коридора, да ни разказва за обществото и правото днес. Обичаше своя предмет и с любовта си го направи близък и интересен. Дори другите асистенти признаваха, че той е един от най-обичаните преподаватели. Аз си спомням с усмивка и благодарност за моментите с него.

Още един от преподавателите ни го няма. Хора, които ни бяха за пример, вече не са сред нас. Наближава нашето време да докажем, че усилията им не са били напразни.

→ Един коментар Дата: 18.12.2013    Категория: всякакви

Шеста, патетична и биографична

На 14ти Юни 2013 Емил Табаков щеше да дирижира оркестъра на БНР, за да изпълнят Шеста симфония на Пьотр Илич Чайковски, известна още като „Патетичната“. Чайковски е говорил за произведението като за неговата „Тайна програма“, наричал я симфония „Живот“, говорел е за нея като за много лично произведение, но тъй като е починал скоро след завършването ѝ, не е пояснил с думи, вложеното в музиката.  Шестата симфония е не само едно от най-известните произведения на композитора, но и според мненията на музиканти – доста трудно за изпълнение. Трудността, може би, е една от причините тя да не се изпълнява често и се зарадвах, когато видях, че точно Емил Табаков се е наел. Моето усещане е, че Емил Табаков в последните години с оркестъра на БНР има свободата да работи произведения, които лично той намира за предизвикателни и ми беше интересно да чуя тяхното изпълнение.

Трябваше да съм на концерта, но вероятно помните, че на 14ти Юни Пламен Орешарски изрече името на Делян Пеевски за председател на ДАНС и инстинктът за гражданско самосъхранение взе връх над спокойните вечерните занимания. Прибирайки се да си оставя чантата преди този първи протест, свих, за да мина нарочно през служебния вход на Филхармонията, воден от емоционално желание да кажа на Табаков, нещо от рода на: „Днес трябва да сме на площада. Моля, елате с нас, за да можем с удоволствие да ви слушаме утре“. Вероятно щеше да е нелепо, патетично дори. Не го засякох, нищо не направих, но така го чувствах.

Днес, сто седемдесет и забравих колко дни по-късно, Софийската филхармония ще изпълни Шестата симфония на Чайковски. Днес отново ще има протест и отново ще е срещу опит да се установи силов контрол върху гражданите, но този път не чрез ДАНС, а чрез нов закон за МВР. Сещайки се за познати, чийто деца бяха новородени през началните дни на протестите, а днес вече ходят, правя асоциация с интерпретациите на близки на композитора, че Чайковски е вложил автобиографичен смисъл в произведението. Естествено ми идва аналогията с етапите в развитието на протеста и частите на музикалното произведение.

Развитието започва с чистотата на идеалистичния стремежи в първата част, преминава във втората, където доминира енергията на младостта, радостта от това че сме млади и заедно, в третата част съзрява в усилията за преодоляване на житейските трудности, отчаянията, разочарованията и борбата със смазващото ежедневие, докато стигнем до четвъртата и заключителна част, която бележките в на някои композитори описват само като De profundis. De profundis – от бездната на края на житейския път, където отчаянието е взело връх.

Аналогията с развитието на протестите е ясна, но не, не съм съгласен. Нищо не се е променило от 14ти Юни, когато не можех да се оставя спокойно на музиката. Даже напротив – причините само се увеличиха. Но може би, само може би, ако вземете участие днес, довечера или утре, ще може да си заслужите удоволствието да изслушате едно прекрасно произведение като Шеста симфония на Пьотр Илич Чайковски без да мислите за политика, протести или човешкото си и гражданско оцеляване.

→ 3 коментара Дата: 05.12.2013    Категория: музикааа